Определение № 224 от 28.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 28.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000023 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба на ЗД БУЛ ИНС АД с вх.№2356/01.04.2026г., за изменение на решението по делото в частта за разноските, както следва: да бъде присъден в полза на застрахователя размер на адв.възнаграждение съобразно резултата от въззивното производство до размера от 4 400 евро/8607.56 лева с вкл. ДДС; да бъде присъдена в точен размер заплатената в хода на производството държавна такса за фотокопие на документ в размер на 1.02 евро/2.00 лева.

В молбата си молителят, чрез адв.Г.С. изтъква, че разпределянето на разноските се подчинява на правилата на чл.78 ГПК, като съобразно резултата от въззивното обжалване, разноски следва да бъдат присъдени в претендирания от страната размер на застрахователя.

Твърди се, че по делото са представени както списъци по чл.80 ГПК с посочване размера на адв.възнаграждение, вкл. с ДДС, така и доказателства за уговореното заплащане на правните услуги и тяхното авансово реално заплащане.

На самостоятелно основание страната претендира, че съдът не е тълкувал коректно решението на СЕС №С-438, поради което и присъдените разноски не са правилно определени. Акцентира се, че в случая съдът не е определя възнаграждението на адвоката, представлявал ответника, а съобразява уговорения в договор размер на същото. Последното се явява реално извършен разход, който поради прекратяване/отхвърляне на претенциите в пълен размер, се дължи изцяло в полза на ответника. Страната счита, че наложената практика на съдилищата въз основа на преюдициалното решение С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. за липса на обвързващ характер на посочените в НМРАВ минимуми на адв.възнаграждения, касае определянето им в хипотезата на чл.38 от ЗА, не и при наличие на договорено заплащане на адв.услуги.

Въз основа на изложеното, на осн.чл.248 ГПК, застрахователят претендира изменение на решение №43/04.03.2026г., постановено по ВТД №23/2026г. на АС-Варна в частта за разноските, като в полза на застрахователното дружество бъдат присъдени разноските за адв.възнаграждение и други съдебни разноски до размера от 4 401.02 евро.

1

В срока за отговор по молбата, насрещната страна чрез адв.Ж. Г. изразява становище за неоснователност на искането по чл.248 ГПК. Считат присъдените от съда разноски за съобразени с постановките на задължителното за всички съдилища, на осн.чл.633 ГПК, решение на СЕС С-438/22 относно размерите на адв.възнаграждения и приложимостта на тази практика в случаите на разгледано от съда възражение за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК, каквото е било направено от страната. Именно при отчитане на това възражение и фактическата и правна сложност на спора, съдът е определил по-нисък размер на възнаграждението, съотв. на присъдените в полза на застрахователя разноски за производството.

Съдът, при преценка редовността на сезирането констатира, че молбата е подадена от надлежна страна, в преклузивните срокове и при интерес от заявеното изменение по чл.248 ГПК.

С решението по ВТД №23/2026г. на АС-Варна съдът е потвърдил изцяло обжалваното от ищеца Д. М., решение по ТД №158/2025г. на ВОС за отхвърляне на претенциите по чл.432 КЗ, като съобразно този резултат – неоснователност на въззивната жалба, е осъдил въззивника Д. Р. М. да заплати на насрещната страна ЗД Бул Инс АД сторените от нея разноски до размера от 1 000 евро с, ДДС, на осн.чл.78, ал.5 вр.ал.3 ГПК. За да присъди понисък размер на разноските от претендираните със списъка по чл.80 ГПК, съдът е съобразил възражението на насрещната страна за прекомерност на договореното /и изплатено на пълномощника на страната/ адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК.

Действително, застрахователното дружество е претендирало разноски в размер на заплатено в брой авансово възнаграждение в размер на 4 440 евро с вкл. ДДС както 1.02 евро заплатена такса по делото – така молба, постъпила по ел.-поща на съда на 16.02.2026г.

/л.59 по делото/ Страната е представила както списък по чл.80 ГПК, така и договор за правна помощ по делото с уговорен начин на плащане на възнаграждението.

Оплакванията за неправилно тълкуване на задължителното за съдилищата решение на СЕС -С-438/22 и създадената по приложението му обилна практика за незадължителен характер на посочените в Наредбата минимални размери, е неоснователно, тъй като съдът е изложил мотиви относно основанието за намаляване на претендирания размер на разноските за адв.възнаграждение. Неоснователни са доводите в молбата по чл.248 ГПК, че преценката на съда относно фактическата и правна сложност на спора, ведно с извършените по делото процесуални действия и материален интерес/обжалваем интерес/, са относими единствено в хипотеза на предоставена безплатна правна помощ съгласно чл.38 ЗА, каквато не е уговаряна. Напротив, цитираното решение на СЕС е относимо и към преценка на съда по чл.78, ал.5 ГПК. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК е изяснено в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е указано, че се свежда до съотношение на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки случай – например наличие на задължителна практика, разрешаваща основни спорни въпроси предопределя по ниска степен на сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът следва да намали договорения адвокатски хонорар. Във всички случаи съдът се съобразява и с нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв. и изискването за справедлив и обоснован размер на присъжданите разноски за адв. хонорар.

Единствено като помощен критерий, относим към пазарните нива на адв.услуги, съдът преценява материалния интерес по спора и размерите по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

2

В случая съдът е преценил, че страната претендира като разноски възнаграждението на адвоката, осъществил правни услуги, съобразно материалния интерес, ведно с ДДС, в пълен размер – за първ.производство са присъдени 8 640 лева с ДДС, което е 4418 евро. /4440 евро за въззивното производство/ Същевременно, насрещната страна е претендирала възнаграждение в размер на 511.29 евро. /1000 лева/ Поставените за решаване пред въззивния съд въпроси са фокусирани върху материалната легитимация на пострадалото от смъртта на сестра си, лице и правото му да претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди по реда на чл.432 КЗ срещу застрахователя на ГОА. Съдът е съобразил наличието на постоянна практика и тълкувателен акт на ОСНГТК на ВКС – ТР №1/2016г., даващи ясни критерии за преценка легитимацията на страната по иска. Съдът е посочил, че по делото не са обсъждани обстоятелства и доказателства, извън поставения за решаване правен въпрос, посочен по-горе. Не са събирани нови доказателства, а събраните в първата инстанция не се отличават с обем и сложност в обсъждането им. По същество адвокатската работа се припокрива /дори в по-малък обем/ с тази в отговора на исковата молба. Съдът е отчел, че доколкото пълномощникът е получил реално плащане на уговореното възнаграждение, не е налице нарушаване разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАдв.

Тези мотиви са формирали основание съдът да уважи възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК като намали размера на разноските за въззивна инстанция, изразяващи се заплатеното адвокатско възнаграждение. Поради изложеното, съставът на Апелативен съд намира, че не са налице основания за промяна в мотивите на акта за прекомерност на възнаграждението, съотв. в присъдените в полза на въззиваемата страна разноски.

Единствено основателна се явява молбата по чл.248 ГПК по отношение разноските за фотокопие на документ, обективирани в молба на застрахователя от 16.02.2026г., докладвана в открито заседание. Доколкото съдът не е обсъждал извършването на тези разноски, а същите са реално сторени от въззиваемата страна и безспорно представляват съдебни разноски за производството, то същите следва да бъдат присъдени в полза на ЗД Бул Инс АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, чрез допълване на съдебния акт на въззивния съд.

Въз основа на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, решение №43/04.03.2026г., постановено по ВТД №23 по описа за 2026г. на Апелативен съд -Варна, в частта за разноските, имаща характер на определение, като

ОСЪЖДА Д. Р. М., ЕГН **********, Варна, да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, сторените във въззивното производство разноски за фотокопиране на документ, в размер на 1.02 евро, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗД БУЛ ИНС АД за изменение на решението в останалата част, имаща характер на определение по разноските, с присъждане пълния размер на заплатеното от въззиваемия адв.възнаграждение за тази инстанция, на осн.чл.248 вр.чл.78, ал.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4