Решение № 700 от 23.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Сливен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. И.А като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230101058 по описа за 2026 година

Предявени са конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал.

1, т. 1 и КТ за обявяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и кумулативно съединен с него осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без работа поради уволнението за срок от шест месеца. Предявен е иск за сумата от 12 хиляди лева с правно основание чл.128, т. 2 от КТ.

Ищецът твърди, че е работил във „СТАР 85" ЕООД на длъжност: монтажник на климатични системи за периода от 04.08.2025 г. до 01.02.2026 г.

През този период не е получавал реално трудовото си възнаграждение, не е подписвал трудов договор, не е подписвал документи за прекратяване; не e подавал молба за напускане. Посочва, че трудовото му правоотношение е прекратено незаконосъобразно.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че ответното дружество е изготвило и предоставило в деловодството и всички законово изискуеми документи, към трудовия договор и длъжностната характеристика, в това число: „Декларация-съгласие“ за обработка на лични данни; Застрахователна полица с името на ищеца Х. №3607251000000095, към ЗД“ Виена Иншурънс 1

Груп"“; „Протокол с Данни за електронни трудови записи“ към масивите на НАП на името на Ищеца Х.; „Служебна бележка №9/05.08.2025г. за проведен първоначален инструктаж за безопасност и здраве“ на името на ищеца Х.; в по-късен етап и „Допълнително споразумение към Трудов договор №9/04.08.2025г. с работник/служител Х. К. Х. и дружество „СТАР 85“ЕООД.

Посочва, че ищецът демонстративно е отказвал да подпише изготвените документи.

Твърди се, че на 01.02.2026г. ищецът Х. е депозирал „Молба“, с която е поискал трудовият му договор да бъде прекратен, считано от 01.03.2026г. , като въз основа на тази молба ответното дружество „СТАР 85“ ЕООД, е издало и своята „Заповед №07/01.03.2026г., за прекратяване на трудовите правоотношения, на основание на чл.325, ал.1, т.1 от КТ и двете страни са прекратили трудовите си правоотношения „по взаимно съгласие".

Посочва, че за целия период на трудови правоотношения между ищеца Х. К. Х. и ответното дружество “СТАР 85“ЕООД, за месеците август, септември, октомври, ноември, декември 2025г. и месец януари 2026г. управителят и главният счетоводител са изготвяли „Разчетно-платежна ведомост“ на името на ищеца Х., доказващи всички данъчно осчетоводени суми, в това число отработени, през всеки месец, работни, присъствени дни и „суми за получаване“. От тези ведомости е видно какви нетни суми са изчислявани и изплащани на работника-ищец Х., за времето на трудовите си правоотношения.

Твърди се, че между ищеца и дружеството се е водела кореспонденция, с която ищецът е молил да вземе пари предварително.

В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, се явява лично и се защитава сам. Поддържа своите искания.

Ответникът, редовно призован, се явява лично, представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност на исковете, претендира отхвърлянето им, както и присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

2

Безспорно се установи обстоятелството, че ищецът е работил във „СТАР 85" ЕООД на длъжност: „монтажник на климатични системи“ за периода от 04.08.2025 г. до 01.02.2026 г.

От представените от ответника писмени доказателства – справка от НАП за регистрирани трудови договори и писмо от Инспекция по труда се установи, че ищецът има 4 регистрирани трудови договора, като последният е именно при ответника „СТАР 85" ЕООД. Установи се, също така, че ищецът не е подавал други сигнали към инспекция по труда, както и че няма последващ трудов договор с друг работодател.

От представените с отговора на исковата молба доказателства се установи, че е представен Трудов договор“ №09/04.08.2025г.; „Длъжностна характеристика“; „Декларация съгласие“ за обработка на лични данни;

Застрахователна полипа №3607251000000095, към ЗД“Виена Иншурънс Труп"“; „Протокол с данни за електронни трудови записи“ към масивите на НАП на името на ищеца Х., „Служебна бележка №9/05.08.2025г. за проведен първоначален инструктаж за безопасност и здраве“, Допълнително споразумение към Трудов договор № 9/04.08.2025 г. с работник/служител Х.

К. Х. и дружество „Стар 85“ ЕООД, Молба по чл. 325 от КТ, Заповед № 7/01.03.2026 г., за прекратяване на трудовите правоотношения; Извлечения за кореспонденция от мобилни телефони 19 страници, Разчетно платежни ведомости на „Стар 85“ЕООД, но на същите липсват подпис на ищеца Х. К.

Х..

От разпитаната свидетелка К. се устаноява, че Х. не винаги е получавал заплата, като му се е налагало да си иска пари от работодателя му. Този факт, се доказа и от приложената писмена кореспонденция представена от ответника, проведена чрез вайбър.

Същата свидетелства, че ищеца си е намерил нова работа да разглобява коли, след като е бил освободен от процесната, като свидетелката не посочва дали има нов сключен договор. Свидетелката посочва, че Х. Х. е получавал пари на ръка.

От показанията на свидетеля П. се установява, че управителят на фирмата П. е давал пари на ръка на Х. няколко пъти. Посочва, също, че Х. е получавал от П. и по-големи суми за 600,400 и 900 лева, тъй като са му трябвали за адвокати, за лекари и за издръжка на детето си. Този факт, съдът 3 изцяло го кредитира, тъй като се подкрепя и от отговореното от ищеца по зададените му въпроси по реда на чл. 176 от ГПК.

От показанията на свидетеля С. се установява, че същият е предал сумата от 500 лева на Х., като в последствие парите са му били върнати от управителя на дружеството-ответникът, като не се установи какво е основанието за предаване на сумата.

От показанията на свидетеля В. се установи, че свидетелят работи във „Стар 85“ЕООД. Същият получава възнагражденията си редовно на ръка срещу подпис на ведомост. Този факт се подкрепя и от представените писмени доказателства – ведомости, на които присъства подписа на свидетеля В..

От показанията на свидетеля В. се установи, също така, че е предавал служебни пари на Х. Х., с разрешението на управителя на фирмата на дружествоото. Този факт, се подкрепя и от отговора на въпросите по реда на чл. 176 от ГПК на ищеца Х..

От отговорите на ищеца Х. зададени по реда на чл. 176 от ГПК от ответника се установи, че същият е получавал 3 по-големи суми в размер на 900 лева, 600 лева и 400 лева, както и по-малки, които са описани в приложената кореспонденция по вайбър. Ищеца заявява, че е получавал всички пари на ръка. Същият посочва, че след прекратяването на процесния трудов договор е работил на друго място, но без трудов договор.

В хода на устните състезания и от представените писмени бележки ответникът заяви, че е санкциониран от Инспекция по труда, поради това, че е допуснал работник да изпълнява трудовите си задължения без да е подписал всички законоизискуеми документи.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор задължително се сключва в писмена форма. Тази форма е условие за неговата действителност (ad solemnitatem). Подписът на всяка от страните е съществен елемент от писмената форма, тъй като той материализира тяхното съгласие и удостоверява авторството на волеизявленията.

При липса на подпис от работника или от работодателя, договорът е недействителен на основание чл. 74, ал. 1 от КТ, тъй като противоречи на 4 императивното изискване за форма и липсва валидно постигнато съгласие.

Въпреки недействителността на договора, законът осигурява защита на работника, който е бил допуснат до работа и е изпълнявал трудовите си задължения.

Съгласно чл. 75, ал. 1 от КТ, ако работникът е бил добросъвестен при сключването на договора, отношенията между страните до момента на обявяване на недействителността се уреждат като при действителен трудов договор.

За периода на фактическо полагане на труд, работникът има право на трудово възнаграждение, платен годишен отпуск и обезщетения, а отработеното време се зачита за трудов стаж.

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ , съдът ги намира за недопустими.

Прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие изисква писмена форма за действителност съгласно чл. 325 ал. 1 от КТ. Подписът е съществен елемент на писмения документ, който удостоверява авторството на волеизявлението.

Липсата на подпис на работника върху неговото предложение за прекратяване или върху документа, с който приема предложението на работодателя, означава, че липсва валидно изразена воля от негова страна. В този случай не е налице изискуемото от закона съвпадение на волите и прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно.

В настоящия случай, липсват изначално всякакви подписи – върху трудовия договор, върху сумите за получаване на работна заплата, както и подписи за прекратяване на трудовия договор или получаване на заповедта.

Тоест, трудовият договор между страните изобщо не е бил прекратен, поради факта, че не е била спазена неговата му писмена форма.

Съдебната практика е категорична, че когато ищецът изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието й, без да сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено. Поради това, 5 предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за защита срещу процесното уволнение ("извършеното" според него със същата заповед, но без тя да му е връчена по какъвто и да било начин, а само уведомен по телефона) са без предмет и той няма правен интерес от воденето им срещу ответникаработодател. В тези случаи исковете и съдебното производство по тях са недопустими, поради което делото следва да се прекрати съгласно чл. 130 от ГПК.

Писменото изявление за прекратяване поражда конститутивно действие само ако е достигнало до насрещната страна, преди този момент трудовият договор не се счита за прекратен, а предявените искове по чл. 344 КТ ( за признаване на незаконното уволнение и обезщетение за безработица) са недопустими. Тоест съдът не може уважи претенцията за обезщетение за оставане без работа, тъй като реално няма надлежно оформен документи, от които да се установи, че трудовият договор е прекратен. Следва да се подчертае, че работникът не губи възможността да предяви наново исковете си по чл. 344 от КТ, след като трудовия договор се прекрати надлежно и законосъобразно.

По искът с правно основание чл.128, т. 2 от КТ, съдът го намира за допустим и частично основателен.

Ведомостта за заплати е частен свидетелстващ документ.

Когато е подписана от работника, тя служи като разписка и удостоверява факта на получаване на сумата.

Неподписаната от работника ведомост не доказва извършено плащане.

Тя представлява едностранно съставен от работодателя документ без обвързваща доказателствена сила срещу работника.

При спор за неизплатено трудово възнаграждение, в тежест на работника е да докаже съществуването на трудово правоотношение и полагането на труд След това доказателствената тежест за факта на плащането се носи изцяло от работодателя. Това следва и от общото правило на чл. 193, ал. 3 от ГПК, според което при оспорване на частен документ, който не носи подписа на оспорващата страна, тежестта за доказване на истинността му се носи от страната, която го е представила.

Съдебната практика е категорична, че при липса на подпис във 6 ведомостта и при липса на други годни доказателства, съдът приема, че плащане не е извършено, следователно искът на работника за дължимото възнаграждение следва да бъде уважен, ведно със законната лихва.