Решение № 3595 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3595 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110205666 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Й. Й. Т., чрез адв. К. Г. против издаден срещу жалб.Т. електронен фиш Серия К № *** от СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в обжалвания ЕФ, като жалбоподателят твърди, че не си спомня да е управлявал автомобила си на посочената във фиша дата и в посочената посока. Поддържа, че не е спиран за проверка и съставяне на АУАН, което счита за съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че към фиша липсва протокол за извършено нарушение, както и снимка на разположението на камерата, заснела твърдяното нарушение. В случай, че се представят такива, оспорва камерата да притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Посочва, че съгласно ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС, ЕФ може да се издава само при заснемане на нарушение със стационарно техническо 1 средство, което предварително е обозначено и функционира в отсъствие на контролен орган. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, проведено от настоящия съдебен състав, жалбоподателят, след редовно призоваване - не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - СДВР се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки, че от събраните по делото доказателства се установява, че деянието е извършено от жалбоподателя в условията на повторност.

Поддържа, че правилно е определена санкционната норма при издаване на процесния ЕФ, който счита, че е издаден при спазване на разпоредбите на чл.188 и следващите от ЗДвП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение размера на евентуално претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение.

По делото след съдебно заседание е постъпила молба от жалб. Й. Й. Т., чрез адв.К. Г.-САК, с изложени съображения по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото в справката от АИС АНД е отразено, че обжалваният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 21.03.2025 г., а жалбата е подадена на 04.04.2025 г. чрез ССЕВ, което се поддържа и в жалбата.

Следователно същата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен съд-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2023 г. в 12:25 часа, преносима система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство CORDON M2 с №MD 1196 заснела лек автомобил марка/модел "***“, с рег. № ***, движещ се в гр. София, по бул.

„Акад. Иван Евст. Гешов“ до №2Д, с посока от бул.“Константин Величков“ към бул. „България“ с превишена скорост – 71 км/ч (след приспаднат 2 толеранс от 3 км./ч.), измерена от техническото средство, при действащо в участъка ограничение на максимално разрешената скорост за населено място от 50 км./ч., въведено с общото правило на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост и ползвател на заснетото МПС с рег. № ***, е установено, че същото е собственост на Лизингова къща „***“ ЕАД, а като негов ползвател по договор за лизинг е вписан Й. Й. Т. /съгл. справка на л. 8 от делото/ , поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП, на ползвателя на същото, а именно жалб. Т. е бил издаден обжалваният понастоящем електронен фиш Серия К №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

Същият е издаден за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразило се в управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема скорост от 71 км./ч. /след приспаднат толеранс от 3км./ч./ или с превишение от 21 км./ч над допустимите за населено място в конкретния пътен участък - 50 км./ч., което ограничение действало по силата на общото правило, въведено с чл.21, ал.1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП , на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, след като е посочено, че деянието е извършено в условие на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №***.

Въпреки изрично даденото от съда указание до АНО да представи доказателства за връчването на този ЕФ серия К №*** на жалбоподателя и датата на влизането му в сила, такива в хода на производството пред настоящата инстанция не бяха представени, а представените не са от естество да удостоверят посочените относими факти относно връчването и датата на влизане в сила на ЕФ серия К №***, а обосновават само и единствено предположения относно тези факти.

С оглед на това и доколкото доказателствената тежест за доказване на фактите, на които се основава административнонаказателното обвинение е на наказващия орган, съдът приема, че извършването на процесното нарушение в условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП не се доказа в хода на производството по категоричен и несъмнен начин, доколкото не се представиха доказателства за датите на връчване и влизане в сила на ЕФ серия К №***.

3

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП : „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на 4 контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

5

Във връзка с възраженията в жалбата следва да се посочи също, че изискването за предварително обозначаване на мястото на контрол отдавна е отпаднало с отмяната на разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП /отм. ДВ бр.54 от 05.07.2017 г./ и на чл.7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, считано от 16.01.2018 г.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична проверка, обективирана в представения протокол от проверка №08-СГИСИС/15.03.2022 г., издаден от БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от протокола, приложен по делото, системата за видеонаблюдение е преминала последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с метрологичните характеристики и изисквания, така и годност за експлоатация до 15.03.2023г. Представени са и доказателства за одобряване от БИМ на типа на уреда за измерване на скоростта.