Определение № 25547 от 12.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5983/2025
- Вид
- Определение № 25547
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Петър Теодосиев, Петя Георгиева, Светослав Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25547 гр. София, 12.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100505983 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане от 09.04.2025г. по ч.гр.д. №19620/2025г. на СРС, 178 с-в, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя в частта му, в която е подадено за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Родопски хотели“ АД за сумата 1 624,12 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор №М7057211/27.03.2023г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и за сумата 91,11 лв. – мораторна лихва, изтекла върху вземането за неустойка в периода от 12.09.2024г. до 02.04.2025г.
Обжалваното разпореждане е постановено при съображения, че претендираната от заявителя неустойка произтича от нищожна договорна клауза.
Възраженията в жалбата са, че клаузата за неустойка е съгласувана с КЗП, освен това правото на телекомуникационен оператор да определи неустойка за предсрочно прекратяване на договор в размер на пълния размер на абонаментните вноски за остатъка от срока на прекратения договор било изрично признато с решение на Съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/17.
Жалбата е неоснователна.
Според твърденията в обстоятелствената част на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК претендираната от заявителя неустойка за предсрочно прекратяване на договора между страните е предвидена с чл. 54.12 от общите му условия и включва размера на месечните абонаментни такси без отстъпка, дължими до изтичане на срока на договора.
Това съдържание на клаузата за неустойка е достатъчно да квалифицира клаузата като нищожна съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, защото създава възможност като последица от упражняване на правото на прекратяване на договора от едната страна тя да се освободи от всички поети задължения по него, но да запази вземане срещу насрещната страна за пълната уговорена дължима престация по договора, което противоречи на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката (изрично в този смисъл решение №219/09.05.2016г. по т.д. №203/2015г. на ВКС, решение №193 от 09.05.2016г. по 1 т.д. №2659/2014г. на ВКС и решение №110 от 21.07.2016г. по т.д. №1226/2015г. на ВКС).
В пряко приложение на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд дължи да постанови отказ за издаване на заповед за изпълнение на вземане, произтичащо от нищожната клауза за неустойка, което е сторено с обжалваното разпореждане.
Съгласуването на клаузата за неустойка с КЗП, включително чрез сключване на съдебна спогодба между жалбоподателя и комисията (каквито твърдения са изложени в жалбата), поначало не може да дерогира приложението на императивната разпоредба на чл. 26 ЗЗД в отношенията между жалбоподателя и потребителите на предоставяните от него услуги, поради което и не може да обуслови различни на горните изводи.
Възраженията в частната жалба, мотивирани с цитираното в нея решение на Съда на ЕС, също нямат отношение към законосъобразността на обжалваното разпореждане и изводите за нищожност на процесната клауза за неустойка, доколкото въпросното решение е постановено по въпроси, които касаят публичноправни отношения по начисляване на ДДС върху неустойки за предсрочно прекратяване на договори за телекомуникационни услуги, а не правоотношенията между доставчиците и потребителите на такива услуги и в частност условията за валидност на уговорените между тях неустойки при предсрочно прекратяване на правоотношенията.
По изложените съображения Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждането от 09.04.2025г. по ч.гр.д. №19620/2025г. на СРС, 178 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2