Решение № 42 от 07.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Провадия, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200539 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Д. Д. А., ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 10917280 на ОД МВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание:

„ГЛОБА“ в размер на 800 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП .

Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш, като изтъква обширни доводи в тази насока.

В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, процесуалният му представител също не се явява и поддържа жалбата, като изпраща писмени бележки.

Въззиваемата страна не се представлява и в изпратените писмени бележки е изразила становище за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното НП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения електронен фиш според административнонаказващия орган, на 29.05.2025 г. в 15,42ч. в гр. Д., 1 обл.Варна, по ул.“Никола Обретенов“, на кръстовището с ул.“Георги Д.“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № В *** ТТ, със скорост 90 км/час при ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство ARH-CAM-S1.

Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 10035731 от 19.05.2025 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Съдът намира, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи целените с него правни последици. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в ел. фиш е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. В ел. фиш е посочен номера на същия, срещу кого се издава и за какво нарушение. Посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушението, нарушителя и наказващия орган.

В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че е било допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на ел. фиш.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Изложената във фиша фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателят, който в подкрепа на твърденията си не сочи доказателства в жалбата.

В конкретния случай, нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е за установена скорост от 90 км. /ч. при разрешена 50 км. /ч., т. е. автомобилът, 2 собственост на жалбоподателя се е движел със скорост превишаваща допустимата от 50 км/ч. с 40 км/ч. – установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч толеранс от установената с техн. средство скорост 90 км/ч. Нарушението е било установено с годно техническо средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение. Съдът намира, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения при използването на техническото средство и че електронният фиш за налагане на глоба съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП .

Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП . Видно от текста на посочената за нарушена разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДП -Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в размер, императивно установен със закон, обжалваният електронен фиш следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата , ако 3 другата страна е ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в минимален размер на 80. 00 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Варна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №10922468 на ОД МВР Варна, с който на Д. Д. А., ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание: „ГЛОБА“ в размер на 800 лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП .

ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80.00/осемдесет/ лв. представляващи 40.91/четиридесет евро и 91 евро цента/ Евро, представляваща направени разноски по делото за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.

Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Провадия, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200539 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Д. Д. А., ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 10917280 на ОД МВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание:

„ГЛОБА“ в размер на 800 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП .

Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш, като изтъква обширни доводи в тази насока.

В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, процесуалният му представител също не се явява и поддържа жалбата, като изпраща писмени бележки.

Въззиваемата страна не се представлява и в изпратените писмени бележки е изразила становище за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното НП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения електронен фиш според административнонаказващия орган, на 29.05.2025 г. в 15,42ч. в гр. Д., 1 обл.Варна, по ул.“Никола Обретенов“, на кръстовището с ул.“Георги Д.“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № В *** ТТ, със скорост 90 км/час при ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство ARH-CAM-S1.

Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 10035731 от 19.05.2025 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Съдът намира, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи целените с него правни последици. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в ел. фиш е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. В ел. фиш е посочен номера на същия, срещу кого се издава и за какво нарушение. Посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушението, нарушителя и наказващия орган.

В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че е било допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на ел. фиш.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Изложената във фиша фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателят, който в подкрепа на твърденията си не сочи доказателства в жалбата.

В конкретния случай, нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е за установена скорост от 90 км. /ч. при разрешена 50 км. /ч., т. е. автомобилът, 2 собственост на жалбоподателя се е движел със скорост превишаваща допустимата от 50 км/ч. с 40 км/ч. – установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч толеранс от установената с техн. средство скорост 90 км/ч. Нарушението е било установено с годно техническо средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение. Съдът намира, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения при използването на техническото средство и че електронният фиш за налагане на глоба съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП .

Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП . Видно от текста на посочената за нарушена разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДП -Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в размер, императивно установен със закон, обжалваният електронен фиш следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.