Решение № 89 от 29.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

И. Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от И. Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000141 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 145/ 7.05.2025 г., постановено по т.д. № 95/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас е прието за установено по иска на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от Св. Ал. П., Н. Хр. Б. и Р. Ив. Б. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори, против „Ай Ел Билд“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, хотел Панорама, представлявано от Кр. Д. Д. – управител, и „А и Л Корпорация“ ООД, ЕИК ********** /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8240, к.к. Слънчев бряг, кв. П. № 23, при участието на синдика на втория ответник Б. Л. Б., несъществуването на прието вземане на кредитора „Ай Ел Билд“ ООД към „А и Л Корпорация“ ООД, включено в списък на приети вземания на кредиторите на „А и Л Корпорация“ ООД в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20220630074745 на 30.06.2022г., а именно 960 000 лв. - неустойка по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 3.07.2015 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 3500 на нотариус Б. П. с рег.№ 599 на НК.

1

Със същото решение е отхвърлена претенцията на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от Св. Ал. П., Н. Хр. Б. и Р. Ив. Б. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори, против „Ай Ел Билд“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, хотел Панорама, представлявано от Кр. Д. Д. – управител, и „А и Л Корпорация“ ООД, ЕИК ********** /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър 8240, к.к. Слънчев бряг, кв. П. № 23, при участието на синдика на втория ответник Б. Л. Б., в частта й, с която се иска да бъде прието за установено, че не съществува вземане на „Ай Ел Билд“ ООД към „А и Л Корпорация“ ООД в размер на 753 960,24 лв. - по договор за паричен заем от 5.01.2009 г., Споразумение 1 от 5.01.2012 г., Споразумение 2 от 22.02.2015 г. и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег.№3500 от 3.07.2015 г. на нотариус Б. П. с рег.№ 599 на НК.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, в която решението, в частта, с която претенцията е отхвърлена, се оспорва, като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, и се претендира неговата отмяна, с уважаване на установителната претенция за приемане за установено недължимостта на горното вземане.

Поддържа се, че твърдените уговорки между „Ай Ел Билд“ ООД и „А и Л Корпорация“ ООД н. за новиране, посредством предварителен договор от 3.07.2015 г., на задължението за връщане на заем, произтичащо от договора за паричен заем от 5.01.2009 г., не са намерили отразяване в счетоводството на „Ай Ел Билд“ ООД, като в годишните счетоводни отчети на дружеството за периода 2009 – 2016 г. няма данни за вземания от заеми. Оспорва се доказателствената стойност на представената по делото разписка за предаване на заемната сума, като частен свидетелстващ документ, с който страната доказва изгодни за нея факти. Като ирелевантно за делото обстоятелство се окачествява предоставянето на заем от третото лице Р. П. Б. на „Ай Ел Билд“ 2

ООД. Сочи се настъпила преклузия за твърденията относно този факт и последващото предоставяне на заем от „Ай Ел Билд“ ООД на „А и Л Корпорация“ ООД, като направени след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Обосновава се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Изразява се несъгласие с извода на първостепенния съд, че въззивникът не е провел убедително доказване на оспорването на датата и съдържанието на договора за заем от 5.01.2009 г. и двете споразумения към него, като се подчертава, при позоваване на съдебна практика, че банката няма доказателствена тежест да установи тези дати, доколкото тя е лице, чиито права са ограничени и засегнати от процесните сделки и за нея важи правилото на чл.181 ГПК.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че наличието на свързаност между представляващите двете дружества, към момента на сключване на процесните договори, е без значение. Изтъква се, че падежът по тях е уговорен десет години след датата на сключване на договора, както и че кредиторът никога не е предприел действия за събиране на вземанията си. Поддържа се посочените документи са фиктивни и създадени с цел недължими суми да се претендират в производството по несъстоятелност.

При условията на евентуалност, се твърди, че дори вземането по договора за заем от 5.01.2009 г. и споразуменията към него да е възникнало, същото е погасено по давност.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Л. Б. – синдик на „А и Л Корпорация“ ООД (н) , с адрес за връчване: гр.

София, бул. „Христо Ботев“ № 48, офис 409, в който се излагат съображения за нейната основателност и се претендира уважаването й.

Изтъква се, че по делото не е доказано получаването от страна на несъстоятелното дружество на процесната заемна сума от „Ай Ел Билд“ ООД.

При позоваване на презумпцията по чл.55 ТЗ, се сочи липсата на осчетоводяване на вземане от заем.

Постъпил е отговор и от „Ай Ел Билд“ ООД, в който въззивната 3 жалба се оспорва като неоснователна и се прави искане за оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановения съдебен акт, в атакуваната част.

Подчертава се, че изпълнената по делото експертиза е потвърдила, че в баланса на дружеството – заемодател няма отразени вземания към длъжника, които да бъдат съотнесени към сумата, която се твърди да е предоставена в заем, но в декларация на Р. Б. по чл.50 ЗДДФЛ са обявени предоставени заеми през 2008 г. и 2009 г.

Посочва се, че в производството са ангажирани доказателства за реалното предаване и получаване на сумата, а именно разписката от 5.01.2009 г. и споразуменията от 5.01.2012 г. и 22.02.2015 г., като в доказателствена тежест на банката е да установи недостоверност на посочените в документите дати.

Изразява се позиция, че съпружеските отношения между представляващите двете дружества не изключват сериозните намерения за поемане на ангажимент по договор за заем, още повече, че при подписване на второто споразумение дружеството – заемател вече се представлява от друго лице.

Сочи се, че със сключване на споразуменията и признаване на задълженията, давността е прекъсната и е започнала да тече нова такава.

Претендират се разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „А и Л Корпорация“ ООД н. срещу горепосоченото съдебно решение, в частта, с която е установено несъществуването на прието вземане на кредитора „Ай Ел Билд“ ООД към „А и Л Корпорация“ ООД н., включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „А и Л Корпорация“ ООД н. в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20220630074745 на 30.06.2022 г., а именно 960 000 лв. – неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 3.07.2015г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 3500 на нотариус Б. П. с рег.№ 599 на НК, както и в частта за присъдените в резултат на решението разноски.

Бланкетно се твърди неправилност, необоснованост и постановяване на решението, в тази му част, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и се моли за отмяната му и постановяването на ново такова, с което предявеният иск установителен иск бъде отхвърлен.

4

Поддържа се теза за дължимост на процесната неустойка.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба о т „Първа Инвестиционна Банка“ АД, в който се излагат съображения за недопустимост поради бланкетност и немотивираност на жалбата.

Претендира се оставянето й без разглеждане, евентуално отхвърлянето й и потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Изразява се становище, че претендираната неустойка е предвидена като последица от договорното неизпълнение, а не като такава, дължима при разваляне на договор, поради което тя е била дължима от деня, в който длъжникът не се е отзовал на поканата на кредитора за сключване на окончателен договор – 12.10.2018 г. и оттогава е започнал да тече тригодишният давностен срок и този срок е изтекъл до предявяването на вземането на 17.03.2022 г.. Обосновава се наличие на изтекла погасителна давност.

По делото е постъпила въззивна жалба и от „Ай Ел Билд“ ООД, срещу частта от решението, с която е прието за установено несъществуването на прието вземане на кредитора „Ай Ел Билд“ ООД към „А и Л Корпорация“ ООД н., включено в списък на приети вземания на кредиторите на „А и Л Корпорация“ ООД н. от 960 000 лева – неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 3.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 3500 на нотариус Б. П. с рег.№ 599 на НК. Претендира се незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт в тази част и се моли за отмяната му, с отхвърляне на предявения установителен иск.

Излагат се аргументи за дължимост на процесната неустойка и съществуване на вземането. Оспорва се изводът на съда за погасяване на процесното вземане по давност, като се сочи, че давностният срок е започнал да тече от отправената на 2.07.2020 г. нотариална покана, с която е адресирано до продавача изявление за разваляне и е поискано връщане на платените суми и плащане на неустойка, като до предявяване на вземането в несъстоятелността давността не е изтекла.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, в който същата се оспорва.

5

Подчертава се, че вземането за неустойка е погасено по давност, която е започнала да тече, считано от датата, на която „А и Л Корпорация“ ООД н. не е изпратило представител по поканата на кредитора „Ай Ел Билд“ ООД за сключване на окончателен договор и към датата на предявяване на вземането давностният срок е изтекъл.

При условията на евентуалност, се поддържат и направените възражения за по-ранен момент на начало на давностния срок, нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет, нищожност на неустоечната клауза.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият отрицателен установителен иск е предявен в законния срок по чл.694, ал.6 ТЗ.

С Решение № 260024 от 2.03.2022 г. по т.д. № 47/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, вписано в ТР на 2.03.2022 г., е открито производство по несъстоятелност по отношение на „А и Л Корпорация“ ООД.

Настоящият въззивник - ответник „Ай Ел Билд“ ООД е предявил вземанията си пред синдика, те са били приети и включени в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 30.06.2022 г. Въззивникът - ищец е подал своевременно възражение против списъка. С Определение № 260092 от 13.03.2024 г. на съда по несъстоятелността, обявено на 14.03.2024 г. възраженията против приемането на процесните вземания на „Ай Ел Билд“ ООД са счетени за неоснователни.