Решение № 269 от 23.02.2018, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 23.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7080 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът

„Застрахователно Акционерно Дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Р. М.и Б.И., твърди, че на 21.12.2016г. ответникът е сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116003243927 по отношение на лек автомобил марка „KIA” модел „;MAGENTIS”, с рег.№ Р 3070 ВС, рама № KNEGD222255403292.В нея като застрахован собственик фигурирал ответника, а като обичаен водач – Л.– Д. Ч.– румънска гражданка, с адрес посочен в полицата. Въпреки, че като собственик на автомобила в процесната полица фигурира ответното търговско дружество, лекият автомобил веднага след сключването на застрахователния договор напуснал територията на Република България и до момента се намира във владението на други трети лица, също румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач. Няма данни след сключването на процесната застраховка по отношение на процесното МПС, които да доказват, че застрахованото ответно търговско дружество, е действителният собственик на автомобила, нито че то е упражнявало каквато и да било фактическа власт върху превозното средство.

Сключвал е застраховки „Гражданска отговорност“ на МПС по занятие, без да ползва и управлява всички от тях и без реално да е техен собственик. Независимо у кого е фактическото владение върху автомобила, застрахователният договор е сключен лично от ответника или чрез негов пълномощник за негово име и за негова сметка. Собствеността и владението върху автомобила, обект на застрахователния договор, безконтролно и многократно са прехвърляни в Румъния с цел създаване на заблуда пред българските органи и пред застрахователя за реалния собственик, респ.държател. В Румъния пък от друга страна не се декларира промяната на собствеността, като такава не се извършва и пред българските власти. След извършено проучване установили, че застрахователния договор не сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху описаното МПС на законно основание. Напротив, договорът бил сключен от трето лице (застраховащ), което не било валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл.37, ал.1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които закона изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай лицата, които не притежават законно основание да ползват дадено МПС следва да притежават изрично писмено пълномощно за подписване на застрахователен договор, без значение дали сключването му е доброволно или задължително. Такива били и указанията, които дружеството било дало на застрахователните брокери, а именно да се уверят във всеки отделен случай, че застрахователния договор се сключва от собственик или от изрично упълномощено от него лице. Тези указания в конкретния случай не били спазени.

По подробно изложени в исковата молба съображения твърдят, че застрахователния договор е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, а евентуално поради липса на съгласие, липса на представителна власт, липса на предписаната от закона форма, липса на основание, липса на застрахователен интерес и привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация /подставено лице/, както и че евентуално застрахователния договор е унищожаем поради измама при сключването му.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/116003243927, издадена на 21.12.2016г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Евентуално застрахователния договор да бъде обявен за нищожен поради липса на съгласие, липса на представителна власт, липса на предписаната от закона форма, липса на основание, липса на застрахователен интерес и привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация /подставено лице/. Евентуално застрахователния договор да бъде обявен за унищожаем поради измама при сключването му. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуално съединени искове по чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.2 във вр.с чл.42 от ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.4 във вр. с чл.289 от ТЗ и чл.8, ал.2 от ЗЗД, чл.349, ал.1, 2 и 3 от КЗ; чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.29, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът „Еко Брокер” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Плевен” № 3, вх.4, представлявано от управителя Й. И. Б., не се явява и не взема становище по предявените искове.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.12.2016 г., с полица № BG/30/116003243927, между страните бил сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилиститепо отношение на лек автомобил марка „KIA” модел „;MAGENTIS”, с рег.№ Р 3070 ВС, рама № KNEGD222255403292, като в нея като застрахован собственик фигурирал ответника, а като обичаен водач – Л.– Д. Ч.– румънска гражданка, с адрес посочен в полицата.

Договорът бил сключен с посредничеството на застрахователния брокер „Ай енд джи иншурънс брокерс” ООД и е със срок на валидност до 21.12.2017г. В полицата липсва подпис на ответника като застрахован.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Уредбата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите се съдържа в глава четиридесет и седма от КЗ (чл.477 – чл.505 от същия кодекс). Приложение по отношение на тази застраховка, съгласно чл.505 от КЗ, намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност по глава четиридесет и първа от КЗ, общите правила за задължителното застраховане по глава и четвърта от КЗ и общите правила за задължителните застраховки „Гражданска отговорност” по глава четиридесет и пета от КЗ. Доколкото застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата задължителна застраховка ще намерят приложение и общите правила за сключването на всички видове застрахователни договори по глава тридесет и шеста от КЗ. Както изрично се сочи в чл.343, ал.2 от КЗ, за всички застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които ищецът се позовава, ще намерят приложение само в случаите, в които липсва специална уредба в КЗ и ТЗ. В обобщение на горното и в съответствие с принципа lexspecialisderogatlegigenerali към разглеждания застрахователен договор приложение следва да намерят първо правилата на КЗ в посочената по – горе последователност, при липса на уредба в КЗ – общите правила на ТЗ относно търговските сделки, а при липса регламентация и в ТЗ – общите правила по ЗЗД относно договорите.

Евентуално съединените искове ще бъдат разгледани от съда в последователността, която следва и от самия закон (първо основанията за нищожност в поредността по чл.26 от ЗЗД, след това особеното основание за нищожност по чл.349, ал.2 от КЗ и накрая основанието за унищожаемост по чл.29, ал.1 от ЗЗД), като ще бъде даден отговор на доводите, наведени с исковата молба.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен.

Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила и конкретно за това, че същият ще се управлява в Република Румъния от румънски гражданин, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск.

Изложените доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл.480, ал.7 от КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и това обстоятелство да е било премълчано от ответника и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобила ще се управлява в Румъния не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза последният, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по – голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство. Това право да се търси реално изпълнение на дължимата престация (заплащане на премия в увеличен размер) обаче се основава именно на сключения застрахователен договор и предполага неговата валидност.

По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (вж. решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд). Поставеният въпрос касае съответствието на националната правна уредба с чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.

Съдът е приел, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност националното ни право, освен в чл.485, ал.2 от КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2, infine от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).