Определение № 424 от 09.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. ВЕ.ко Търново, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500313 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 83 ал. 2 от ГПК.

С Определение № 241/22.02.2024 г. по гр. д. № 76/2024 г. ВЕ.котърновският окръжен съд оставил без уважение исканията на В. И. Б. и А. Г. П. за освобождаването им от внасяне на държавни такси и разноски в производството по делото.

Частна жалба против определението е подадена от В. И. Б. и А. Г. П. чрез пълномощника адв. Е. Д. с доводи за неговата незаконосъобразност и искане за отмяната му.

ВЕ.котърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищцата В. И. Б. е предявила против В. С. Р., Д. И. М., „Стам трейдинг“ АД и „Мат Метал“ ЕООД искове с посочено в исковата молба правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответниците – при условията на солидарност, да й заплатят сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на сина й Георги Григоров Бъчваров, настъпила на 23.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.01.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищцата А. Г. П. е предявила против същите ответници на същото посочено основание осъдителни искове за сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Георги Григоров Бъчваров – неин брат, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

С исковата молба е направено искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването им от такси и разноски в производството. Приложени са декларации и документи 1 относно семейното им и имуществено състояние.

За да остави без уважение исканията, съдът е приел, че от представените декларации не се обосновава несъмнен извод за липса на средства за заплащане на таксите и разноските; че първата ищца получава пенсия, притежава 2/3 ид. части от имот в гр. В. Търново и че не е представила документ за здравословно състояние, а втората ищца – че притежава 1/6 ид. част от имот в с. Драганово, че не е представила документ за здравословно състояние и не е декларирала доходите и имуществото на съпруга си.

Частната жалба е основателна, а обжалваното определение- неправилно.

Обстоятелствата по чл. 83 ал. 2 от ГПК, въз основа на които съдът преценява основателността на молбата за освобождаване от такси и разноски по делото, се удостоверяват чрез подадена от страната декларация и доказателства за имущественото състояние, доходите, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и пр.

Видно от представените декларации и писмени доказателства, ищцата В. И. Б. е вдовица, на 77 г., не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, няма суми по банкови сметки. Притежава 2/3 ид. части от дворно място от 1 400 кв. м. в с.

Драганово, с намиращите се в него жилищна и стопански постройки. Получава единствено пенсия в размер на 616.28 лв., което е удостоверено и с Разпореждане от 01.01.2022 г. на НОИ – ТП – ВЕ.ко Търново. През 2016 г. е получила кредит за текущо потребление от „Банка „ДСК“ ЕАД в размер на 6 400 лв., с краен срок на погасяване 25.10.2026 г. и месечна погасителна вноска към датата на подаване на исковата молба (м. януари 2024 г.) – 83.42 лв.

Ищцата А. Г. П. е декларирала, че е омъжена и че не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, както и суми по банкови сметки. Притежава 1/6 ид. част от същото дворно място с къща и стопански постройки в с. Драганово. Регистрирана е като безработна, считано от 14.06.2022 г., видно от регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“.

Като се съобразят данните, декларирани от ищците и установени от представените документи, следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването им от заплащане на такси и разноски в производството. Доходите на първата ищца са единствено от пенсия и предвид възрастта й, не може да се приеме, че има възможност да получава доходи от трудова или друга дейност. Втората ищца е безработна и този факт е удостоверен по надлежен начин. Притежаваното от тях имущество се изчерпва с идеални части от недвижим имот в с. Драганово, от което те не биха могли да генерират доходи, за да заплатят както държавната такса, така и разноските по делото.

Здравословното състояние на двете ищци, за което според първоинстанционния 2 съд липсват данни, е напълно ирелевантно, след като те самите не се позовават на поголеми разходи за лечение или лекарства.

Ако първоинстанционният съд е считал, че за преценката му е необходимо деклариране на доходите на съпруга на втората ищца, той е следвало да даде конкретни указания в тази насока. Според настоящата инстанция това не е необходимо, доколкото от съществено значение в случая е обстоятелството, че тя е безработна и не притежава имущество, от което може да реализира доходи.

С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че материалното положение и финансовото състояние на двете ищци не позволяват заплащането на дължимите в производството по предявените искове по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД такси и разноски (само дължимите ДТ по предявените искове са в размер на 4 000 лв. и 2 000 лв. съответно), и това би препятствало упражняването на процесуалните им права, съответно – искането им за освобождаване от такси и разноски е основателно и следва да бъде уважено.

Обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е приел, че молбата на ищцата по чл. 83 ал. 2 от ГПК е неоснователна, следва да бъде отменено като неправилно, постановено без да се направи конкретна преценка на релевантните обстоятелства и на представените доказателства съгласно изискванията на чл. 236, ал.

2 от ГПК. Вместо това, на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, ищците следва да бъдат освободени от заплащане на такси и разноски в производството по делото.

Така мотивиран, ВЕ.котърновският апелативен съд

ОПРЕДЕ.:

ОТМЕНЯ Определение № 241/22.02.2024 г. на Окръжен съд – ВЕ.ко Търново по гр. д. № 76/2024 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищците В. И. Б. и А. Г. П. от заплащане на такси и разноски в производството по гр. д. № 76/2024 г. по описа на ВТОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3