Определение № 152 от 02.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Плевен, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600155 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.249,ал.3, във вр.с чл.341-345 от НПК.

С протоколно определение № 25 / 22.01.2026 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 172/25 г. по описа на РС-Левски, съдът е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалия.

Съдът приел, че е допусната в обвинителния акт очевидна фактическа грешка. Отразено е, че „обвиняемият Т.П. гневно поиска обяснение от св. П.”, а Т.а лице нямало като участник в производството. Ето защо съдът намерил, че се касае за очевидна фактическа грешка в обвинителния акт и определил 7дневен срок, в който прокурорът да отстрани очевидната фактическа грешка.

Недоволен от постановеното определение е останал адв. Т., защитник на И. П. който депозирал частна жалба срещу определението, като навежда доводи, че съдебния акт е неправилен. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на първоинстанционния съд.

Развива тезата, че прокурорът, който съдът отвел от делото е автор на обвинителния акт, а основанията за самоотвод са били възникнали преди изготвянето му. В този смисъл поддържа становището, че са налице основания за връщане на делото на прокурора. На следващо място твърди, че не е изяснена фигурата на пострадалото лице и е налице неяснота дали не са 1 нарушени процесуалните права на К.Я. П..

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и следва да бъде разгледан.

Разгледана по същество е неоснователна.

С определение № 324 / 22.12.2025г. по НОХД 172 /25г на РС гр.Левски, съдът уважил направеното от страна на адв. Х.Д. - защитник на подсъдимия Т.

Т. П. искане за отвод на наблюдаващия прокурор М.Т.. Съдът посочил, че в постановление от 18.06.2025г. във връзка с направени доказателствени искания на защитата, прокурора посочил,че „доказателствата могат да бъдат събрани и в съдебната фаза…“. По същество изложеното от прокурора, че предстои следваща съдебна фаза на производството, спорд първоинстанционния съд, поражда съмнения за предубеденост за изхода на досъдебното производство. Съдът приел, че основанието за отвод възниква от предварително изразеното от прокурора становище, че по делото предстои внасяне на обвинителен акт – такава преценка той може да направи по същество само по реда на чл. 242 и сл. от НПК, когато разследването е окончателно приключило и развитието на делото е настъпило в процесуалния стадий „Действия на прокурора след приключване на разследването“.

В последвалото открито съдебно заседание на 20.01.2026г. защитата застъпила тезата, че обвинителният акт не следва да се разглежда изолирано от неговият автор. Той е изготвен от лице, за което са съществували основания за самоотвод в период, предхождащ изготвянето на обвинителния акт. В този смисъл се поддържа становище, че са налице основания за връщане на делото в досъдебна фаза. Защитата посочила също,че са нарушени и правата на пострадалия. Застъпена била и тезата за ОФГ.

Съдът не уважил становището на защитата и приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалия. Посочил,че съгласно разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, допуснатото на ДП нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на 2 обвиняемия, които му дават възможност да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да има защитник и да получи писмен и устен превод на разбираем за него език, когато не владее български език.

Въззивният съд споделя това становище. Както правилно е приел първоинстанционният съд изготвянето на обвинителния акт от прокурор, за който са съществували основания за самоотвод в период, предхождащ изготвянето на обвинителния акт не е основание за връщане на делото на РП, доколкото обвинителният акт има само сезираща функция. Съдът, а не прокурора в ОА, се произнася по въпросите за извършеното престъпление, вината, правната квалификация и наказанието, като акта съдържа предложение до съда как да се решат тези въпроси.

Правилно съдът е приел и, че на ДП не са допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на пострадалия К. П.. На последния са разяснени правата на пострадал и той е заявил желание да участва в производството. Той може да упражни правата си в пълен обем в съдебното производство. Явил се е на първото заседание на съда и е бил уведомен за датата на разглеждане на делото -18.12.2025г. За следващото съдебно заседание –на 20.01.2026г. отново е призован редовно.

Според въззивната инстанция съдът неправилно е приел, че в ОА е допусната очевидна фактическа грешка и е върнал делото на прокурора за отстраняването й. В обвинителния акт е отразено, че „обвиняемият Т.П. гневно поиска обяснение от св. П.”. Съдът посочил,че „Т.а лице няма като участник в производството“.

Действително обвиняемият е Т. Т. П., а не Т.П.. Тази грешка, обаче е без придаденото от съда правно значение. Очевидната фактическа грешка може да бъде дефинирана като несъответствие между формираната действителна воля на прокурора и нейното външно изразяване в писмен вид. В тази процедура прокурорът не променя концепцията на обвинението или своята теза, а оправя очевиден порок, изразяващ се в несъответствие между действителната му воля и нейния външен израз. С тази процедура се дава възможност да се отстрани порок в обвинителния акт, от който порок да е неясна или двусмислена волята на прокурора кое конкретно лице предава на съд или за какво конкретно престъпление, да е посочил различна дата на деянието, различно място на 3 извършването му и пр. Във всички тези случаи трябва да е налице очевидно разминаване между формираната воля за предаване на съд на конкретното лице и нейното крайно обективиране. Неправилното еднократно посочване в обстоятелствената част на обвинителния акт на обвиняемият Т. П. като Т.П. е възприето от с да като очевидна фактическа грешка. Това е техническа грешка, от нея не е настъпила неяснота във волята на прокурора относно лицето предадено на съд.

Безспорно, както правната теория, така и константната съдебна практика безусловно приемат, че обвинителния акт трябва да формулира точно обвинението от фактическа и правна страна. Азбучно известно в правната доктрина и съдебна практика е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер на деянието в което е обвинен дееца, както и правната му квалификация.

След извършена проверка досежно спазване на заложените изисквания към обвинителния акт, настоящия съдебен състав счита, че в действителност не са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на досъдебната фаза на производството, довели до ограничаване правата на подсъдимите или на пострадалия, нито е допусната очевидна фактическа грешка.

Обвинителният акт ясно е очертал изпълнителното деяние, което съответства и на обвинението, посочено в заключителната част на ОА.

Прокурорът е посочил престъплението, извършено от обвиняемите, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице.

Следва да се отбележи,че чл.248 ал.4 от НПК изрично предвижда, че в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата.

Досъдебното производство има подготвителен характер, съдебното производство заема централна роля и именно в него съдът ще провери, събере и изследва доказателствата и ще извърши правен анализ.

В случая ОА е изпълнил предназначението си да очертае предмета на доказване по делото. Налице е пълно и ясно фактическо формулиране на обвинението, гарантиращо правото на обвиняемите, да го разберат. Така 4 внесеният обвинителния акт, съответства на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

Ето защо Окръжният съд счита, че частната жалба е неоснователна.

Постановеният съдебен акт е правилен по отношение наведените в частната жалба аргументи, но неправилен в частта, в която е прието,че е допусната ОФГ. Определението следва да бъде отменено в тази му част, потвърдено в останалата, а делото да бъде върнато на РС гр.Левски, за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1 и 2,вр чл.249 ал.3 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 25 / 22.01.2026 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 172/25 г. по описа на РС-Левски, с което е прекратено съдебното производството и делото е върнато на Районна прокуратура за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

ВРЪЩА делото на Районен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5