Решение № 1590 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. С, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110151284 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 253124/22.07.2025 г., с която „Д“ ЕАД, ЕИК **** е предявило срещу ДЖ, ЕИК ****, осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 896,70 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 19.04.2024 г., в гр. С, на ул.

З, при кръстовището с бул. П, по вина на водача на лек автомобил „Опел“, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /07.11.2025 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***. В тази връзка се сочи, че на 19.04.2024 г., в гр. С, на ул. З, при кръстовището с бул. П, водачът на лек автомобил „Опел“, с рег. № ****, поради несъобразяване на дистанцията между двата леки автомобила и недостатъчен контрол над управляването от нея МПС, реализира ПТП с движещия се пред нея и намаляващ скоростта, за да се включи в движението на бул. П - лек автомобил 1

„Хюндай“, рег. № ***, в резултат от което са причинени материални щети по лек автомобил лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***.

Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „Д“ ЕАД е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***, е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № ****/5, със срок на застрахователното покритие от 27.01.2024 г. до 26.01.2025 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета № 44012132411793, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП, във връзка с което на сервизът, извършил ремонт на автомобила била изплатена сума в размер на 4640,21 лева.

Сочи, че вредите по лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***, застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил „Опел“, с рег. № ****, като гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел“, с рег. № ****, била застрахована при ответното дружество. Предвид изложените погоре съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената застраховка.

Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума, като по регресната претенция ответно дружество извършило изплащане на обезщетение в размер на 3758,51 лева.

Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 896,70 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 19.04.2024 г., в гр. С, на ул. З, при кръстовището с бул. П, по вина на водача на лек автомобил „Опел“, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /07.11.2025 г./ до окончателното й изплащане

2

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ДЖ, ЕИК **** е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер. В тази връзка се поддържа, че с извършеното от ответното дружество извънсъдебно плащане е погасено в цялост дължимото в полза на ищеца обезщетение във връзка с вредите, причинени по лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, при процесното застрахователно събитие. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***, като се твърди, че същият е спрял рязко пред лек автомобил „Опел“, с рег. № **** и по този начин е станал основна причина за реализиране на процесното събитие.

Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в производството: че към датата на реализиране на процесното ПТП /19.04.2024 г./ за лек автомобил „Хюндай“, рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ – застрахователна полица № ****/5, със срок на застрахователното покритие от 27.01.2024 г. до 26.01.2025 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /19.04.2024 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „Опел“, с рег. № ****, е била застрахована при 3 ответното дружество; че ищецът е определил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 4640,21 лева, заплатено в полза на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***; че ищецът е отправил до ответното дружество регресна покана, както и че по регресната претенция ответното дружество е извършило изплащане на обезщетение в размер на 3758,51 лева.

Следва да бъде посочено, че предвид безспорното между страните обстоятелство, че по процесната претенция на ищеца, предмет на настоящото производство, ответникът е заплатил сумата от 3758,51 лева, следва да се приеме извод, че се е осъществило признание на всички обуславящи факти за възникване на процесното право на ищеца по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.

Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на ищеца щети по лек автомобил „Хюндай“, рег. № *** са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 19.04.2024 г., както и дали изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил „Хюндай“, рег. № *** в резултат на процесното ПТП.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинноследствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил „Хюндай“, рег. № *** и механизма на реализиране на процесното застрахователно събитие.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.

Относно действителният размер на настъпилата вреда:

По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по 4 пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.

1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).

Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че срокът на експлоатация на лек автомобил „Хюндай“, рег. № ***, към датата на процесното събитие /19.04.2024 г./ е 4 години, 2 месеца и 27 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „Хюндай“, рег.

5

№ ***, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 4085,54 лева. Установява се още, че всички описани от ищеца възстановителни дейности по лек автомобил „Хюндай“, рег. № *** е било необходимо да бъдат извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС.