Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 09.05.2024, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 46/2024
Вид
Решение № 49
Подписан
09.05.2024
В сила
10.07.2024
Състав
Тодор Иванов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Търговище, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20243530200046 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. К. от гр.С. против ЕФНГ серия К № 7031118 издаден от ОДМВР гр.Търговище. Считайки същият за издаден в нарушение на закона, жалбоподателя моли ЕФ да бъде отменен. В с.з. не се явява и не изпраща представител. Не се претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител представя писмено становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че обжалваният ел.фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя и моли същите да бъдат намалени до минималният предвиден размер.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

На 02.02.2023г. в 17:51 ч. в обл.Търговище, гр.Търговище на ПП-I- 4 км.227+300 до Метанстанция-населено място в посока на движение към 1 гр.Варна с автоматизирано техническо средство била засечена скоростта на движение на МПС - лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ЦЛА 220 ЦДИ ” с рег.

№*******. На това място максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч. въведена с пътен знак В26. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 79 км/ч. Предвид това, от ОДМВР – гр.Търговище бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 7031118. В същия било посочено, че автомобилът се е движел в посочения участък от ПП І-4 с установена скорост от 76 км/ч (след приспадане на допустимата грешка). В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 16 км/ч. Било прието че нарушението е извършено в условията на повторност (предвид издаден фиш К/2596642), поради което на жалбоподателката като собственик на автомобила, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 100лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр.2 реквизити…”. В случая съдът констатира, че обжалваният 2 ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението вменено на жалбоподателя.

От приложената снимка ( ясна в достатъчна степен) се установява мястото, времето, превозното средство с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че засечената скорост на движение на автомобила с рег.

№ ******* е била 79 км/ч. В съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 76 км/ч.

Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство „МultaRadar SD580” с ID № 00209D32D438, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438.

От представената справка от националната база на КАТ се установява, че собственик на автомобила на процесната дата е била жалбоподателката. Не е представена декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Предвид на това жалбоподателката правилно е определена като субект на нарушението. Фиша е съставен на 07.02.2023 г./л.10 от делото/ - в предвиденият за това срок и е връчен на 19.12.2023 г./л.10 от делото/.

Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП предвижда когато нарушението по ал.1, т.1 – 5, ал.2 и ал.3, т.1 – 5 е повторно, наказанието да е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишният срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Според процесният фиш нарушението е извършено в едногодишният срок от влизане в сила на ЕФ К/2596642. Не е посочено, обаче, кой е издателят на този фиш и 3 кога фиша е влязъл в сила. Волята на наказващият орган следва да е ясна и недвусмислена, а не да се предполага. Вярно е, че по делото е представен електронен фиш серия К № 2596642 издаден от СДВР. За това обстоятелство следва да се отбележи, че е недопустимо волята на наказващият орган да се тълкува чрез събиране на допълнителни доказателства в хода на съдебното производство. При това положение съдът намира, че не е доказано обстоятелството настоящото нарушение да е извършено при условията на повторност.

С ел.фиш жалбоподателката е наказана на основание чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. – за това, че като водач на МПС повторно е превишила разрешената скорост на движение в населено място обозначена с пътен знак В26/60км.ч/ - с 16км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП, която именно е визирана в ел.фиш като нарушена гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.” В случая според ел. фиш и приложената снимка максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо на Директора на ОПУ –Търговище.

Същото удостоверява наличието на пътен знак В26 /60 км/ч./ на път І-4 при км.227+ 130 вдясно /за посока София –Варна/, както и на пътен знак В26 /60км/ч./ при км.227+465 вляво /за посока Варна- София/. Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І-4 при км.227+130 вляво, като местоположението на знаците не е променяно през периода 01.01.2022 г. до 01.06.2023 г. Установява се, че стационарната камера за засичане на скоростта, попада в зоната в която важат пътните знаци В26(ограничение на скоростта до 60 км/ч.).

С оглед горното възраженията в жалбата са неоснователни, с изключение на това, че не е посочено кога предходният електронен фиш е влязъл в сила.

4

Предвид изложените обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че жалбоподателката е осъществила нарушение на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП като на 02.02.2023г. в 17:51 ч. в обл.Търговище, гр.Търговище на ПП-I- 4 км.227+300 до Метанстанция – населено място в посока на движение към гр.Варна при управление на МПС – лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ЦЛА 220 ЦДИ ” с рег.№******* при максимално допустимата скорост на движение от 60 км/ч. въведена с пътен знак В26, се движела със скорост от 76 км/ч., като по този начин превишила ограничението на скоростта с 16 км/ч. Нарушението е установено и заснето с горепосоченото техническо средство. Предвид на това вмененото й нарушение следва да се преквалифицира по този текст от закона и наложеното наказание „глоба“ следва да се намали на 50 лв. Това е в правомощията на съда - да измени оспореният акт като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

На наказващият орган се дължат разноски за това, че е представляван от юрисконсулт на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. С оглед фактическата и правна сложност на делото на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изхода на спора, в полза на ОДМВР – Търговище следва да се присъдят разноски съразмерно на потвърдената част от НП, а именно 50лв.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 7031118 от 07.02.2023 г., издаден от ОДМВР - Търговище, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Д. В. К. с ЕГН ********** от гр.С., *********************** е наложена "глоба" в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" на 50 лева.

ОСЪЖДА

Д.

В.

К. с

ЕГН

********** от гр.С.,

*********************** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Търговище сумата от 5

50 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6