Решение № 3067 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3067 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110154414 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С искова молба ищецът Г. Т. Д. с ЕГН ********** е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу „.....“ ЕАД с ЕИК .... за установяване недължимостта на следните суми: 756,53 лв. - главница, 83,09 лв. - възнаградителна лихва за периода от 5.07.2011 г. до 04.05.2012 г. и 70,17 лв. - мораторна лихва за периода от 5.08.2011 г. до 26.05.2012 г., за които суми в полза на „.....“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на 28.11.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33627/2012 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 състав, и са предмет на изпълнително дело № ... и изпълнително дело № ... на ЧСИ № .... - ...., поради погасяване на посочените вземания по давност. Претендират се разноските по делото.

Твърди се, че с изпълнителен лист от 28.11.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 33627/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, ищеца е осъдена да заплати на „.....“ ЕАД сумата от 909,79 лева, представляваща 756,53 лв. - главница, 83,09 лв. - възнаградителна лихва за периода от 5.07.2011 г. до 04.05.2012 г. и 70,17 лв. - мораторна лихва за периода от 5.08.2011 г. до 26.05.2012 г. Въз основана договор за цесия вземането на цедента „.....“ ЕАД по посочения изпълнителен лист е прехвърлено в полза на ответника „.....“ ЕАД. Ищеца счита, че не дължи изпълнение на сумата от 909,79 лв. по посочения изпълнителен лист, тъй като вземанията са погасени с изтичането на предвидения в закона давностен срок. Твърди се, че първоначално, цедентът е образувал изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ..... Навежда твърдения, че давността е започнала да тече от момента на влизане в сила на Заповед за изпълнение от 28.08.2015 г., след което с образуването на изпълнителното производство същата не е прекъсвана, тъй като няма изрична молба от взискателя за конкретно действие, в следствие на което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „.....“ ЕАД е депозирал отговор, с който излага съображения за липса на изтичане на срок на погасителна давност. Излагат се подробни съображения за приложението на перемпцията и давността, включително с оглед тълкувателната практика на ВКС. Сочи, че длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата цесия. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 ГПК.

В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Основателността на иска не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.

По този иск в тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания за сумите по изпълнителен лист издаден на 28.11.2015 г. по ч.гр.д. № 33627/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, които подлежат на принудително изпълнение, в това число, че вземанията са придобити от ответника по договор за цесия; извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33627/2012 г. на СРС, 66 състав, е издаден изпълнителен лист на 28.11.2012 г. (поради техническа грешка датата, изписана в определението по чл. 140 ГПК е 28.11.2015г.), по силата на който ищецът е осъден да заплати на „.....“ ЕАД сумата от 909,79 лева, представляваща 756,53 лв. - главница, 83,09 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.07.2011 г. до 04.05.2012 г. и 70,17 лв. - мораторна лихва за периода от 05.08.2011 г. до 26.05.2012 г., както и че за събиране на вземанията е било образувано изп.д. № 16088/2012 г. и изп.д. № ..../2015 г. по описа на ЧСИ ...., рег. № .... в КЧСИ.

Молбата на кредитора „.....“ ЕАД за образуване на изпълнителното дело е била подадена на 12.12.2012 г. На частния съдебен изпълнител са били възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 5.01.2013 г.

С молба от 27.08.2015 г. ответникът „.....“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, като се е позовал на сключен с първоначалния взискател договор за прехвърляне на вземания, по силата на който е придобил всички вземания срещу длъжника по изпълнителния лист. С молбата са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител. Към молбата са приложени рамковия договор за 2 прехвърляне на вземания, ведно с приложение № 1 към него.

С постановление от 10.11.2015 г. частният съдебен изпълнител е конституирал като взискател ответникът по настоящото дело и е прекратил производството по отношение на първоначалния взискател.

С постановление от 10.11.2015 г. частният съдебен изпълнител е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителният лист е бил предаден на новоконституирания взискател с протокол от 13.11.2015 г.

По молба на ответника от 12.11.2015 г. е било образувано изп. дело № ..../2015 г. по описа на ЧСИ ...., рег. № .... в КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ.

Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 20.12.2016 г. (л. 26-27 от изпълнителното дело).

ЧСИ .... е изпратил съобщения за изискване информация относно банковите сметки на длъжника, след което със запорно съобщение от 15.06.2017 г. е наложил запор на всички банкови сметки на длъжника в „....“ ЕАД.

На изпълнителния лист е направено отбелязване за постъпила и разпределена на взискателя сума на 12.07.2017 г.

С молба от 1.08.2017 г. взискателят е направил искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „....“ ЕАД.

С молба от 22.08.2017 г. взискателят е направил искане да бъдат насрочени опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес.

Със съобщение от 14.11.2017 г. „....“ ЕАД е уведомила частния съдебен изпълнител, че длъжникът има открити сметки в банката – разплащателна и спестовна такава, като запорът е наложен по наличните сметки.

Със запорно съобщение от 11.07.2018 г. частният съдебен изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „.....“ ЕООД. Запорното съобщение е било връчено на работодателя чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Със запорно съобщение от 11.07.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „....“ ЕООД. Няма данни за надлежното връчване на запорното съобщение на работодателя и на длъжника.

С молба от 5.10.2018 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника след извършване на справка в Електронния регистър на БНБ. Направено е и искане за извършване на опис и публична продан на движимите вещи на длъжника, както и искане за извършване на справка в ТД на НАП относно наличието на трудови договори на длъжника, декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като при наличието на такива взискателят е направил искане за предприемане на съответните изпълнителни действия. По тази молба не са предприети изпълнителни действия от съдебния изпълнител, нито са давани указания.

С молба от 30.08.2019 г. взискателят е направил искане за извършване на справка в регистъра на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, както и за пристъпване на принудително изпълнение 3 върху движимите вещи на длъжника чрез извършване на опис и публична продан. По тази молба не са предприети изпълнителни действия от съдебния изпълнител, нито са давани указания.

С молба от 29.04.2021 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, след извършване на справка в НОИ относно работодател на лицето, както и искане за пристъпване на принудително изпълнение върху движимите вещи на длъжника чрез извършване на опис и публична продан. По тази молба не са предприети изпълнителни действия от съдебния изпълнител, нито са давани указания.

С възражение от 3.06.2021 г. длъжникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело срещу него на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като по него не били извършвани действия повече от две години.

С постановление от 8.06.2021 г. частният съдебен изпълнител е отказал да удовлетвори искането на длъжника, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

С молба от 22.03.2022 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, след извършване на справка в НОИ относно работодателя на лицето. По тази молба не са предприети изпълнителни действия от съдебния изпълнител, нито са давани указания.

С молба от 9.01.2023 г. е направено искане от длъжника за спиране на изпълнителното дело на основание обезпечителна заповед № ..../18.11.2022 г., издадена по настоящото дело.

С постановление от 10.01.2023 г. на частния съдебен изпълнител е спряно производството по изп.д. № ..../2015 г. по описа на ЧСИ .....

Тези обстоятелства се установяват от представените по настоящото дело преписи от изп.д. № 16088/2012 г. по описа на ЧСИ .... и от изп.д. № ..../2015 г. по описа на ЧСИ .....

От посочените по-горе писмени доказателства се установява, че вземанията по изпълнителния лист срещу ищеца са прехвърлени на взискателя ответник по силата на договора за цесия – обстоятелство, което не се оспорва от ищеца. За пълнота следва да се отбележи, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга – в този смисъл решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т.о.

С оглед изложеното, ответникът е материалноправно и процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.

В случая давността за вземането на кредитора по изпълнителния лист е петгодишна по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изпълнителният лист е издаден 4 въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но съгласно трайната практика на ВКС (например решение № 3 от 4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г.о.), чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата.