Решение № 399 от 13.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пазарджик, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100575 по описа за 2023 година

Производството е образувано по субективно съединени искове от И. С.

П., ЕГН **********, и В. Е. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул.

***, чрез адв. П. от АК – Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, срещу З. Г. П. и С. И. П., двамата с адрес: с. В., община С., ул. ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. ***, а именно:

1 / САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №

***, представляващ: Жилище, апартамент - в жилищна сграда, брой нива на обекта: 2, с площ от 227.76 кв. м., на 1 етаж от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по одобрената КККР на гр. П., при съседи за ниво 1: на същия етаж: ***.1, ***.3 и ***.4, под обекта: няма, над обекта: няма, при съседи за ниво 2: на същия етаж: ***.1, под обекта: ***.3, над обекта: няма, ведно с припадащите се за обекта идеални части от общите части на сградата, както и

2 / САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №

***.3, представляващ: Гараж, с площ от 21.08 кв. м., на 1 етаж от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по одобрената КККР на гр. П., при съседи: на същия етаж: ***.4, ***.1 и ***, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с припадащите се за обекта идеални части от общите части на сградата, на основание придобивна давност с непрекъснато владение, продължило повече от 10 години в периода от 10.01.2006 г. до настоящия момент, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.

79, ал. 1 от ЗС.

1

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

Ищецът И. П. е син на ответниците З. и С. П.и. Същият има брат К. С.

П., с когото се твърди, че са съдружници в „ОРИОН 2000“ ООД, ЕИК 130124656, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46. Капиталът на дружеството от 5 000 лева е разпределен при дружествени дялове от 2 600 лева за ищеца и 2 400 лева за брат му. Излага се, че на 30.03.2001 г. „ОРИОН 2000“ ООД придобива на търг незастроено дворно място, находящо се в гр. П., ул. ***, съставляващо УПИ *** – общ., кв. 84 по плана на града, с урегулирана площ от 1 231.49 кв. м., при съседи: УПИ *** – общ., УПИ *** – общ. и две улици. В полза на дружеството е издадено разрешение за строеж № 286/17.08.2004 г. за изграждане на двуфамилна жилищна сграда (къща-близнак) на два етажа със застроена площ от 316.64 кв. м. и РЗП – 523.76 кв. м. Твърди се, че предвид недостатъчните средства за строителството, двамата братя решили да продадат поземления имот на майка си – първата ответница З. П., която да кандидатства за кредит, средствата от който да бъдат вложени за довършване на сградата. С нотариален акт № 74/24.09.2004 г. на нотариус Таня Дъбова, рег. № 422 от НК, незастроеният имот бил продаден от управителя на „ОРИОН 2000“ ООД К. П. на З. П. за сумата от 7 500 лева. На 18.11.2004 г. ответниците учредяват в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху правото на строеж за двуфамилна жилищна сграда в поземления имот, като са им отпуснати 200 000 лева за срок от 15 години. Твърди се, че вноските по кредита са плащани от ищците и К.

П.. На 10.01.2006 г. за жилищната сграда е издаден Акт образец № 15, със строители И. и К. П.и, и възложител „ОРИОН 2000“ ООД. След издаването на този акт, ищецът, съпругата му В. П. и двете им деца заживяват заедно в жилището, разположено в източната част на новоизградената къща-близнак. В жилището, разположено в западната част на същата сграда заживява К. П. с неговото семейство. Излага се, че няколко години по-късно отношенията между И. П. и майка му З. се влошават, като се сочи, че оттогава те не поддържат контакти помежду си. На 22.05.2015 г. З. П. подала молба за изменение на кадастралната карта, засягаща процесните имоти, като със заповед от същата дата на началника на СГКК – гр. Пазарджик е одобрено изменение на същата, при което са нанесени нови обекти, а именно: сграда с идентификатор № ***, с площ от 294 кв. м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; схема на самостоятелен обект № ***, с площ от 227.76 кв. м., схема на самостоятелен обект № ***, с площ от 227.76 кв. м., схема на самостоятелен обект № ***, с площ от 21.08 кв. м., схема на самостоятелен обект № ***, с площ от 21.08 кв. м., като са заличени обектите с идентификатор № ***.1, в който живее К. П. и идентификатор № ***.2, в който живее И. П.. Със същата тази заповед ответницата З. П. е отразена като 2 собственик на двуфамилната жилищна сграда (къща-близнак), на основание нотариалния акт от 24.09.2004 г. На 16.09.2019 г. на нейно име е издадено и Удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. По-късно, отново поради влошените им отношения, се твърди, че по искане на ответницата електрозахранването на жилището било прекъснато. Излагат се доводи, че двамата братя са както възложителя, така и изпълнители на жилищната сграда, макар първоначално проекта да е започнат от притежаваното от тях дружество, като извършената продажба в полза на ответницата от 24.09.2004 г. е фиктивна, и уговорката между двамата братя е сградата да бъде разделена на две равни части между тях. Ищците навеждат съображения за придобИ.е собствеността върху жилището и гаража, разположени в източната част на двуфамилната жилищна сграда (къща-близнак), по давностно владение, продължило от 10.01.2006 г. до настоящия момент. Твърди се, че презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, което счита за безспорно в случая. Активната процесуална легитимация на ищцата В. П. се обосновава както със сключения през 1993 г. граждански брак с ищеца И. П. и придобИ.е на вещите в режим на СИО, така и с осъщественото и от нейна страна своене на имотите, поради което се иска да се приеме, че давността е изтекла в полза и на двамата. Относно пасивната процесуална легитимация на съпруга на З. П. С. ПаП. ищците ангажират доводи за наличие на задължително необходимо другарство за съпрузите при разглеждането на вещни искове, позовавайки се на особените мнения в ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците З. и С. ПаП.и, чрез адв. Ц. от АК – Пазарджик, са подали отговор на исковата молба. Считат исковата молба за изцяло неоснователна. Не било вярно, че сградата е построена от ищеца И. П.. В действителност същата е построена със средства от банков кредит, разрешен на ответницата З. П. от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 200 000 лева, целево за строителство и довършване на жилищната сграда.

Кредитът е изцяло погасен от ответницата П.. Именно затова и удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация е издадено на нейно име, като възложител. Сочи се, че З. П. е придобила имота (на 24.09.2004 г.) след издаване на разрешението за строеж (от 17.08.2004 г.) и затова то е на името на предходния собственик. Поддържа се, че е имало периоди от време, през които ищецът е живял със семейството си в жилищната сграда след завършването й, допускан е в нея, тъй като е син на ответницата, но никога не е демонстрирал желание и намерение да завладее част от сградата за себе си.

Същият по никакъв начин не е финансирал строителството, като се излагат 3 съображения, че дружествата, в които той е бил съдружник („ОРИОН 2001“ ООД и „ОРИОН 2000“ ООД) са били в тежко финансово състояние – първото е обявено в несъстоятелност през 2008 г., а дружествените дялове на ищеца във второто са запорирани за дългове на същия към „ПИБ“ АД в размер на 1 875 000 лева и към „Българо-американска кредитна банка“ АД в размер на 24 011.95 лева. Моли се за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените разноски.

По допустимостта на производството:

Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищците. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване.

Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване (т. 2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая ищците твърдят, че владеят процесните имоти, но ответниците се легитимират като собственици по силата на нотариален акт за покупка, както и извършват действия, чрез които оспорват правото им на собственост. На това основание съдът приема, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС са допустими.

Съгласно ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.

Сезиран е родовокомпетентият съд – чл. 104, т. 3 и т. 6 от ГПК.

От фактическа страна съдът приема следното:

Не е спорно между страните, представя се и удостоверение за сключен граждански брак, че ищците И. и В. П.и са съпрузи от 1993 г.

Не е спорно, също се представя удостоверение за граждански брак, че и ответниците З. и С. П.и са съпрузи от 1971 г., както и че са родители на И. П. и К. П..

От приетата по делото Обяснителна записка към архитектурен проект за обект: „Жилищна сграда на И. и К. П.и“ от юни 2004 г. се установява, че проектът за жилищната сграда в УПИ ***-общ., кв. 84 по плана на гр. П., се реализира на основание скица с виза за проектиране, издадена на 09.03.2004 г. от Община Пазарджик, като в имота се предвижда изграждането на двуфамилна жилищна сграда (къща-близнак) на два етажа без сутерен 4 съгласно приложен проект. Сградата е отделностояща и ситуирана върху равен терен. Същата е изцяло симетрична, с относителна ос симетрия, минаваща през общата разделителна стена, в източната част е разположено едно жилище, а в западната – жилище на друг собственик.

С Разрешение за строеж № 286/17.08.2004 г., издадено от гл. архитект на Община Пазарджик е разрешено на „ОРИОН 2000“ ООД, представлявано от И. П. и К. П., изграждането на жилищна сграда в УПИ ***, кв. 84 по плана на гр. П..

С нотариален акт № 74/24.09.2004 г. на нотариус Таня Дъбова, рег. № 422 от НК, „ОРИОН 2000“ ООД, чрез управителя К. П. продава на ответницата З. П. незастроено дворно място, находящо се в гр. П., ул. ***, съставляващо УПИ ***-общ., кв. 84 по плана на града, с урегулирана площ от 1 231.49 кв. м., при съседи: УПИ ***-общ., УПИ ***. и от две страни улица, за цена от 7 500 лева. Доколкото З. и С. П.и са били в брак по това време, имотът е придобит от тях при режим на СИО.

Установява се, че по силата на договор за кредит от 15.11.2004 г. „Банка ДСК“ ЕАД отпуска на ответниците З. и С. П.и жилищен кредит в размер на 200 000 лева – за строителство до степен на изпълнение „груб строеж“ и изпълнение на определен вид довършителни работи в УПИ ***-общ., кв. 84 по плана на гр. П.. Като поръчители са се задължили К. П. и И. П. (л. 93).

С нотариален акт № 166/ 18.11.2004 г. на нотариус Таня Дъбова, рег. № 422 от НК, ответниците З. и С. П.и учредяват в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека въху описания по-горе незастроен имот, съставляващ УПИ ***-общ., кв. 84 по плана на гр. П., с урегулирана площ от 1 231.49 кв. м., за обезпечаване вземането на банката по договора за кредит.

За процесната жилищна сграда, със застроена площ 316.64 кв. м. е РЗП – 523.76 кв. м. в УПИ ***, кв. 84 по плана на гр. П. е издаден Акт образец № 15 от 10.01.2006 г. за установяване годността за приемане на строежа.

Строители на обекта са К. и И. П.и, а за възложител на същия е посочено „ОРИОН 2000“ ООД, представлявано от управителите К. и И. П.и.