Решение № 2109 от 20.11.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 2109 гр.

Пловдив, 20.11.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, XIII състав в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1881 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от „СДРУЖЕНИЕ НА

ПАЦИЕНТИТЕ С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ“ Сдружение в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, „Братя Пулеви“ № 3, ет.3, чрез пълномощника адв. Ж.П. е предявил срещу Агенция по вписванията /АВ/ със седалище: гр.София, Район „Слатина“, квартал „Гео Милев“, ул.“Елисавета Багряна„ № 20, иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 307,50лв. , причинени от незаконосъобразен Отказ № 20181106160631/08.11.2018г. на длъжностно лице по регистрацията/ДЛР/ към Агенцията по вписванията, постановен по заявление № 20181106160631/06.11.2018г. и отменен с решение № 596/19.11.2018г. по т.д. № 895/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съставляващи заплатена държавна такса в размер на 7,50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира заплащане на сторените в настоящото производство деловодни разноски по приложен списък. Подробни съображения са изложени в представени писмени бележки.

Ответникът по иска-Агенция по вписвания, в писмен отговор на упълномощения си процесуален представител главен юрк. Борислав Чавдаров, оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Излага доводи, че отговорността за разноски произтича от предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящ спор, не и с отделен иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира направените по настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност на иска.

Пловдивският Административен Съд – тринадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

„СДРУЖЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИТЕ С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ“ е депозирало заявление за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството.

Последвал е Отказ № 20181106160631/08.11.2018г. на ДЛР към Агенцията по вписванията по подаденото от дружеството заявление.

Отказът е бил обжалван пред Пловдивския окръжен съд на основание чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Във връзка с обжалване на отказа е сключен Договор за правна защита и съдействие № 2513 от 14.11.2018г. между ищеца и адв. Ж.П. договореното възнаграждение е в размер на 300, 00 лв.

По жалбата е образувано търговско дело № 895/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С решение № 596/19.11.2018 г. е отменен горепосоченият отказ и е задължена Агенция по вписванията да впише заявените обстоятелства.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателствени средства, включително и от приобщеното т.д № на № 895/2018 г на ПОС, и не са спорни между страните.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

По отношение допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе предвид, че с Определение № 921 от 21.01.2020 г. по адм. дело № 320/2020 г. на ВАС, Трето отделение е отменено Определение № 2314 от 12.11.2019 г. по настоящето дело, с което е върната исковата молба като недопустима и е прекратено производството и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на Определението на Висшия по степен съд е указано, че „….при твърдения за настъпила за ищеца имуществена вреда от дейност на длъжностното лице по регистрация при агенция по вписванията, административният съд следва да се произнесе по същество дали са налице основания по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение…“

Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.

Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1/ и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл.

15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1 т.

1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон.

В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията.

Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото.

Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията /В този смисъл Харис, О'Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, Сиела Норма АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право.

В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство.

Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право.

(

Решение № 2656 от

19.02.2020г. по адм. дело № 7010/2019г. по описа на ВАС, Решение № 7393/17.05.2019по адм. дело № № 9730/2018г. по описа на ВАС; Решение № 6684/ 03.06.2020 г. по адм. дело № 9628/2019г. по описа на

ВАС).

Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право.

Искът е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта.

Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи - договор и разписка, които са били депозирани още по търговското дело.

Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт.

Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили.

Правната уредба на отговорността за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностните лица по регистрация, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК, води до извод, че исковете за обезщетения на тези вреди се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК.

Искът е предявен от страна с правен интерес от търсената защита и се основава на отменен с влязло в сила съдебно решение отказ на длъжностно лице при Агенцията по вписвания. Незаконосъобразният отказ е издаден от длъжностно лице в структурата на ответната Агенция по вписванията – гр. София, която е юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.