Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 19.05.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 18/2022
Вид
Решение № 177
Подписан
19.05.2023
В сила
16.02.2024
Състав
Аглика Гавраилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1,2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Русе, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20224500100018 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Ищцата А. Н. А., от гр. Русе, чрез пълномощника си адв. М. И., от АК – Велико Търново, твърди, че на 15.09.2020 г., около 5.55 ч. на ПП-I-3 /Бяла – Ботевград/ около 70+200 км, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № Р 3522 КН, управляван от С. И. Б., движейки се в посока гр. Русе, се сблъсква челно с лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, рег. № ВТ 6965 ВМ. В резултат на произшествието е пострадала пътувалата в л.а. „Ауди“, модел „А3“, с рег. № Р 3522 КН А. А.. Във връзка с произшествието било образувано досъдебно производство № 210/15.09.2020 г. по описа на ОД МВР – Плевен. На същата дата ищцата била приета по спешност в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен. Видно от епикризата, която била издадена, на ищцата е поставена диагноза „Контузио капитисет корпорис. Комоцио церебри. Фрактура пр. спинози Тх1. Фрактура стерни“.

След проведено лечение пациентката била изписана на 21.09.2020 г. В болничния лист, който е издаден от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД Плевен е посочена диагноза „Счупване на други уточнени шийни прешлени, закрито“. В резултат на уврежданията А. изпитвала в продължение на месеци 1 изтръпване и слабост в лявата ръка, не можела да я вдига, нито да хваща нещо с нея, не можела и да я стиска в юмрук. Изпитвала силни болки в областта на рамото. На 05.10.2020 г. е извършен преглед и в издадения на 06.10.2020 г. амбулаторен лист е посочена диагноза „счупване на гръдна кост“. Ищцата твърди, че на 16.10.2020г. е постъпила на лечение в УМБАЛ „Медика - Русе“ ООД, където й е поставена окончателна диагноза „Увреждания на брахиалния плексус вляво“. Приложено е медикаментозно лечение. Ищцата е изписана от болничното заведение на 21.10.2020 г. В исковата молба се твърди, че в резултат на претърпяното ПТП ищцата е получила рани в областта на устната кухина, които били обработени. Получените увреждания довели до обездвижване на лявата й ръка. Изпитвала слабост и не можела да си служи пълноценно с нея. Ищцата била лишена от възможността да извършва елементарни човешки дейности от ежедневието и трябвало да получи подкрепа и помощ от своите близки, т. е. без подкрепата и помощта на своите близки не е можела да извършва елементарните човешки дейности от ежедневието. В исковата молба се твърди, че и към настоящия момент А. усещала болки при всяка рязка промяна на времето и се старае да не натоварва лявата си ръка. Освен физическите несгоди вследствие на инцидента ищцата търпи и негативни промени в психическото и емоционално състояние. В исковата молба се твърди, че негативните последици от катастрофата продължават и към настоящия момент. Ищцата изпитва страх от пътуване с каквото и да било превозно средство и белезите в психиката й и към момента не са отшумели. В резултат на преживяното е станала тревожна, напрегната, лесно се стряска. При преглед от специалист й е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“.

Ищцата твърди, че във връзка с изискванията на чл. 380 КЗ е предявила пред ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но към момента на депозиране на исковата молба пред съда застрахователят не я е обезщетил. По тази причина предявява настоящия иск, с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., изменен в съдебно заседание на 75 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 15.09.2020г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.

2

С отговора на исковата молба ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, чрез пълномощника си адв. Т. Д., оспорва допустимостта на иска. Заявява, че по отношение на моторното превозно средство, с което е пътувала ищцата към момента на инцидента, не е имало сключен договор за застраховка.

В отговора са изложени и съображения за неоснователност на предявения иск, като на първо място се твърди, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не е този, който е действително реализиралият се.

Твърди се, че събитието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК за водача на моторното превозно средство „Ауди А3“ с рег. № Р 3522 КН, тъй като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредоносния резултат. Ответникът твърди, че пътнотранспортното произшествие е настъпило след навлизане в лентата за движение на МПС „Ауди А3“ с рег. № Р 3522 КН от насрещно движещото се МПС „Ауди 80“ с рег. № ВТ 6965 ВМ, управлявано от П. П., който е починал на място вследствие инцидента. В отговора са изложени и подробни съображения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като се твърди, че същата е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан. Ответникът счита, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е завишена по размер. Твърди се, че описаните в исковата молба увреждания, болки и страдания не се дължат единствено на настъпилото ПТП, а също така и на други заболявания, които ищцата е имала.

Оспорва твърденията в исковата молба, че оздравителният процес е бил продължителен. В случай, че се установи по-голяма продължителност на оздравителния процес, твърди, че това е вследствие неспазване на лекарските предписания от страна на ищцата. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни по изложените в отговора съображения, или евентуално размерът на претендираното обезщетение да бъде намалено.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 15.09.2020 г. в 5.55 ч., на първокласен път I-3 Бяла – Ботевград, км 70+200 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ауди“, 3 модел „А3“ с рег. № Р 3522 КН, управляван от С. И. Б. и лек автомобил „Ауди“, модел „80“ с рег. № ВТ 6965 ВМ, управляван от П. Т. П.. От същия протокол се установява още, че при произшествието е пострадал пътник в л.а. с рег. № Р 3522 КН – А. Н. А., която получила фрактура на прешлен и др.

С влязла в сила на 06.12.2022 г. присъда по НОХД № 20224400200114 по описа за 2022 г. на Плевенския окръжен съд, изменена с решение по ВНОХД № 144/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново и с решение по н.д. № 708/2022 г. на ВКС, С. И. Б. е признат за виновен в това, че на 15.09.2020 г. към 05. 55 ч. на ПП I-3 „Бяла-Ботевград", посока след град Плевен - към град Русе, км. 70+200, м. „Шумата", на разстояние 1,5 км преди разклона за гр. Славяново, обл. Плевен, при управление на МПС л. а. „Ауди А 3", с рег. № Р 3522 КН, в нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП:

Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т. 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

Чл. 70. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.

Чл. 101. (1) При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване, допуснал ПТП, като причинил по непредпазливост смъртта на водача на лек автомобил Ауди А-80 с рег. № ВТ 6965 ВМ - П. Т. П., движил се в посока гр. Русе – гр. София и комбинирана средна телесна повреда на А. Н. А., изразяваща се в счупване на гръдната кост, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за срок около 1-2 месеца, счупване на бодилестия израстък на първи гръден прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на врата за срок от 1 месец. На Б. е наложено наказание за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "а", б. "б" предл. 1, във чл. 343, ал.

4

1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

От представената от ищцата с молба от 15.03.2022 г. справка – Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се установява, че към момента на произшествието по отношение на лек автомобил с ДК № Р 3522 КН е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД.

Със същата молба ищцата е представила писмени доказателства за установяване на твърденията, че е отправила претенция на основание чл. 380 от КЗ за обезщетение на неимуществени вреди до ЗД „Бул Инс“ АД, на която последвал отказ с изх. № НЩ-2066/22.03.2021г. на ответното застрахователно дружество, поради липса на безспорни доказателства относно вината на застрахования водач.

По делото са представени епикризи от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен и УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, медицински протокол, амбулаторни и болнични листове, от данните по които се установяват получените от пострадалата травми вследствие процесното ПТП и проведеното лечение, анализирани от вещи лица – съдебно-медицински експерти в приетата по делото комплексна експертиза. При изготвяне на експертизата вещите лица са съобразили и събраните гласни доказателства.

За установяване на търпените от страна на ищцата неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. Свидетелката Б. Н. Р., съквартирантка на ищцата, установява, че водачът на процесния автомобил С.

Б. е нейн братовчед. Той помолил двете с А. А. да го придружат по време на негово пътуване до София. По пътя за Луковит около полунощ претърпели първата си катастрофа, тъй като на първия завой след Луковит водачът завил със 150 км/ч, не можал да овладее колата, тя се завъртяла и се забила в нещо като знак или стълб. Момчета от други коли спрели и ги издърпали, след което продължили за София. От началото на пътуването до тази първа катастрофа, С. Б. карал с висока скорост извън населените места – 100, 120 км/ч и повече. След първата катастрофа до настъпване на втората, Б. вече карал със 70 км/ч.

Свидетелката изнася данни, че по време на процесното пътнотранспортно произшествие ищцата се возела на мястото зад шофьора, а свидетелката била до него на предната седалка. Р. и Б. били с колани. Ищцата 5 не си била поставила колан, защото според свидетелката коланите на задните седалки не били освободени и не можело да се ползват. Докато пътували, понеже автомобилът нямал изправни фарове, бил с включени аварийни светлини, които загасили, а нещо ги заслепило. Това, според свидетелката, бил трактор, който пуснал светлините си, за да не ни блъсне, но ги заслепил и водачът на автомобила С. Б. завил наляво и последвал сблъсък. Когато излезли от колата Р. разбрала, че са се блъснали в друга кола. Видяла, че А.

А. излязла от колата сама, като отпред била цялата в кръв, устната й била сцепена, виждали се долните й зъби. Ищцата поискала първо да седне на пътното платно, а после да легне. Когато дошла линейка, я взели с носилка.

След това постъпили за лечение в болницата в гр. Плевен. Наложило се А. да ползва памперси, защото нямала възможност да стане до тоалетна, хранела се през сламка. Имала много силни болки отзад в гърба, както и отпред в гърдите, от които не можела да застане в седнало положение. Когато ги изписали от болница и се прибрали в Русе, Б. Р. се грижела за ищцата придружавала я до тоалетна, къпела я, защото тя не можела да движи лявата си ръка. През първата седмица дори не можела да става сутрин. След това, за да може да се раздвижи, свидетелката я изправяла. От болницата препоръчали да завържат въже за единия край на леглото и ищцата с негова помощ се надигала като внимавала да не се получи друга фрактура. В периода докато чакали да мине контролния преглед в болницата в Плевен, а след това да отидат на преглед при друг неврохирург, устната на ищцата започна да забира. Наложила се консултация с лицево-челюстен хирург.