Определение № 662 от 29.04.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 470/2026
- Вид
- Определение № 662
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Владимир Ковачев, Атанас Иванов, Вили Дацов
Цитирани разпоредби
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 662 гр. Благоевград, 29.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Владимир Ковачев
Членове:
Атанас Иванов
Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500470 по описа за 2026 година съобрази следното:
К. С. П., ЕГН **********, адрес гр. Б. и М. К. П., ЕГН **********, адрес гр.
Б., чрез адвокат С. С., обжалват решение № 907 от 14.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 3074 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е признато за установено по иска на М. С. Г., ЕГН **********, адрес гр. Б., предявен срещу тях, че договорът за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, сключен на 23.10.2023 г. между М. К. П. и С.М. П., като продавачи, и К. С. П., като купувач, който договор е оформен с нотариален акт № 165, том I, рег. № 6860, дело № 154 от 2023 г. на нотариус М.Г.-К., е нищожен, като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗДог, и е обявен за действителен прикритият договор за дарение, по силата на който М. К. П. и С.М. П., като дарители, са прехвърлили на К. С. П., като надарен, въпросния самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваната с нея част на съдебното решение е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и събраните в хода на делото доказателства. Нарушени били нормите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК. При постановяване на решението съдът не преценил всички доказателства по делото и доводите на страните в рамките на твърдените по делото факти. Не били обсъдени редица значими факти и доказателства, чието вземане под внимание щяло да доведе до различни правни изводи и решение.
Крайните изводи на съда не съответствали на приложените по делото доказателства. Първоинстанционният съд неправилно приел, че с оглед на ангажираните и събрани по делото доказателства, предявеният иск е доказан и 1 основателен. От фактическа страна и с ангажираните от ищцата доказателства, същата не доказала главно и пълно, че процесният договор за продажба не отговаря на условията за валидност и не преследва типичните цели на извършеното разпоредително действие. Г. основно акцентирала на неплащането на цената по продажбата, както и на занижената според нея стойност на сделката. Тези нейни твърдения категорично не се доказали от приетата и изслушана по делото счетоводна експертиза, от приетите писмени доказателства и от разпита на свидетеля Е.Й.А., живеещ на семейни начала с ищцата. Противно на твърденията на Г., плащането на продажната цена било направено в уговорения в нотариалния акт срок и по уговорената в акта сметка, което се потвърдило по категоричен начин посредством заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза и от представените писмени доказателства. Районният съд приел, че по делото не е установено К. П. реално да е заплатил сочената в нотариалния акт цена. За този извод същият се базирал на факта, че след получаване на продажната цена от 31 100 лева, за кратък период от време - от 04.12.2023 г. до 07.12.2023 г., ответницата М. П. изтеглила 33 000 лева от банкомати на същата банка. Малка част от сумата била изтеглена в брой от банкомат, а по-голямата част М. П. изтеглила на каса в офис на банката. По делото липсвали каквито и да било доказателства, че тези парични средства са били предадени обратно на купувача. Съдът направил недопустим логически скок, като приел, че щом сумата е изтеглена, тя е върната на купувача. Подобен извод противоречал пряко на практиката на ВКС. Съдът нямал право да основава решението си на предположения. Всяка липсваща връзка във веригата от косвени доказателства водела до недоказаност на релевантния факт. В настоящия случай такава верига не била налице, тъй като липсвал ключов неин елемент - обратното предаване на сумата. Косвените доказателства били противоречиви и не кореспондирали логично с установеното по делото и събраните доказателства. Направените изводи от съда не отговаряли на фактите и действителните събития.
Твърдението за наличие на симулативност не се подкрепяло и от показанията на единствения свидетел. Те били непоследователни и нелогични, частично си противоречали, не се подкрепяли от другите събрани по делото доказателства и имали ниска доказателствена стойност. Свидетелят сам признал, че има лична материална заинтересованост от евентуалното уважаване на претенцията на ищцата. Житейската и правна логика сочела, че твърденията в исковата молба са силно преувеличени, изопачени и недоказани. При обективно и пълно обсъждане на всички обстоятелства, които имали значение за изясняване на фактическата постановка, ставало видно, че претенцията представлява опит за неоснователно обогатяване. Не било доказано намерение за безвъзмездност на сделката. Обстоятелството, че продажната цена на продадения имот е близка до данъчната оценка, не обосновавало еднозначно и категорично извод, че е налице намерение за дарение. Договорът за покупкопродажба бил сключен в нотариална форма за действителност и породил целените от страните по него правни последици. Ирелевантно било какви 2 мотиви ръководели страните. Вътрешните причини, доколкото били резултат на осъществяване на правото на личен избор и свобода на волята, нямали значение. Защо прехвърлителят избрал възмезден способ, не било елемент от фактическия състав на сключването на сделката за покупко-продажба. Щом не било доказано, че те са забранени от закона или са неморални, същите не подлежали на обсъждане. Моли се за отмяна на частта от решението, с която е уважен искът за нищожност, и отхвърляне на същия, както и обезсилване на решението в частта, с която е обявена действителността на прикрия договор за дарение, поради нейната недопустимост, и прекратяване на производството в тази му част. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Подаден е отговор на жалбата, който изхожда от адвокат К. В., процесуален представител на ищцата. В него се изтъква, че изложените в същата съображения са неверни. Оплакванията на въззивниците били абсолютно несъстоятелни и голословни. Районният съд, след като преценил, поотделно и в тяхната съвкупност, всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, тяхната логичност, последователност и непротиворечивост, и без да допусне каквото и да било нарушение на процесуалните правила, формирал своето вътрешно убеждение и достигнал до единствено възможния правен извод, който изложил в диспозитива на обжалвания съдебен акт.
Ответниците превратно тълкували събраните гласни доказателства. Със счетоводната експертиза се доказало по безспорен и категоричен начин, че от деня, следващ деня на банковия превод към сметката на ответника М. П., е започнало ежедневно теглене на суми от по 2000 лева, при това от банкомат, находящ се на 100-150 метра от жилището, в което живеел ответникът К. П., и който бил на повече от 3-4 километра от жилището, в което живеела М. П..
Странно било, че дори и след като цялата сума е била изтеглена от сметката на П., продължило тегленето на значителни суми, винаги около датата на падежа по кредита на К. П., а за целия проверяван от вещото лице период, с банковата карта на М. П. били направени само една или две покупки в „Кауфланд“. За това обстоятелство имало само един логичен отговор. Банковата карта на М.
П. била предоставена на К. П. и той се разпореждал със сумите в нея.
Следователно „платената“ сума като цена по сделката не само била върната на К. П., но дори и към настоящия момент от сметката на М. П. се погасявал банковият му кредит. Всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, сочели на наличието на дарствен акт, а не на осъществена покупко-продажба. От разпита на свидетеля Е.А. се установило, че М. и К. П.и се възползвали от влошеното здравословно състояние на С. П. и дни преди смъртта му сключили договора за покупко-продажба. Този факт, както и отказът им недвижимите имоти на родителите да бъдат поделени справедливо между ищцата и брат й, водел до извода, че изначало идеята на ответниците е била К. да получи безвъзмездно, като дарение, процесния апартамент, но това да бъде извършено по начин, по който ищцата да не може да претендира за запазена част. Обстоятелството, че договорената в процесния нотариален акт 3 цена е платена, не можело да обори извода на съда, че е прикрито дарение, тъй като от събраните в процеса доказателства се установило, че 6 дни след извършеното плащане по сделката, майката е изтеглила цялата постъпила по банковата й сметка продажна цена, като значителна част от всички транзакции е извършвана ежедневно от банкомат до жилището на К., което водело до логичния извод, че платената от него продажна цена му е била върната няколко дни след сделката. Неверни били твърденията, че това обстоятелство представлявало косвено доказателство за връщане на заплатената продажна цена и неправилно послужило за уважаване на предявения иск, тъй като същото, съпоставено с доказаното желание на брата и майката, преди смъртта на бащата, да лишат Г. от възможност да претендира за запазена част от наследството му, а също и с обстоятелството, че процесният апартамент е продаден на стойност, която е много под пазарната му цена /на данъчна оценка/, както и че заплатената продажна цена е изтеглена от майката в рамките на 6 дни след плащането по сделката, водели до извода, че съдът правилно и законосъобразно е преценил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Тези твърдения се доказвали и от обстоятелството, че в деня на смъртта на бащата, майката и братът провели помежду си разговор, който неволно чул и свидетелят А., твърдейки, че са успели да лишат ищцата от възможността да претендира за запазена част от наследството на бащата, използвайки и нецензурни думи. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционното такова да бъде потвърдено в обжалваните му части и на Г. да бъдат присъдени сторените във въззивния процес разноски.
С отговора на жалбата се правят доказателствени искания. Моли се за назначаване на допълнителна счетоводна експертиза и допускане до разпит на още двама свидетели.
Настоящият въззивен съдебен състав не следва сега да се произнася по доказателствените искания на въззиваемата. Първо трябва да се даде възможност на въззивниците да се запознаят с тях и в подходящ срок да изразят становище по същите, на основание чл. 8, ал. 3 от ГПК. Произнасяне сега по въпросните искания би могло да накърни процесуалните права на жалбоподателите и не следва да бъде правено. Въззивниците ще могат да вземат отношение по тях в предстоящото открито заседание на втората инстанция, след което и окръжният съд ще се произнесе по същите.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито заседание по делото, което да се състои на 04.06.2026 г. и да започне в 09:30 ч. Страните ДА СЕ ПРИЗОВАТ чрез техните адвокати, като им се връчат и копия на настоящия съдебен акт, а на жалбоподателите - и 4 копията на отговора на жалбата.
ДАВА възможност на жалбоподателите да се запознаят с доказателствените искания, направени с отговора на въззивната жалба, и да изразят становище по тях в откритото заседание на 04.06.2026 г., след което и окръжният съд ще се произнесе по същите.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5