Определение № 1075 от 24.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1075 гр. Стара Загора, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500578 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК и сл.

Образувано е по частна жалба на ,,И.Ф.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител Б.Н., чрез юрк.А.Г., срещу протоколно определение от

30.05.2025 г., постановено по гр.д. № 197/2025 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му при неправилно приложение на закона и претендира за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответницата по частната жалба – В. И. П., представлявана от адв. Д. М., е подала отговор, с която я е оспорила като неоснователна и е заявила претенции за потвърждаване на обжалваният съдебен акт и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от закона за адвокатурата.

Въззивният съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ,,И.Ф.“ ЕООД, с която дружеството е предявило срещу В. И. П. иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на оспорено от ответницата вземане по издадена срещу нея в полза на ищцовото дружество заповед за изпълнение.

След връчването на заповедта за изпълнение В. И. П. е подала възражение по чл.414 от ГПК, с което е оспорила дължимостта на вземането на ,,И.Ф.“ ЕООД по издадената заповед за изпълнение, а два дни по-късно е заплатила изцяло задължението си.

1

Плащането е станало след като заповедният съд е дал указания на ,,И.Ф.“ ЕООД за предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК.

Такъв е бил предявен с исковата молба, образувана за разглеждане в гр.д. № 197/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

В хода на производството съдът е констатирал извършеното от ответницата преди предявяване на иска плащане на задължението по издадената срещу нея заповед за изпълнение, поради което е приел, че за ищцовото дружество липсва правен интерес и с обжалваното протоколно определение и прекратил производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирана страна, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за чието наличие съдът следи служебно докато разглежда делото, е наличието на правен интерес за ищеца.

В заповедното производство наличието на правен интерес за ищеца се обуславя от претендирано вземане срещу ответника, за чието принудително събиране в полза на кредитора е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение за недължимост.

В случая са налице част от процесуалните предпоставки, които са специфични за заповедното производство, а именно издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, но не е налице основната предпоставка – наличието към момента на предявяване на установителният иск на вземане на кредитора от ответника, т.к. същото е било заплатено в пълен размер от В. И. П. преди предявяването му.

С факта на плащането материалноправният спор между страните е приключил, поради което не е налице повод за образуването и воденето на исково производство, чиято крайна цел е да даде защита-санкция на кредитора, като с влязлото в сила решение се признае съществуването на претендираното от него като неудовлетворено от ответника-длъжник парично притезание.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното протоколно определение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

Право на разноски при съобразяване с изхода на делото има ответницата 2 по частната жалба - В. И. П..

На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника й за осъщественото от него процесуално представителство , което съдът определя в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Конкретният размер съдът определи при съобразяване на съдебната практика на СЕС, обективирана в решение по дело № С-438/22 и решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължаваща националните юрисдикции да не прилагат Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, към която препраща чл.38, ал.2 от ЗАдв., използвайки определените с Наредбата за заплащането на правната помощ размери на адвокатските възнаграждения като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи размери на възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално представителство в производство по граждански дела, определено на база предмет на спора и цена на иска.

Конкретният размер е съобразен и с фактическата и правна сложност на делото, които са ниски, и положеният от адвоката, за защита на ответницата по частната жалба труд – подаване на отговор, в който не е налице никаква обосновка на застъпената от адвоката теза за неоснователност на жалбата.

Възнаграждението следва да бъде определено в общ размер от 60 лв. / шестдесет лева / с включен ДДС, т.к. са налице доказателства по делото за регистрацията на адвоката – пълномощник като данъчно задължено лице по ЗДДС.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 и чл.271, ал.1, пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.05.2025 г., постановено по гр.д. № 197/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

ОСЪЖДА на чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ,,И.Ф.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законния си представител Б.Н., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № ***, с адрес на упражняване на дейността : гр. С., ***, представлявано от Д. М. М. – управител, адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв. / шестдесет лева / с ДДС, за осъщественото процесуално представителство на В. И. П., ЕГН – **********, с адрес: гр. К., *** в производството по в.ч.гр.д.№ 578/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4