Определение № 1924 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1924 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002103158 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №7850/03.07.2025г. на М. Ф., чрез адв. С. срещу решение №209/09.05.2025г., постановено по в. гр. д. №20254500500255/2025г. на Окръжен съд — Русе, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявеният от Д. М. иск по чл.23 СК е уважен. Според касаторката решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че пред въззивния съд е поискала приемането на приложените към жалбата новооткрити писмени доказателства, както и назначаването на съдебно-икономическа експертиза, които обаче нe били допуснати. Счита, че не е била налице забраната пo чл.266 от ГПK, тъй като се касае за документ, който не e бил известен по-рано - нареждане- разписка, установяващо, че сутринта в деня на втората сделка ищецът е изтеглил 16 000 лева от банковата си сметка.

Твърди, че въззивният съд неправилно е интерпретирал и съобразил и събраните гласните доказателства. Процесуално нарушение е и допускането като писмени доказателства на предварителни договори, оспорени от нея защото не ca в оригинал, и зa които впоследствие ищцовата страна е заявила, че cе отказва. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат следните предпоставки за допускане на касационно обжалване:

1. Противоречие с практиката на BKC — като основание по чл.280, aл.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е кредитирал свидетелски показания на страна пo сделка, обективирана в нотариален акт, за да опровергае съдържанието на този официален документ, което според касатора е в пряко нарушение на чл.164, aл.1, т.2 ГПK и в противоречие с Решение №20/26.02.2021г. пo гр.д. №1409/2020г., Решение №181/12.06.2014г. пo гр.д. №777/2013г. и Решение №241/21.12.2016г. пo гр.д. №1774/2016г.

2. Очевидна неправилност и съществени процесуални нарушения – като основание по 1 чл.280, aл.1, т.2 ГПК, като се твърди противоречие с Решение №109/30.06.2022г. пo гр.д.

№168/2021г. - относно задължение на съда пo чл.146 ГПK да разпредели доказателствената тежест; Решение №233/28.12.2020г. пo гр.д. №3311/2019г.- отказът да се приемат допустими нoви доказателства е основание за отмяна.

3. Въпрос oт значение за развитието на правото - чл.280, aл.1, т.3- „Дaли презумпцията за съвместен принос пo чл.21, aл.3 CK може да се оборва само със свидетелски показания - на страна пo сделка, оформена с нотариален акт, и на близки родственици?“.

4. Допълнителна практика, потвърждаваща необходимостта oт допускане на касационно обжалване: Решение №145/04.08.2020г. по гр.д.№3101/2019г., Решение №100/19.04.2022г. пo гр.д. №212/2021г., Решение №48/01.03.2018г. пo гр.д. №2877/2017г.

Развити са и съображения за неправилност на въззивното решение, недопустимо кредитиране нa свидетели в противоречие със закона, очевидна фактическа грешка и липса на прецизност, нeпълнoтa и пристрастност в анализа на доказателствата. В заключение касаторката моли за отмяна на решението, отхвърляне на предявения срещу нея иск по чл.23 СК и присъждане на разноски.

В писмения отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Д. М. изразява становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Изложени са съображения за липсата на „очевидна неправилност“ на решението. В случай, че последното бъде допуснато до касационно обжалване, се моли за неговото потвърждаване, както и за присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Производството е образувано по установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, предявен от Д. А. М. срещу М. Й. Ф.. Ищецът твърди, че придобитите на 07.03.2019г с НА №48, рег №2360, д. №186/2019, и на 11.02.2021г. с НА №115, рег. №1228, д. №93/2021г. недвижими имоти, представляващи 1/2 ид.ч. от земеделска земя с площ 7 563 кв.м. в землището на [населено място], обл.Р., местност „Й. могила“, представляваща поземлен имот с идентификатор [№] и 1/2 ид.ч. от земеделска земя с площ 28 108кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор [№] са негова лична собственост и по отношение на тях не е налице съвместен принос от страна на ответницата и собствеността не е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

След уточнението на ищеца в първото съдебно заседание, районният съд е уважил предявения иск по чл.23, ал.1 СК, приемайки, че Ѕ ид. части от процесните ниви са лична собственост на ищеца поради трансформация на лични средства, дарени за закупуването им, от неговия брат, кредитирайки изцяло показанията на 4-мата свидетелите - А. Г. Ф., Ц. Г. Ф., П. Г. Д., П. А. М., и посочвайки, че свидетелката М. Й. не е пряк очевидец или участник в събития, свързани с оспорваните договори, а пресъздава разказаното й от бившите съпрузи.

Отбелязал е, че твърдението, че ищецът е изтеглил пари от банкова сметка, за да плати 2 продажната цена, не е било доказано по категоричен начин чрез предвидените в ГПК способи.

В депозираната въззивна жалба М. Ф. е изложила твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и необсъждане в съвкупност на всички събрани доказателства. Посочила е, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.164, ал.1, т.2 ГПК съдът е допуснал събирането на гласни доказателства за опровергаването съдържанието на официален документ, какъвто е нотариалния акт, в който изрично е записано, че продажната цена е заплатена от двамата купувачи на продавача, и каквото възражение е направила още при допускане на разпита в о.с.з. пред районния съд. Твърдяла е, че казаното от свидетеля П. М.-брат на ищеца по това дело е в противоречие с изложеното от него в бракоразводното дело досежно намерението, с което е давал пари на брат си. Изложени са и възражения за процесуални нарушения, изразяващи се в некоректен доклад и неправилно разпределение на доказателствената тежест във връзка предявения иск, в резултат на което ответницата е пропуснала да попълни делото с относими, допустими и необходими доказателства. Към въззивната жалба е приложила писмени доказателства – платежни документи, в т.ч. и разписка от Юробанка България АД от датата на втората сделка – 11.02.2021г., установяваща изтеглянето от банкова сметка на ищеца на сумата от 16 000лв., за които въззивницата твърди, че са новооткрити доказателства, които дъщеря е намерила случайно в неразпокаван багаж в края на м. декември 2024г. Поискано е приобщаването на тези доказателства, както и назначаването на СИЕ, която да установи какви средства е имал и е изтеглил Д. М. от сметките си в периодите, близки по дати до двете сделки.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил, че при така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи горните си твърдения, респективно да обори законовата презумпция, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който по силата на нормата на чл.21, ал.3 СК се предполага, принадлежат общо на двамата съпрузи. В този смисъл е посочил, че докладът по делото е правилен и съответства на нормите на закона. Ответницата, която твърди, че тези недвижими имоти са придобити в резултат на съвместен принос, тъй като това е законовата презумпция, няма доказателствена тежест на установява същата. В тежест на ищеца е да обори тази презумпция, което му е указано по делото. Счетено е, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е указал на ответницата за кой факти не е сочила доказателства, още повече, че да установяване на твърденията , че имотите са съпружеска имуществена общност съдът е допуснал гласни доказателства съобразно искането и в отговора и е събрал същите.

Въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че наличието на пълна трансформация на лични средства по отношение на придобитите по време на брака на страните имоти предпоставя пълното и главно доказване на тези факти от ищеца, а именно, че посочените недвижими имоти, макар и да са придобити по време на брака му с ответницата, са негова лична собственост, тъй като са придобити с лични средства. В негова тежест е да установи произходът им, както и техния размер, както и влагането им в 3 имуществото, което е придобито. Посочил е, че с оглед твърденията в исковата молба в тежест на ищеца по делото е да установи, че продажната цена на двата недвижими имота е заплатена от неговият брат – също купувач по договорите за покупко-продажба на имотите и то с дарствено намерение в полза на ищеца по делото. Въззивният съд е счел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че това е доказано в процеса. Във връзка с изложените от въззивницата доводи е посочил, че в мотивите си първоинстанционният съд не е обсъждал и не се е позовал на описаните в обстоятелствената част на съдебното решение предварителни договори, поради което не е допуснал процесуално нарушение в този смисъл. Районният съд се е позовал само на събраните по делото гласни доказателства, които са допустими, тъй като със същите не се опровергава съдържанието на официален документ, а се установяват факти относно произхода на средствата, с които са заплатени двата недвижими имота, предмет на описаните по-горе нотариални актове. От показанията на разпитаните свидетели А. Ф. /нотариус по сделките/, Ц. Ф. /помощник-нотариус/, П. Д.

/продавач на имотите/ и П. М. /брат на ищеца и купувач на останалите 1/2 ид.ч. от имотите/, се установява, че парите и по двата договора за покупко-продажба са изплатени на продавача като вписаната в нотариалните актове цена съответства на реалната, както и че са изплатени от св.М. изцяло с негови парични средства, в това число и частта, която е придобил ищеца по делото и негов брат. Въззивният съд е приел за установено по делото, че св.М. при изповядване на сделките е искал половината от имотите да са в полза на брат му и „безкористно“ да плати и неговата част, т.е брат му да се облагодетелства от това, тъй като връзката между двамата е много силна. Установено е също, че и по други сделки, които не са предмет на настоящото производство, св.М. е постъпвал по същия начин. Макар същият /по друго дело/ да е заявил, че не е имал дарствени намерения подробно обяснява, че и по двете сделки е решил да облагодетелства брат си като заплати неговата част без да иска връщане на парите, които му е дал. Съдът е посочил, че не намира противоречие в показанията на св.М., още повече, че същото той е заявил и на останалите свидетели, което ясно сочи, че със заплащане на дължимата от брат му като втори купувач част от недвижимите имоти, той му е дарил тези парични средства. В този смисъл въззивният съд е приел за безспорно, че средствата, с които ищецът Д. А. М. е закупил двата недвижими имота не са в резултат на съвместен принос на него и съпругата му ответницата М. Й. Ф., и не представляват съпружеска имуществена общност. Посочено е, че св.М. Й. не е пряк свидетел на взаимоотношенията между страните по спора и преразказва това, което ответницата й е споделила. Дори и да се приеме, че ищецът е теглил парични суми от общите парични средства на семейството, по делото, в това число и от показанията на св.Й. не е установено, че същите са вложени в закупуването на процесните недвижими имоти. Самата свидетелка заявява, че страните не са споделяли с нея подробности относно плащането на земеделските земи. Не се установява и разговорите й със страните по спора кои точно земеделски земи касаят- дали процесните или други, закупувани по време на брака им, поради което въззивният съд е изложил, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал нейните показания.