Решение № 369 от 15.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Стара Загора, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20235500500763 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на А. Е. С. чрез адвокат Г. Р. Г. от АК-Хасково срещу Постановление от 30.08.2023г. на С.Х. – държавен съдебен изпълнител при Казанлъшки районен съд по и.д. №113/2023г., с което е отказано възлагането в тежест на взискателя заплащане на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение „съобразно прекратената част от изпълнителното производство“.

Жалбоподателят-длъжник в изпълнителното производство обжалва това постановление, като счита, че същото е неправилно. Твърди, че в настоящия случай е налице именно хипотезата на чл.433, ал.1 от ГПК. Изпълнителното дело е било образувано за издръжките за месец юни, юли и август, които обаче са платени от длъжника на взискателя преди образуване на изпълнителното дело. С Молба с вх.№3769/16.08.2023г. длъжникът бил представил платежните документи на ДСИ за извършените плащания и ДСИ от своя страна е преизчислил дълга като е приспаднал посочените в молбата суми. С молбата било направено искане за частично прекратяване на ИД и за възлагане в тежест на взискателя на част от направените от длъжника разноски, съответстваща на прекратената част от ИД. Жалбоподателя намира, че в изпълнителното производство е приложима разпоредбата на чл.79, ал.4 от ГПК, съгласно която: Ответникът има право на разноски и при прекратяване па делото. Макар да били налице предпоставките за това възлагане на разноски в тежест на взискателя и ДСИ неправилно е отказал 1 извършването му. С оглед на това моли съда да отмените като неправилно обжалваното постановление на ДСИ при PC-Казанлък и да осъди взискателя да заплати на длъжника направените от същия по изпълнително дело разноски съобразно прекратената част от него.Моли също така да бъде осъдена ответната страна на заплати на жалбоподателя направените от същия по настоящото дело съдебни разноски.В случай на претендиране на съдебни разноски от ответната страна по делото прави възражение за прекомерност на същите.

Взискателят Н. С. Т. чрез адвокат М. Д. Д. заявява, че счита подадената жалба на първо място за просрочена, процесуално недопустима и на следващо място за неоснователна и като такава моли да бъде оставена без уважение изцяло. Излага подробни съображения. Моли да бъде оставена без уважение жалбата на процесуалния представител на длъжника като неоснователна и незаконосъобразна, освен ако не я остави съда без разглеждане като просрочена и процесуално недопустима. Моли на доверителят й да се присъдят сторените от него разноски в производството пред настоящата инстанцията, а именно заплатен адвокатски хонорар в размер на 720 лв. с ДДС.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от Държавен съдебен изпълнител С.Х. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Подадената частна жалба е допустима, а по съществото си – неоснователна.

На първо място съдът намира за неоснователно възражението на ответника по жалбата, че същата е просрочена, тъй като срокът за обжалване съобразно разпоредбата на чл.436 ал.1 от ГПК е двуседмичен, а не едноседмичен както се твърди от страната, поради което и подадената жалба се явява в срок.

В СИС при Казанлъшки районен съд, по молба на взискателя и въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №2827/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък е образувано изп. дело 113/23г. със страни: Н. С. Т. взискател и А. Е. С. - длъжник за заплащане на месечна издръжка в размер на 250 лв. за детето М., родено на ***г. и 200 лв. - за детето Ж., родено на ***г., считано от 19.04.23г, до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

С вх. № 3769/16.08.23г. е постъпила молба от длъжника, с която представя разписки за частично плащане на дължимата издръжка, като моли ДСИ да прекрати изпълнителното производство в тази му част и да преизчисли размера на дълга. Моли също на основание чл. 78 от ГПК ДСИ да 2 възложи в тежест на взискателя да заплати на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение „съобразно прекратената част от изпълнителното производство“. С Разпореждане от 30.08.23г. ДСИ е приспаднал изплатената сума от вземането по делото и е уведомил длъжника за преизчисления размер на дълга, а с Постановление от 30.08.23г. е отказал да уважи направеното искане за възлагане в тежест на взискателя да заплати на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение. С вх. № 4311/20.09.2023г. е постъпила жалба срещу постановения отказ. В нея жалбоподателят твърди, че в изпълнителното производство е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 4 от ГПК, съгласно която „Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.“

Настоящия съдебне състав намира, че на първо място следва да се посочи, че в чл. 79 от ГПК, на който се позовава жалбоподателя, няма ал.4.

Посоченият текст представлява ал. 4 на чл. 78 от ГПК, който касае исковото производство и е неприложим в изпълнителното производдство.

На следващо място следва да се посочи, че не е налице основание за възлагане на разноски в тежест на взискателя и по силата на чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК вр. чл. 433 ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 433 ал. 1 от ГПК производството се прекратява с Постановление, когато длъжникът представи разписка, от която се вижда, че сумата е платена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Тогава длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнително дело, поради което разноските са изцяло за сметка на взискателя. В процесното производство задължението е за издръжка /периодично плащане/ и преди образуване на делото е изплатена само част от издръжката, поради което разноските следва да са изцяло за сметка на длъжника /чл. 79 ал.1 т. 1 от ГПК/.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.

В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. , по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.

С оглед на гореизложеното не следва да се присъждат разноски, направени в настоящото производство на никоя от страните по делото.

3

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на А. Е. С. чрез адвокат Г. Р. Г. от АК-Хасково срещу Постановление от 30.08.2023г. на С.Х. – държавен съдебен изпълнител при Казанлъшки районен съд по и.д.

№113/2023г., с което е отказано възлагането в тежест на взискателя заплащане на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение „съобразно прекратената част от изпълнителното производство“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4