Определение № 32947 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32947 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20261110103645 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Х. Н. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ АД искова молба.

След извършена проверка, съдът намира, че на ищеца следва да бъде предоставена възможност да конкретизира претенциите си за недействителност на отделни клаузи от сключения между страните Договор за потребителски кредит №**********/01.09.2016г., като за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Представеният по делото

Договор за потребителски кредит

№**********/01.09.2016г. е допустим и относим към предмета на спора, поради което същият следва да бъде приет като доказателство по делото.

Съдът намира, че следва да предостави възможност на ответника да посочи дали оспорва твърдението на ищеца, че в посочения в Договор за потребителски кредит №**********/01.09.2016г. ГПР не са отчетени като разходи предвидената застрахователна премия, както и еднократна такса за оценка на риска.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.10.2026г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРИЕМА представения от ищеца Договор за потребителски кредит №**********/01.09.2016г. като доказателство по делото.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с молба за насрещната страна да конкретизира отделните клаузи от сключения между страните Договор за потребителски кредит

1

№**********/01.09.2016г., отнасящи се до задължението за сключване на застраховка и заплащане на еднократна такса за оценка на риска, които счита за недействителни, като посочи техния номер и съдържание, както и да изложи фактически твърдения относно пороците, от които страда клаузата за еднократна такса за оценка на риска.

След постъпване на молба от ищеца в изпълнение на указанията, препис от нея да се изпрати на насрещната страна за становище до откритото съдебно заседание.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да заяви дали оспорва твърдението на ищеца, че в посочения в Договор за потребителски кредит №**********/01.09.2016г. ГПР не са отчетени като разходи предвидената застрахователна премия, както и еднократна такса за оценка на риска.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен от Х. Н. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ АД е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №**********/01.09.2016г. е недействителен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите от договора, уреждащи застраховка, респективно еднократна такса за оценка на риска са недействителни Ищецът твърди, че на 01.09.2016г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 3 000 лева, за срок от 36 месеца, при лихвен процент 30,38%, годишен процент на разходите /„ГПР“/ в размер на 46,96% и обща дължима сума в размер на 6 398,42 лева. Счита, че същият е недействителен, като излага подробни аргументи в тази насока. Поддържа, че договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като не всички негови елементи отговарят на изискването на закона да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, като счита, че в случая е видно дори и от неспециалист, че застрахователния сертификат, съдържащ условията на застраховката, е с шрифт, много по-малък от посочения.

Твърди, че не е ясно и как е формирана всяка месечна вноски, какво включва- само главница или и застрахователна премия, нито как е изчислен посоченият ГПР от 46,96%, при положение че предоставената сума е в размер на 3 000 лева, а дължимата от нея- 6 398,42 лева. Намира, че в случая липсва и подробен погасителен план, който да отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК. Твърди, че в договора за кредит липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е в противоречие с изискванията на закона. Счита, че в договора липсва и разписана методика за формиране на ГПР, като за потребителя остава неясно какви точно компоненти са включени при неговото изчисляване. Обосновава, че в него не са включени като разход начислената застрахователна премия и такса ангажимент. Намира, че неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран води до невъзможност за извършване на преценка дали същият е в рамките на определения от закона максимум. Излага съображения относно недействителността на клаузата, предвиждаща заплащането на застрахователна премия, като счита, че същата е задължително условие за получаване на кредита, не е уговорена индивидуално и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал., т.10 ЗЗП. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск и прогласяване нищожността на целия договор, а в 2 условията на евентуалност- нищожността на посочените клаузи. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват допустимостта и основателността на предявените искове. Признава се неговото сключване, като се обосновава неговата действителност.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №**********/01.09.2016г. със соченото от него съдържание, в това число и на клаузата за застраховка, респективно такса ангажимент, както и твърдените от него пороци.

В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и съдържащите се в него клаузи.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №**********/01.09.2016г. със соченото в исковата молба съдържание УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3