Определение № 1347 от 04.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1347 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20252100601587 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и е образувано по частна жалба на адв. Димо Гочев от АК – Бургас, в качеството му на защитник на подсъдимия Д. И. Н. с ЕГН:

************* срещу протоколно определение №306 от 08.10.2025 г., постановено в хода на разпоредително заседание по НОХД № 437/2025 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е констатирано, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата се твърди, че на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, доколкото не били изложени всички факти относно квалифициращия признак, а именно телесната повреда да е причинена в условията на домашно насилие. Освен това се твърдят разминавания между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, както и неясноти при самото изложение на обстоятелствата.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и като съобрази закона, намери частната жалбата за допустима, поради подаването й в преклузивния седемдневен срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 1

НПК от защитника на подсъдимия, който има право на такава против постановеното определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С внесения в Районен съд – Несебър обвинителен акт, въз основа на който е образувано съдебното производство по НОХД № 437/2025 г. по описа на РС – Несебър, е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. И. Н. с ЕГН:

*************, за това, че на 18.05.2024 г., около 11.50 часа, в дом, находящ се в гр.*********, чрез нанасяне на удар с шамар по лицето в областта на дясната буза, ритане в областта на тялото, блъскане и събаряне на земята, причинил на Р.А.Н. с ЕГН **********, кръвонасядания в областта на двете мишници, охлузна рана в областта на ляв лакът и двете колена, кръвонасядания по двете бедра, заглъхване и пищене в дясно ухо и болки в главата - лека телесна повреда, изразяваше се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал.1 НК.

В проведеното на 08.10.2025 г. разпоредително заседание състав на Районен съд - Несебър се е произнесъл с определение по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 НПК. По повод възражение на защитника на подс. Н. за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с твърдения за липса на изложени факти относно квалифициращия признак деянието да е извършено при условията на „домашно насилие“, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати твърдените от защитника съществени процесуални нарушения, поради което е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на въпросните нарушения.

Въззивната инстанция намира, че обвинителният акт, въз основа на който е било образувано делото, в този му вид, не може да изпълнява ролята на рамка, в която пълноценно да се развие съдебното производство и законосъобразно да се решат въпросите по чл. 102 НПК. Това е така, 2 доколкото се наблюдават непълноти във фактологията относно съставомерни признаци, изложение в обстоятелствената част.

В чл. 249, ал. 4 НПК е посочено, че допуснатото на досъдебното производство процесуално нарушение е съществено и отстранимо, само когато е довело до нарушаване на правата на обвиняемия и/или нарушаване правата на пострадалия или неговите наследници. В т.1 на същата алинея законодателят изчерпателно е изброил правата на обвиняемия, нарушаването на които приема за съществено процесуалното нарушение, като тези права са: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 НПК, когато не владее български език. В случая съдът намира, че е нарушено правото на подсъдимия да разбере в какво точно престъпление е обвинен.

Това е така, доколкото обвинителният акт не отговаря на изискванията н а чл. 246, ал.2 НПК и не е съобразен с основните положения на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Обвинителният акт следва да очертава фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване по делото. В обстоятелствената част му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Обвинителният акт следва да съдържа всички установени по делото обстоятелства, като те трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин, за да разбере обвиняемия в извършването на какво точно престъпление е обвинен. Това е необходимо и за правилното изясняване на правната квалификация, съответна на твърдените факти. Липсата на посочване на всички факти всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване на правото на защита на обвиняемия.

При очертаните фактически установявания въззивният съд приема, че при изготвяне на обвинителния акт действително са допуснати съществени нарушения на процесуални правила с ефект да ограничат процесуалните права на подсъдимия Н. по смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК, във връзка с чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК. На първо място следва да се отбележи, че фактите в обстоятелствената част са изложени изключително лаконично, хаотично и 3 разпокъсано, на места противоречиво, по начин създаващ затруднения да се разбере какво точно е участието на изброените в него лица при реализиране на процесното деяние. Волята на прокурора относно приетата за установена фактическа обстановка или т.н. фактическо обвинение, следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се гадае и извлича по тълкувателен път от съдържанието на обвинителния акт или още по-малко от материалите по делото. Непосочването на факти, които да съответстват на предявените правни признаци, на практика съставлява непредявено от фактическа страна обвинение и следва да се счита за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на обвиняемия да научи в какво се обвинява.

В този ред на мисли, правилно защитникът на подсъдимия е посочил, че едва в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че телесната повреда е била нанесена в частен дом, находящ се на административен номер *** на ул.“Р.“, гр.С.В., доколкото в обстоятелствената част е посочено само улицата и населеното място. С оглед спецификата на случая, това обстоятелство с точна конкретизация на мястото на деянието следва да се направи и в обстоятелствената част. На следващо място липсват и фактически обстоятелства относно квалифициращия признак престъплението да е извършено в условията на домашно насилие. Използвания механизъм да се посочат определени обстоятелства за първи път в диспозитива на обвинителния акт, без да са наведени в мотивната му част, е незаконосъобразен и накърнява правата на лицата. Освен това, след като има повдигнато обвинение, изхождайки от рамката на диспозитива на обвинителния акт, то трябва да има в достатъчен обем факти, изложени в обстоятелствената му част за всеки един съставомерен признак от обективна и субективна страна. Не на последно място, в обвинителния акт липсват и правни мотиви относно повдигнатото обвинение, като не е обсъден или поне посочен доказателствения материал, обосноваващ обвинителната теза. В случая това е направено изключително формално.

С оглед на изложеното въззивният съд намира искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебното производство за основателно, поради което обжалваният съдебен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.

4

Мотивиран от горното и на основание чл. 345 НПК, Бургаският окръжен съд в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение №306 от 08.10.2025 г., постановено в хода на разпоредително заседание по НОХД № 437/2025 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 437/2025 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1347 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20252100601587 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и е образувано по частна жалба на адв. Димо Гочев от АК – Бургас, в качеството му на защитник на подсъдимия Д. И. Н. с ЕГН:

************* срещу протоколно определение №306 от 08.10.2025 г., постановено в хода на разпоредително заседание по НОХД № 437/2025 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е констатирано, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата се твърди, че на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, доколкото не били изложени всички факти относно квалифициращия признак, а именно телесната повреда да е причинена в условията на домашно насилие. Освен това се твърдят разминавания между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, както и неясноти при самото изложение на обстоятелствата.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и като съобрази закона, намери частната жалбата за допустима, поради подаването й в преклузивния седемдневен срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 1

НПК от защитника на подсъдимия, който има право на такава против постановеното определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С внесения в Районен съд – Несебър обвинителен акт, въз основа на който е образувано съдебното производство по НОХД № 437/2025 г. по описа на РС – Несебър, е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. И. Н. с ЕГН:

*************, за това, че на 18.05.2024 г., около 11.50 часа, в дом, находящ се в гр.*********, чрез нанасяне на удар с шамар по лицето в областта на дясната буза, ритане в областта на тялото, блъскане и събаряне на земята, причинил на Р.А.Н. с ЕГН **********, кръвонасядания в областта на двете мишници, охлузна рана в областта на ляв лакът и двете колена, кръвонасядания по двете бедра, заглъхване и пищене в дясно ухо и болки в главата - лека телесна повреда, изразяваше се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал.1 НК.