Решение № 878 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300501328 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Е., чрез адв. К., срещу част от Решение № 261195 от 06.11.2020 г., постановено по гр.дело № 12810/2018 г. по описа на РС Пловдив.

С обжалваното решение Районен съд Пловдив отхвърля предявените искове от К. Б. Е. против И. Б. Е. и В. Т. за признаване за установено, че ищецът притежава правото на собственост върху следните сгради както следва: 1. сграда с идентификатор 56784.534.* със застроена площ от 34 кв.м. с предназначение жилищна сграда, еднофамилна по действаща КК и КР на гр.

Пловдив въз основа на договор за дарение оформено в нот. акт № 182/21.11.1997г. на Нотариус при РС - Пловдив; 2. ½ ид.част от сграда с идентификатор № 56784.534.* със застроена площ от 28 кв.м. с предназначение складова база по действаща КК и КР на гр. Пловдив; 3. ½ ид.част от сграда с идентификатор № 56784.534.* със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение складова база, склад по действаща КК и КР на гр.

Пловдив, въз основа на материално приращение по чл. 92 ЗС, всичките 1 построени в поземлен имот с идентификатор № *** по действаща КК и КР на гр. Пловдив, с площ от 775 кв.м с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 /десет/ метра с административен адрес: гр. П, ул. К*** като неоснователни и недоказани. Със същото решение, по предявения насрещен иск признава за установено по отношение на К. Б. Е., че И. Б. Е. притежава правото на собственост въз основа на давностно 10-годишно владение считано от 2000г. и по силата на материално приращение по чл. 92 ЗС в качеството му на собственик на ½ ид.част от правото на собственост върху дворно място с идентификатор № 56784.534. на следните постройки: 1.сграда с идентификатор № 56784.534. по действащите КК и КР на гр. Пловдив, която сграда представлява павилион за хранителни стоки със застроена площ от 13 кв.м, брой етажи – 1; 2. гараж със застроена площ от 22 кв.м., построен в южната част на дворното място и лятна кухня със застроена площ от 35 кв.м съгласно скица-проект за изменение на поземления имот на л. 162 от делото, като отхвърля иска за признаване за установено по отношение на К. Б. Е., че И. Б. Е. е собственик на ½ ид.част от правото на собственост въз основа на давностно 10-годишно владение поземлен имот с идентификатор № 56784.534. по действаща КК и КР на гр. Пловдив като неоснователен и недоказан.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове, както и в частта, с която са уважени насрещните искови претенции, като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно, постановено при превратно изяснена фактическа обстановка. Твърди, че от фактическа страна неправилно не е взето предвид, че сграда 56784.534.* със застроена площ от 34 кв.м. е част от двуетажната жилищна сграда, като кухня, антре и баня с тоалетна са част от първи жилищен етаж, който е негова лична собственост. Твърди, че при липса на доказателства и при избирателно и едностранно обсъждане на доказателствата по делото е прието, че е променено намерението на въззиваемия по отношение на процесните имоти, които счита, че той само е ползвал имота, като по никакъв начин не е демонстрирал намерение за своене по отношение на него, като съсобственик, както и не е установен момента, от който е започнало давностното владение, на което се позовава, още повече, че върху имота е имало запазено право на ползване на майката на страните, 2 починала на 19.11.2014 г., при която са ходели и двамата и сина. С оглед това счита недоказан от въззиваемия фактическия състав на придобивна давност относно спорните имоти и неправилен извода на съда, който е приел обратното.

Моли да бъде отменено постановеното решение в обжалваната част и бъдат уважени предявените от него искове за установяване, че е собственик на една втора идеална част от жилищна сграда с идентификатор 56784.534.* на основание дарение, на ½ ид.част от сграда с идентификатор № 56784.534.** и на ½ ид.част от сграда с идентификатор № 56784.534.* и двете с предназначение складова база, на основание приращение към съсобствен поземлен имот с идентификатор № 56784.534.*. Претендира разноски.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. Е., чрез адв. Г., с който счита жалбата неоснователна, а решението правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че при постановяване на решението съдът се е съобразил с всички събрани по делото доказателства, съобразил е всички релевантни факти и обстоятелства и е направил съобразени с тях правни изводи. Излага подробни съображения в този смисъл. Моли да бъде потвърдено постановеното от РС решение в обжалваната част.

Не е подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия В.

К..

Решението в частта, в която РС – Пловдив отхвърля насрещния иск в частта му за признаване за установено по отношение на К. Б. Е., че И. Б. Е. е собственик на ½ ид.част от правото на собственост, въз основа на давностно 10-годишно владение, върху поземлен имот с идентификатор № 56784.534.*по действаща КК и КР на гр. Пловдив, като неоснователен и недоказан, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, с оглед изпълнение на дадените указания с молба от 11.03.2021 г., с която се конкретизират твърденията, изложени в насрещната искова молба, че И. Е. е владял еднолично посочените обекти на собственост, поради което ги е придобил на основание изтекла единствено в негова полза десет годишна давност. По делото е приета СОЕ за определяне на пазарната стойност на сградите, предмет на насрещната искова претенция, с оглед липсата на данъчна оценка на същите и определяне на цената на исковете от районен съд без помощта на заключение на вещо лице, като с оглед приетото без възражения в настоящото производство заключение на вещото лице Л* – Е., възприето от съда, същите са подсъдни на районен съд като първа инстанция.

Пред РС Пловдив е предявен иск за признаване за установено, че К. Б.

Е. е собственик на основание договор за дарение, оформен в нот. акт № 182/21.11.1997г. на Нотариус при РС – Пловдив, на сграда с идентификатор 56784.534.* със застроена площ от 34 кв.м., брой етажи един, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, по действаща КК и КР на гр.

Пловдив, както и на ½ ид.част от сграда с идентификатор № 56784.534.* със застроена площ от 28 кв.м. с предназначение складова база по действаща КК и КР на гр. Пловдив и на ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение складова база, склад, по действаща КК и КР на гр. Пловдив, въз основа на приращение по чл. 92 ЗС, всички построени в поземлен имот с идентификатор № 56784.534.*по действаща КК и КР на гр. Пловдив, с площ от 775 кв.м с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 /десет/ метра с административен адрес: гр.

П., ул. К**, срещу И. Б. Е. и В. Т., които се легитимират за собственици с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 25, т.1, нот.дело № 24/2017 г. на нотариус И. М., район на действие РС Пловдив.

Ищецът твърди, че собствеността върху жилищната сграда с идентификатор 56784.534.* е придобил по силата на договор за дарение, доколкото така описаната сграда е била пристроена към дарения му първи жилищен етаж от двуетажна масивна сграда, негова неразделна част, в която са се намирали санитарните помещения към жилището, предмет на 4 дарението. Останалите два имота - с идентификатор № 56784.534.* със застроена площ от 28 кв.м. с предназначение складова база и с идентификатор № 56784.534.*, със застроена площ от 20 кв.м., с предназначение складова база, склад, твърди да са съсобствени при равни квоти между него и ответника И. Е., доколкото са приращение към съсобственото им, при равни квоти, дворно място, като оспорва ответниците И. Е. и В. Т. да са владели необезпокоявани тези имоти, още повече за период по-дълъг от десет години, като да са демонстрирали намерението си за своене на имотите спрямо него.

Ответниците оспорват изцяло исковете, като твърдят, че са неоснователни, доколкото са придобили собствеността върху описаните в нотариалния акт по обстоятелствена проверка обекти на правото на собственост и молят да бъдат отхвърлени. Ответникът К. сочи, че не оспорва, че ищецът и ответникът Е. са получили по силата на дарение по една втора от дворното място и по един етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построени в него, както и, че с ответника Е. са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните сгради, тъй като сграда с идентификатор 189.2 е отделна сграда, която е изградена до двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 189.1 и винаги е била владяна от нея и ответника, гаража с идентификатор № **** е собственост на ответника Е., дарен му от баба му, а сграда с идентификатор № **** е построена от И. Е. със знанието, съгласието и помощта на баща му Б. Е., изцяло със семейни средства на ответниците, като същата се владее изцяло и единствено от бившият и съпруг. Сочи се, че сградите винаги са се владели от семейството на ответниците, ползвани са за задоволяване изключително на техни нужди, заключвани са, ремонтирани са, поддържани са и са стопанисвани единствено от тях, като всички съседи и роднини били наясно с тези факти, а ищецът не проявявал никакъв интерес към имота, не поемал частта от разходите за имота.

Ответникът И. Е. твърди, че освен половината от дворното място, втори жлищен етаж от двуетажната жилищна сграда, гаража и стопанската сграда построени в същото дворно място, му била дарена и къщата в същия парцел сграда с идентификатор 56784.534.*, част от дела на баба му, получен при делба с баща му, поради което и тя винаги била владяна и ползвана от него, построена е през годините по различно време, не е пристроена и не е 5 функционално свързана със двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 56784.534.*. Претенциите към сграда с идентификатор № 56784.534.* сочи неоснователни, като твърди, че му е дарена и ползвана изцяло и само от него, както и сграда с идентификатор № 56784.534*, която била изградена с негови средства лично от него.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявен от ответника И.

Б. Е. насрещен иск за признаване за установено, че е собственик на: 1.сграда с идентификатор № 56784.534.* по действащите КК и КР на гр. Пловдив построена в процесното дворно място с идентификатор № 56784.534.*, която сграда представлява павилион за хранителни стоки със застроена площ от 13 кв.м, брой етажи – 1; 2. гараж със застроена площ от 22 кв.м., построен в южната част на дворното място; 3. лятна кухня със застроена площ от 35 кв.м;

4. ½ ид.част от процесното дворно място – поземлен имот с идентификатор 56784.534.*, въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години считано от 1997 г. Твърди, че владението над посочените сгради било осъществено само от него, явно, необезпокоявано, несмущавано от ищеца, а намерението за своенето на така описаните имоти било недвусмислено обективирано чрез държане ключовете и достъп за тях и чрез поддържането и облагородяването им.

Ответникът по насрещния иск К. Е. оспорва изцяло така предявените искови претенции, като отрича брат му И. Е. да е владял еднолично или със семейството си процесните сгради, отрича твърденията в насрещния иск, че е било налице обективирано, ясно и недвусмислено намерение на брат му да владее за себе си, както и да е отблъснал владението му, осъществявано за него от майката на страните, която е имала запазено право на ползване над тези имоти и до 1914 г. е живяла в имота. Сочи, че павилионът бил изграден от бащата на страните през 1992г. и разширен незаконно от брат му, гаражът бил ламиниран навес, който се ползвал от страните съвместно, а лятната кухня била стая, която впоследствие била изградена баня с тоалетна и кухня, а ищецът го лишил от собственическите му права и достъп до собствения му първи жилищен етаж със смяна на ключалките на външната врата на сградата и с поредица самоуправни действия, за които били сезирани компетентните органи.