Решение № 3331 от 31.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 791/2026
- Вид
- Решение № 3331
- Подписан
- 31.08.2026
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 3075 от 05.03.2026 · СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3331 гр. София, 31.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110200791 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ООД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. Н. К. – САК, срещу Наказателно постановление № СОА25 – РД11 – 1016/01.11.2025 г., издадено от заместник кмет на Столична община, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 53, ал. 2 и чл. 36, ал. 3 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение по чл. 9, ал. 6 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).
В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че при съставяне на последното е допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила заради неспазване на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което се изразява в липса на ясно, пълно и конкретно описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, както и на доказателствата, които го потвърждават, 1 както и при неспазване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което се изразява в неправилно определяне на правната квалификация на деянието при погрешно установени фактически обстоятелства. Акцентира се, че търговският обект, стопанисван от „*****“ ООД, разполага с валидно, действащо и безсрочно разрешение за работно време от 10:00 до 04:00 часа всеки ден, като валидността на това разрешение е категорично установена и защитена с влезли в сила съдебни актове, а именно – Решение № 547/29.01.2019 г. по адм. дело № 10483/2018 г. на Административен съд - София-град и Решение № 17078/12.12.2019 г. по адм. дело № 4455/2019 г. на Върховния административен съд. Сочи се, че с тези решения съдът окончателно е отменил незаконосъобразно вписания срок на действие на разрешението, като е постановил, че същото е безсрочно и действа, докато обектът се стопанисва от жалбоподателя. Въз основа на последното се извежда извод, че работното време на проверения търговски обект до 04:00 часа е действащо и правно валидно, включително към момента на извършената проверка, съответно и нарушението няма как да бъде извършено. В заключение се излагат аргументи за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебното производство дружеството – въззивник, редовно призовано, се представлява от адв. К. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по изложените в нея съображения.
Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2025 г. била извършена проверка от служители на Столична община в търговски обект „***“, находящ се на адрес в **********, 2 стопанисван от „*****“ ООД, ЕИК *********, в хода на която било констатирано, че обектът функционира с клиенти в 22:58 ч.
В хода на проверката на проверяващите служители от Столична община било представено заявление за работно време, което проверяващите установили, че било различно от приложеното такова в информационния масив „Търговски обекти“ на район „Средец“, където обектът бил вписан със заявление № 10025/31.03.2023 г. от 10:00 до 22:00 часа и с управител В. П. Р..
Въз основа на посоченото проверяващият екип установил, че обектът не спазва завереното от кмета на район „Средец“ работно време.
Установените в хода на проверката обстоятелства били обективирани в Констативен протокол № 1015 от 13.03.2025 г., в който било посочено, че се представя заявление за работно време и че е сменен управителят на фирмата, като следва да се актуализират данните на фирмата в информационния масив „Търговски обекти“ с подаване на заявление. С констативния протокол също така били дадени указания управителят на фирмата или упълномощено от него лице в едномесечен срок да се яви в район „Средец“, отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност“ и да представи следните документи – сертификат за контрол на шума и становище по чл. 16б от Закона за шума за 2025 г.
Същевременно, за констатираното нарушение, а именно „не спазване на завереното от кмета на район „Средец“ работно време“ свидетелят А. съставила против „*****“ ООД, ЕИК ********* АУАН № 0000433 на 27.06.2025 г., като актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 9, ал. 6 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).
Актът бил предявен и връчен на представител на дружеството – въззивник на 27.08.2025 г., който го подписал с отбелязване, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН № 0000433/27.06.2025 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № СОА25 – РД11 – 1016/01.11.2025 г., издадено от заместник кмет на Столична община, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 53, ал. 2 и чл. 36, ал. 3 от Наредба за реда и условията за 3 извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение по чл. 9, ал.
6 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител А..
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира показанията на св. А. като намира същите за пълни, логични и последователни, кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства по отношение на основните обстоятелства от предмета на доказване.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. В тази насока е необходимо да бъде отбелязано, че жалбата е депозирана на 25.11.2025 г. в Столична община чрез СЕЕВ, след връчване на наказателното постановление на 11.11.2025 г., като в случая е ирелевантно колко време е било необходимо на администрацията на Столична община същата да бъде входирана (да й бъде поставен входящ номер) и да бъде препратена в Район „Средец“ на СО.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, като по делото са приложени и документи, удостоверяващи компетентността им.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
На следващо място обаче съдът намира, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на процесуалните правила, което съществено ограничава правото на защита на наказаното лице и обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление, макар не на основанията, посочени от жалбоподателя.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
По делото се установи, че АУАН е съставен на 27.06.2025 г. в отсъствие на представител на нарушителя „*****“ ООД, ЕИК *********, като АУАН е бил предявен и връчен на нарушителя чрез негов представил едва на 27.08.2025 г.
Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на контролните органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от 5
ЗАНН, т. е. когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на разпоредбата предписва, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. В процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е бил надлежно поканен за изпращане на представител с цел съставяне на АУАН срещу него. По делото беше установено, че до дружеството „*****“ ООД, ЕИК ********* изобщо не е била изпращана покана за изпращане на представител за съставяне на АУАН в конкретно определено време, която да е била връчена надлежно на адресата, като визираното обстоятелство не се оспорва и от въззиваемата страна. Следователно, към момента на съставяне на АУАН на нарушителя не е била връчена покана за явяване за съставяне на АУАН, същият не е бил наясно, че такъв ще бъде съставен и на коя дата, като по този начин не е било обезпечено правото му на лично участие в първата фаза на административнонаказателното производство.
Изцяло голословно е твърдението на представител на въззиваемата страна, обективирано в писмо от 27.05.2026 г., че съставеният Констативен протокол от 13.03.2025 г. всъщност представлява покана за съставяне на АУАН. Видно от съдържанието на посочения протокол е, че в него се указва на дружеството – жалбоподател в едномесечен срок да представи конкретно посочени писмени документи, но никъде не е посочено, че следва и/или предстои съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cf109d4-9e57-423b-a13b-02bc19c6f95b