Решение № 2317 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2317 гр. С., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х. при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело № 20241110177663 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против С. Д. Х., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1 026,33 евро (2007,32 лева), представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

С., гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, аб. № *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 126,22 евро (246,86 лева), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.03.2024 г., сумата в размер на 30,44 евро (59,53 лева), представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 6,28 евро (12,29 лева), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 25310/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва начина, по който е изчислена количеството топлинна енергия отдадената от сградната инсталация, необходимо за отоплението на процесния имот. Поддържа, че Върховен административен съд с решение №7276/03.07.2023г. – второ отделение, отмени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на Енергетиката. Сочи, че според ВАС разпоредбата на т. 6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката е незаконосъобразна, поради противоречие на акт от по – висока степен, а именно закона за енергетиката и закона за нормативните актове и като такава следва да бъде отменена. Сочи, че ответникът не живее в процесното жилище и не ползва топлинна енергия.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Моли за отхвърляне на исковете.

2

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ДАЛСИЯ“ ООД, като не взема становище.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 25310/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 21л05л2024г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено С. Д. Х., да заплати сумите, посочени в исковата молба.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Не се спори между страните, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия 3 топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно т.1 на ТР2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 182, том V , дело № 808/2006 г. ответникът по делото С. Х. е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Видно от приетата по делото заявление-декларация от 23.10.2018 г. ответникът Х. се е легитимирала като собственик на процесния топлоснабден имот въз основа на посочения по-горе договор и е заявила желание да бъде открита партида в ответното дружество на нейно име. Няма данни по делото да е налице последващо прехвърляне на правото на собственост. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че ответникът С. Х. е била собственик на имота през исковия период и в това си качество е била клиент на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.

4

Поради което искът се явява основателен по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението процесният период за абоната се начислява ТЕ за отопление на имота с 1 бр. щранг-лира и 3 бр.радиатори с реални отчети през процесния период. ТЕ за БГВ се разпределя по данни от реални отчети на 1 бр. водомер. За имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 150 м3 и този на ЕС – 7022 м3. Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 1608,17 лева, а размерът на изравнителната сума за процесния период е за доплащане +394,20 лева или общо сумата в размер на 2002,37 лева/ 1023,79 евро. По отношение на топломерът вещото лице сочи,че същият е бил изправен в процесния период. В съдебно заседание вещото лице сочи, че разпределението е извършено по методиката, действаща през процесния период.

Предвид така приетото заключение искът за главница топлинна енергия следва да се уважи до размера от 2002,37 лева/ 1023,79 евро, а за горницата – отхвърлен.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото с решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към 5 чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия.

На първо място, посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от чл. 195, ал.1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към процесния спор.

От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022г. по дело № С-289/2021г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид липсата на заявено от ответника оспорване относно доставянето на твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот, равняващо се на претендираната стойност, в подкрепа на което са данните, удостоверени в представените общи фактури и изравнителни сметки, като прави впечатление, че редовното отчитане също не е било оспорено в хода на процеса.

Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в процесния имот въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 45, ал.2 и ал.3 вр. 142, ал.1 ЗЕ и цените, действали към процесния период, поради което възраженията ответника в обратния смисъл са неоснователни.