Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 12.02.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4104/2025
Вид
Решение № 184
Подписан
12.02.2026
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Плевен, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430104104 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ, и чл.

86 от ЗЗД вр. с чл. 309а ал. 1 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба от „999 ИВ. АСЕНОВ” ЕООД, ЕИК ***, срещу И. Й. И., ЕГН **********, действащ и като ЗП „И. И.“ с Булстат ***, за осъждане на ответника да заплати на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 6830.88 лева, неплатена сума за продадени стоки — препарати за агрозащита и семена за посев, и на осн. чл. 86 от ЗЗД - лихва в общ размер на 1282.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите до окончателното изплащане. Твърди търговска продажба между страните, за която са съставени фактури

№1000096709/20.02.2024г. и №**********/29.02.2024г., както и стокови разписки и приемо-предавателни протоколи от 20.02. и 29.04.2024г. Твърди неизпълнение на задълженията на ответника по процесните фактури.

Претендира заплащане на главницата от общо 6830.88 лева и мораторна лихва от общо 1282.00 лв., състояща се от лихвите върху отделните вземания – 960.00лв. върху цената по ф-ра №1000096709/20.02.2024г. за периода 21.02.2024г.-01.07.2025г., и

322.00лв. върху цената по ф-ра

1

№**********/29.02.2024г. за периода 01.03.2024г.-01.07.2025г., ведно със законната лихва от подаване на и.м. до окончателното плащане на главницата.

Претендира разноски.

Ответникът заявява, че не оспорва исковете по основание и размер, оспорва искането за разноски поради прекомерност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: Страните по делото, са се намирали в търговски отношения при които ищецът е продавал на ответника препарати за агрозащита и семена за посев, видно от стокови разписки и приемо-предавателни протоколи от 20.02.2024г. и 29.04.2024г., подписани от представители и на двете страни. Въз основа на посочените първични счетоводни документи, са издадени фактура №1000096709/20.02.2024г. за сумата от 5090.40лв. с ДДС, и фактура №**********/29.02.2024г. за сумата от 1740.48лв. с ДДС, и двете двустранно подписани. Не се спори по делото, че сумите по двете фактури не за заплатени от ответника на ищеца, доколкото отговора на ответника е в тази насока. Служебно изчислена, лихвата за забава върху сумата 5090.40лв. за периода 21.02.2024г. /датата след издаване на първата фактура/-01.07.2025г./предявяване на иска/ е в размер на 960.83 лв., а лихвата за забава върху сумата 1740.48лв за периода 01.03.2024г. /датата след издаване на втората фактура/-01.07.2025г / предявяване на иска / е в размер на 322.52лв. и тези суми са дори по-високи от исковите претенции за лихва.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира исковите претенции основателни и доказани. В случая е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с който се иска изпълнение на поето от ответника задължение, произтичащо от търговските отношения между страните /изхождайки от качеството на страните/. Преценявайки основателността на иска, следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането. Въз основа на първичните документи – стокови разписки и приемо-предавателни протоколи към датите на издаване на всяка от фактурите и самите двустранно подписани фактури, съдът приема за доказано изпълнението от страна на ищеца, изразяващо се в продажба на препарати за агрозащита и семена за посев. Като извънсъдебно признание на 2 ответника за дължимостта на сумата, съдът приема подписването от негов представител на всеки един от тези документи. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договорите, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задълженията си, а изрично сочи, че не оспорва исковете. Ето защо следва да се приеме, че претенцията на ищеца е основателна и доказана и следва да се уважат изцяло предявените искове за главница от общо 6830.88 лева/ 3492,45 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.07.2025г., до окончателното заплащане.

Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. Ищецът е претендирал мораторна лихва от общо 1282.00 лв., състояща се от лихвите върху отделните вземания – 960.00лв. върху цената по ф-ра №1000096709/20.02.2024г. за периода 21.02.2024г.01.07.2025г., и 322.00лв. върху цената по ф-ра №**********/29.02.2024г. за периода 01.03.2024г.-01.07.2025г. В този период длъжникът действително е бил в забава, т.к. за дължимостта на сумите не е уговорено друго по см. на чл.

309а ал. 1 от ТЗ, и сумите са дължими от издаването на двете фактури, поради което искът на осн. чл. 86 от ЗЗД за общо 1282.00 лв./ 655.45 евро, следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото, вкл. и в обезпечителното производство разноски от 1658.25лв. – държавна такса, обезпечителна заповед, образуване на изп.дело за налагане на запора и адв.възнаграждение. Възражението за прекомерност на адв. хонорар на ищеца, което възлиза на 1000 лв./1200лв. с ДДС, е неоснователно. Определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от НВАР, възнаграждението върху общата цена на исковете е в размер на 1111.29лв. без ДДС, а ищецът претендира дори по-ниско такова, и то изчислено върху общия материален интерес на исковете, а не отделно върху всеки един от тях. Поради горното, а и с оглед обстоятелството, че в случая се касае за търговски /равнопоставени/ отношения, възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК не следва да се уважава, а ответникът да бъде осъден да заплати изцяло разноските от 1658.25лв./847.82 евро.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ, И. Й. И., ЕГН **********, действащ и като ЗП „И. И.“ с Булстат ***, седалище и адрес на управление с. Стърмен, общ. Бяла, ул. Ангел Кънчев № 7, ДА ЗАПЛАТИ на „999 ИВ. АСЕНОВ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с.

Катуница, общ. Садово, обл. Пловдив, Стопански двор № 1, сумата от 6830.88 лева/ 3492,45 евро, представляваща дължими суми по фактура №1000096709/20.02.2024г. за сумата от 5090.40лв. с ДДС, и фактура №**********/29.02.2024г. за сумата от 1740.48лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2025г., до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 309а ал. 1 от ТЗ, И. Й. И., ЕГН **********, действащ и като ЗП „И. И.“ с Булстат ***, седалище и адрес на управление с. Стърмен, общ. Бяла, ул. Ангел Кънчев № 7, ДА ЗАПЛАТИ на „999 ИВ. АСЕНОВ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с.

Катуница, общ. Садово, обл. Пловдив, Стопански двор № 1, сумата от 1282.00 лв./ 655.45 евро, представляваща обща лихва за забава от 960.00лв. върху цената по ф-ра №1000096709/20.02.2024г. за периода 21.02.2024г.-01.07.2025г., и 322.00лв. върху цената по ф-ра №**********/29.02.2024г. за периода 01.03.2024г.-01.07.2025г.

ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН **********, действащ и като ЗП „И. И.“ с Булстат ***, седалище и адрес на управление с. Стърмен, общ. Бяла, ул. Ангел Кънчев № 7, ДА ЗАПЛАТИ на „999 ИВ. АСЕНОВ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Катуница, общ. Садово, обл. Пловдив, Стопански двор № 1, сумата от 1658.25лв./847.82 евро, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5