Решение № 130 от 23.12.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Оряхово, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Л. К. при участието на секретаря Ахинора Ан. Б.ова като разгледа докладваното от Николинка Л. К. Гражданско дело № 20221460100553 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. Г. К., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Христо Смирненски „ №47 чрез процесуалния й представител адв.Б. З. от АК – София против „ Би Ен Джи Кредит „ ООД, ЕИК:201513004, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „ Изгрев „, ул.” Незабравка „ №25, ет.5, представлявано от Б.К.Б., е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвидена в чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 от договор за паричен заем №500037946 от дата 02.02.2021г., сключен между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 524.89 лева и динамично плащане в размер на 750.00 лева.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем №500037946/02.02.2021г., сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора на ищцата била отпусната в заем сума в размер на 1500.00 лева, като същата следвало да върне кредита на 11 броя месечни вноски, всяка в размер на 159.55 лева, с първа дата на вноската – 05.03.2022г..Отразено е, че не бил посочен размерът на месечния лихфен процент, както и, че размерът на ГПР е определен на 32.55%, а ГЛП е фиксиран на 37.52%.Размерът на общата сума, която следвало да върне ищцата бил 1755.05 лева.

Отразено е, че в чл.9, ал.1 от процесния договор е било уговорено, че клиентът е заявил желанието си искането му за кредит да бъде разгледано 1 бързо, за което дължал сума в размер на 524.89 лева или малко над 25% от главницата по договор.В чл.9, ал.2 от договора било предвидено, че клиентът е заявил желание за динамично плащане по кредита, за което се дължило възнаграждение в размер на 750.00 лева или ½ от главницата по кредита.Заплащането и по двете така уговорени такси е уговорено да бъде включено към месечните погасителни вноски.

Сочи се, че след начисляването на двете такси, погасителната вноска е била изчислена в размер на 275.45 лева, а общото задължение по кредита ставало 3029.95 лева.

Счита се, че уговорената клауза по чл.9, ал.1 и чл.9 ал.2, с която са договорени допълнителни плащания към кредитора от договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя да заплати суми в размер на над 80% за услуги, които не са били извършени.Също така се счита, че тази клауза не е била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Твърди се, че клаузите на договора по чл.9, ал.1 и чл.9, ал.2 са нищожни.Сочи се, че тези клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави.Така договореното заплащане на суми и такси водело до оскъпяване на кредита, за което не се предоставяло каквато и да била услуга, а се целяла допълнителна печалба.

Отразено е още, че с чл.9, ал.1 от договора страните са били договорили такса бързо разглеждане, съгласно която ищцата е следвало да заплати сумата в размер на 524.89 лева.Сочи се, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което уговорената в чл.9, ал.1 такса била в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК.Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.Горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според което годишният процент на разходите не можел да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ - основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не можело да надхвърлят 50% от взетата сума.Сочи се, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни на основание чл.19, ал.5 от ЗПК.Съпоставянето в частност на общия уговорен размер на процесното възнаграждение и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит, обуславяло извода, че горепосоченото ограничение е превишено, като в този смисъл е и §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК.Следователно клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 начисляващи допълнително 2 възнаграждение за кредитора са били нищожни - чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Счита се, че посочените клаузи от процесния договор са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона и на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.

С оглед гореизложеното се счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за кредит №500037946/02.02.2021г..

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Счита се, че предявеният иск е неоснователен.По отношение на твърдението, че клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 на договор №500037946/2021г. са нищожени поради противиречие с добрите нрави се сочи, че тези клаузи не накърнявали добрите нрави.Същите не били в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото.Нямало и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими, за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.Сочи се, че принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.9 от ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.Отразено е, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сама е била пожелала допълнителните действия заложени в чл.9 от договора, като всички тези действия, които кредитора е предоставил са били по желание на потребителя.Твърди се, че никога допълнителните действия не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, като самите действия присъсвали в СЕФ като цена, т.е. не можело да се твърди, че ищеца не е разбрал за тях и съответно, че не са уговорени индивидуално.

Сочи се, че съвсем неправилно се приемало, че заявените от ищеца в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия са част от ГПР.Същите не се калкулирали в ГПР защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Прави се искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.Претендират се и разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За 3 ответното дружество също не се явява представител.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.02.2021г., ищцата С. К. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за паричен заем №500037946 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1500.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- размер на кредита – 1500.00 лева;

- размер на погасителната вноска – 159.55 лева;

- брой погасителни вноски – 11;

- срок на кредита – 11 месеца;

- обща стойност на плащанията – 1755.05 лева;

- годишен процент на разходите на заема – 37.52%;

- годишен лихвен процент – 32.55%;

- дата на първо плащане – 05.03.2021г.;

- дата на последно плащане – 05.01.2022г.;

- обща сума за плащане – 1681.86 лева;

В договора е инкорпориран погасителен план, в който за всяка вноска е посочен падеж, размер на вноската и оставаща главница.

В чл.9, ал.1 от договора било предвидено, че заемателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от Раздел 5 от ОУ, както и, че паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 524.89 лева.Уговорено било, че тази сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.Според т.7.3 от раздел 5 от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателя изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързото разглеждане съобразно погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.

В чл.9, ал.2 от договора било предвидено, че при кандидатстването си за кредит, кредитоискателя изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от Раздел 5 от ОУ, както и, че паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 750.00 лева.Уговорено било, че тази сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от 4 погасителния план по кредита, заложен в договора.Според т.7.4 от раздел 5 от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателя изрично пожелае да се ползва от експресно обслужване по своя кредит, същият ще бъде третиран приоритетно и ще бъде обслужен преди всички останали клиенти, които не са се възползвали от тази възможност, като всички въпроси, свързани с договора, ще започнат да се разглеждат в срок до един час в рамките на работното време на кредитора, считано от момента, в който при него е постъпило запитването.

В договора е инкорпориран втори погасителен план, съдържащ вноските дължими от длъжника за „ бързо разглеждане на кредита „ и за „ динамично плащане по кредита „, като изрично е отразено, че в случая размерът на общото дължимо по кредита е 3029.95 лева.

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Представения по делото договор за паричен заем №500037946 от дата 02.02.2021г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.