Решение № 229 от 19.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. С., 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20265501000164 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №156/22.02.2026г. постановено по гр.д.

№1381/2025г. по описа на Районен съд – гр.С., с което е признато за установено по отношение на С. К. С., че дължи на „Б.“ АД по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.11.2024г. по ч.гр.д. № 5047/2024г. по описа на PC С. следните суми: сумата от 146, 68 лв. (75 евро) главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като съдът е отхвърлил иска за сумата над 146, 68 лева до 1000 лева.; сумата от 620, 23 лв. (317, 12 евро) договорна лихва за периода от 06.09.2021г.- 09.10.2024г., като е отхвърлил иска за сумата над 620, 23 лева до 1327, 41 лева и за периода 14.08.2017г. до 06.09.2021г.; сумата от 1,67лв. (0, 85 евро) законна лихва за забава, начислена за периода 10.10.2024г. - 08.11.2024г., като е отхвърлил иска за сумата над 1,67 лева до 10,97 лева.

Постъпила е въззивна жалба от „Б.“ АД, с която се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове от банката срещу ответника С. К. С..

Изложени са съображения в тази връзка. Посочена е съдебна практика.

Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което да се признае за установено по отношение на С. К.

С., че дължи на „Б.“ АД по договор за револвиращ кредит от 14.08.2017г. посочените в исковата молба суми. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

1

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия С. К. С., с който взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изложени са подробни съображения и е направено искане да се потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от С. К. С., с която обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените срещу него искове. Изложени са съображения във връзка с незаконосъобразността на решението в тази част. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове или евентуално да се намалят установените за дължими суми. Претендират се разноските по делото.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „Б.“ АД. Изложени са съображения от страна на банката относно оплакванията, направени във въззивната жалба. Направено е искане жалбата да се остави без уважение и се потвърди решението в обжалваната част.

Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 от ГПК.

Ищецът „Б.“ АД моли съда да постанови решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника С. К. С. съществуването на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, както следва: сумата от 1 000 лв. главница, сумата от 1 327, 41 лв. договорна лихва, начислена за периода 14.08.2017г. - 09.10.2024г., сумата от 10, 97 лв. законна лихва за забава, начислена за периода 10.10.2024г.

- 08.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 12.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който счита иска за допустим, но го оспорва изцяло като неоснователен, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

Видно от представеното по делото заявление от отв.С. К. С. до „С.“ АД за издаване на револвираща кредитна карта MasterCard, ответникът е заявил, че желае издаване на кредитна карта с месечен лимит от 1000 лева с такса за обслужване - месечна такса. Кредитният лимит е одобрен в размер на 1000 лева на 10.08.2017г.

Видно от сключения между страните Договор за револвиращ кредит от 2

14.08.2017 г., същият съдържа част I – Индивидуални уговорки и част II – Общи условия. Договорът и Общите условия са подписани от ответника и от представител на „С.“ АД и по делото не се оспорва, че има сключен договор за потребителски револвиращ кредит с кредитна карта MasterCard.

Съгласно уговореното в част I от договора, С. С. има право на кредитен лимит от 1000 (хиляда) лева. Видът на договора е потребителски револвиращ, безсрочен. Няма такса за обслужване на разплащателната сметка на кредитополучателя. Издадена е банкова карта, свързана с кредита Mastercard Classic - револвираща карта.

Условията за издължаване на кредита са съгласно уговореното в част II на договора, а именно: кредитополучателят следва да погасява всеки месец минимална погасителна вноска от 1-во до 15 – то число на месеца, следващ отчетния период - чл. 8, 8.1, 8.2, 8.3 от част I от договора и чл.8 от част II на договора.

В чл.5 от част II на договора са уговорени лихвите, дължими по кредита.

В чл.5.1 е предвидено, че лихвите по кредита се начисляват върху размера на усвоените суми за съответния брой дни от датата на извършване на операцията до погасяване на сумата с изключение на сумата от платежни опелации, за която се прилага гратисен период, при условията, посочени в ал.2 на посочената разпоредба от договора. Лихвата, начислена по този начин падежира всеки месец и се включва в МПВ в края на месец вкл. отчетния период. Съгласно т.8.1 част I минималната погасителна вноска е 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по – малко от дължимата за периода лихва; МПВ включва дължимата за периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на разликата между размера на МПВ и дължимата лихва.

Съгласно т. 9 част I на договора, страните са уговорили номинален фиксиран годишен лихвен процент - 18 % . В т. 10 е уговорена наказателна надбавка върху просрочената главница - 6 пункта над номиналния лихвен процент или общо лихвеният процент върху просрочената главница е в размер на 24 %. По делото няма данни да е начислявана и не се претендира наказателна надбавка за просрочие.

В т. 12 част I на договора страните са уговорили годишния процент на разходите в размер на 19,54 % към момента на сключване на договора. В т.

12.1 част I на договора е уговорено, че разходите по кредита, обхванати от ГПР могат да бъдат променяни, съгл.чл.6 от част II на договора.

Съгласно чл. 6 от част II (ОУ), кредитополучателят се задължава да заплаща на Банката таксите, свързани с кредита в размерите, посочени в част I на настоящия договор, а последните представляват такива за теглене на пари в брой от АТМ или ПОС. Към тези такси, според същия чл. 6 от част II ОУ, следва да се добави и таксата за обслужване на револвиращата карта.

Съгласно т. 15 от индивидуалните уговорки в част I на договора, няма уговорена между страните такса за обслужване на основната револвираща 3 карта. По делото е установено, че е издадена само една основна револвираща карта.

Съгласно чл. 7 от част II на договора, всички разходи, свързани с предоставения кредит като номиналната лихва, такси и комисиони са включени в ГПР. Конкретно посочения размер на ГПР в т. 12 на част I на договора се изчислява при следните допълнителни допускания, които са предвидени в ЗПК, за да се гарантира изчисляване на ГПР по еднакъв начин от страна на всички кредитори: договорът за кредит ще бъде валиден за срока, за който е бил сключен и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете на по договора; ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора; допуска се, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло; приема се, че кредитът е усвоен при най – високите стойности за лихвен процент и разходи, обичайно приложими за този вид кредит; за целите на ГПР тъй като договорът е за неопределен срок се приема, че кредитът се предоставя за срок от една година; че главницата се погасява на равни месечни вноски и др.

Съгласно т. 13 от част I от договора за револвиращ кредит, общата сума, дължима от кредитора и изчислена към момента на сключване на договора е 1097, 50 лева. Договорът е сключен на 14.08.2017г. Съгласно чл. 11, ал. 3 от ОУ, в случай на неплащане изцяло или частично на четвърта поредна минимална вноска банката има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо. Съгласно чл.21 от част II от договора, кредитополучателят е декларирал, че е получил преддоговорна информация за всички условия на кредита в достатъчен срок преди подписване на договора и е декларирал, че договорът няма неясни за него клаузи и уговорки.

От представената по делото покана – уведомление /л.14 от първоинстанционното дело/, разписка на ЧСИ Г.И. и протокол от 18.10.2024г., изготвен от ЧСИ Г.И. се установява, че уведомление за настъпила предсрочна изискуемост по процесния кредит е връчено на 10.10.2024г. Няма данни и страните не твърдят договорът за револвиращ кредит да е бил прекратен преди тази дата, на която е обявена предсрочната изискуемост. В договора не е предвиден срок от получаване на поканата за настъпила предсрочна изискуемост за погасяване на задължението, поради което и съдът приема, че то следва да се извърши незабавно. Такъв срок не е посочен и в самата покана.

По делото не е спорно, че „С.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. В.**, впоследствие преименувано на „Е.“ АД, е с универсален правоприемник „Б.” АД в резултат на вливане на дружеството.

За изясняване на делото от фактическа страна пред първоинстанционния съд е назначена съдебно – счетоводна експертиза, от чието заключението се установява следното:

4

Съгласно експертизата, кредитът е предоставен по разплащателна сметка №** с титуляр кредитополучателя, която сметка е обслужваща за кредита. Кредитът се ползва от кредитополучателя посредством издадената кредитна карта Mastercard Classic.

Видно от експертизата, кредитният лимит е усвоен изцяло от кредитополучателя С. С. още през първия отчетен период, като срокът за издължаване на първата МПВ е от 01.09.2017г до 15.09.2017г и според вещото лице е в размер на 50 лв. - 5% от усвоените 1000лв. Кредитополучателят не е погасил нито една погасителна вноска през периода на кредита. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 10.10.2024г. Общо неплатените МПВ са 85 бр. за периода 15.09.2017 г. - 15.09.2024 г., всяка в размер на 50лв.

Вещото лице е установило, че по договора за револвиращ кредит от 14.08.2017 г. е отпуснат лимит от 1 000 лв. Средствата са усвоени изцяло още през първия месец - август 2017 г.

В съдебна зала поддържа, че е усвоен целият кредитен лимит и представя нова таблица за усвояванията с конкретни нови дати и суми (приложена по делото) т.е. не следва да се кредитира заключението по отношение на въпрос 1 и таблицата в заключението на стр. 5 и 6 от първоначалното заключение, а следва да се кредитира новата представена таблица в съдебно заседание и обясненията на вещото лице в съдебното заседание. Вещото лице поддържа, че е усвоена сумата от 1000 лева. В съдебно заседание страните не оспорват, че е усвоен целият кредитен лимит от 1000 лева и е изяснено, че сумата от 8, 49 лева се е натрупала от такси и е надвишила лимита, като тя не е предмет на настоящото дело.

Според договора, лихвеният процент е фиксиран - 18% годишно. От извлечението по сметка ** се вижда, че за всяка неплатена месечна вноска е начислявана съответна лихва, която до октомври 2024 г. достига 1327,41 лева.