Решение № 1149 от 13.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330113568 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищецът Г. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., бул. "*************" № ***, ет. ***, ап. ***, е предявил против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, ЖК "Младост 4", БИЗНЕС ПАРК – СОФИЯ № 1, сграда 15, вход „А“, ет. 4, представлявано от управителя Р. И. М.- Т., иск за признаване за установено, по отношение на „ЕОС МАТРИКС“, ЕООД, ЕИК 131001375, че ищецът – Г.

М. Г., не му дължи претендираните вземания по Изпълнителен лист от 07.12.2010г. по ч.гр.д.

№ 169/2010г. по описа на РС А., за които е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № ************** на ЧСИ ******* *******, както следва: сумата от общо 17265, 31 лева, от които: 5348, 65 лева, съставляваща главница по Договор за кредит с ОББ АД от 05.06.2008г., 475, 71 лева договорна лихва, 571, 73 лева наказателна лихва, законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2010г. до окончателното и изплащане, която до 25.07.25г. е посочена в размер на 8386 лева, както и сумата от 459, 80 лева - разноски по делото.

Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит с „Обединена Българска Банка“ АД на 05.06.2008г., като му бил отпуснат кредит в р-р на 6000 лева. На 07.12.2010г. бил издаден изп. лист в полза на „Обединена Българска Банка“ АД по ч.гр.д. № 169/2010г. по описа на РС А., въз основа на издадена заповед за изпълнение от 06.12.2010г.

1 по чл. 417 от ГПК. Въз основа на горецитирания изпълнителен лист, издаден в полза на кредитора „Обединена Българска Банка“ АД по ч.гр.д. № 169/2010г. по описа на РС А., било образувано изп. дело № *************** по описа на ЧСИ ************ *********, рег. № ****, с район на действие ОС К. По това изп. дело ПДИ и ЗИ били връчени на длъжника на 16.02.2011г. и влезли в сила поради липса на подадено възражение. Изп. дело било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 19.10.2017г. Седем години по-късно, въз основа на същия изп. лист, било образувано ново изп. дело, отново при ЧСИ ******** ***********, рег. № *********, с район на действие ОС К. – изп. дело № *************, като същото било прехвърлено за продължаване при ЧСИ № ************ ************ **********, с р-н на действие ОС П., като изп. дело № ************. С ПДИ от 11.07.2025г. по това изп. дело, ищецът бил уведомен, че въз основа на договор за цесия от 31.01.2018г. вземането е прехвърлено на нов кредитор „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375. Ведно с ПДИ било наложен и запор върху вземания на длъжника – ищец в настоящото производство. Ищецът твърди, че вземането на кредитора по посочения изп. лист от 07.12.2010г. по ч.гр.д. № 169/2010г. по описа на РС А. е погасено по давност. От датата на прекратяване на първото изп. дело при ЧСИ ********** през 2017г. до образуването на ново такова при същия ЧСИ през 2025г. бил изтекъл период, по-дълъг от пет години, в който не били извършвани каквито и да било изп. действия, не били предприемани никакви действия по принудително изпълнение, поради което, при наличие на отправено възражение, вземането се погасявало по давност. Самият ищец депозирал такова възражение до новия взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД още на 29.07.2025г., като получил отговор, че ответникът счита това възражение за неоснователно. С оглед на горното, ищецът твърди давността в случая да е петгодишна, тъй като се касае за влязла в сила заповед за изпълнение, същата да е изтекла в периода, в който не е имало висящо изп. дело, цитира ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР № 2/26.06.25г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и сочи, че давностният срок вероятно е започнал да тече още през 2015г., като сочи,че дори и удължен със срока на извънредното положение, през което време давност не е текла, то същата е изтекла много преди образуване на изп. дело на ЧСИ ********** през 2025г., като найкъсно е изтекъл на 28.12.2022г. С оглед на горното моли съдът да признае за установено, че не дължи претендираните вземания по изп. дело № *************** на ЧСИ *********** **********, по изпълнителен лист от 07.12.2010г. по ч.гр.д. № 169/2010г. по описа на РС А., за които е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № ************ на ЧСИ ********* *********, както следва: сумата от общо 17265, 31 лева, от които: 5348, 65 лева, съставляваща главница по Договор за кредит с ОББ АД от 05.06.2008г., 475, 71 лева договорна лихва, 571, 73 лева наказателна лихва, законна лихва върху главницата, считано от 30.11.2010г. до окончателното и изплащане, която до 25.07.25г. е посочена в размер на 8386 лева, както и сумата от 459, 80 лева - разноски по делото, като погасени по давност.

Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Заявява се възражение за недопустимост на иска за 2 сумата над главницата по изпълнителния лист, тъй като с погасяването на главните вземания, се погасяват и акцесорните, като цитира чл. 119 от ЗЗД. Също така твърди да е недопустим иск за установяване недължимост на съдебни разноски, като счита това да произтича от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Излага съображенията си в тази връзка, като счита, че искът е предявен за всички посочени в поканата суми само и единствено, за да се натовари ответникът с повече разноски. Също така счита, че за длъжника липсва правен интерес да иска установяване недължимост и на суми, които вече са събрани в изп. производство, но няма изложени твърдения има ли такива суми, събрани ли са някакви суми по процесния изп. лист и по кое изп. дело.

Бланкетно заявява възражение, че в частта за събраните суми искът е недопустим. Счита, че настоящото дело следва да се прекрати поради недопустимост, ако в хода на процеса ответникът успее да събере по принудителен път всички следващи му се суми. Цитира съдебна практика в тази връзка. По същество, счита иска за неоснователен, като се позовава на ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. по т. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015г., както и че към момента не е изтекла. Счита, че от значение за прекъсването й е отправено искане за извършване на изп. действие от съдебния изпълнител, а не резултата от извършените изп. действия. Не сочи обаче кога и какви изп. действия твърди да са поисквани/извършвани, които да са довели до прекъсване на давността. Цитира и съдебна практика досежно прекъсването на давността. Конкретни твърдения във връзка с процесния казус не се излагат. Взема становище и за неоснователност на искането за допускане на обезпечение, което вече е допуснато с Определение № 11034/27.08.25г. и по делото от ответника частна жалба срещу същото до момента не е постъпвала. Посочва също така, че дори и при изтекла давност, вземането не се погасявало, като то продължавало да съществува, но не можело да се изпълнява принудително. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се представлява, като пълномощникът й подава писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане по частно гр. дело № 169/ 2010 г. на РС- А., на 07.12.2010 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 231/ 06.12.2010 г., по силата на който ищецът е бил солидарно осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, следните суми: сумата от 5 348, 65 лева- главница по договор за потребителски кредит от 05.06.2008 г., сумата от 475, 71- договорна лихва за периода 20.11.2009 г.- 29.11.2010 г. и сумата от 571, 73- наказателна лихва за периода 20.11.2009 г.29.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото: държавна такса- 127, 92 лева и адвокатско възнаграждение- 331, 88 лева.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 09.02.2011 г. банката е образувала против ищеца изпълнително дело № *****/ 2011 г. на ЧСИ ********* 3

*************, рег. №*******. С молба от 24.02.2025 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, с оглед сключен с банката договор за цесия от 31.01.2018 г. В придружително писмо обаче е посочено, че делото е от служебния архив на ЧСИ, който е унищожен след изтичане на предвидения срок за съхранение, като в изготвена справка се посочва, че делото е прекратено на 19.10.2017 г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист с молба от 12.03.2025 г. ответникът е образувал ново изпълнително дело- № *******/ 2025 г. на ЧСИ ********** *********, рег.

№ *****. По същото са предприети действия по имущественото проучване на длъжника, чрез изискване на съответни справки. С молба от 30.05.2025 г. взискателят е поискал прехвърляне на делото при друг ЧСИ, който да продължи изпълнителните действия.

Молбата е уважена с разпореждане от 06.06.2025 г. и делото е прехвърлено на ЧСИ ************** ************, рег. № *******, като е продължило под нов номер- № ********** г. по негов опис. Постъпили са исканите справки от банки, мобилни оператори, НОИ, НАП, община, изпратени са запорни съобщения, извършено е и частично погасяване на дълга. Принудителното изпълнение е спряно, въз основа на издадена по настоящото дело обезпечителна заповед от 28.08.2025 г.

Копие от изпълнителното дело е приложено към настоящото производство.

Като писмени доказателства са приети още копия от процесния договор за банков потребителски кредит, писмено възражение за изтекла давност и отговор на ответника по това възражение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнилнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителния лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е 4 налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

На второ място, според ТР № 3/ 2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС. Оттук следва, че до дата 26.06.2015 г., доколкото изпълнителното дело по листа е било висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.