Решение № 3922 от 23.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7906/2025
- Вид
- Решение № 3922
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Магдалена Давидова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.4 · Закон за административно-териториалното устройство на Република България
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.14, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- параграф 4б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4л · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 15, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл.17 · Закон за устройство на територията
- чл. 17, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл.200, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл.7, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18з, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 3922 гр. Варна, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110107906 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от И. Д. Щ. срещу Е. С.
Б., Й. Л. А. и С. А. К. в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът И. Д. Щ. твърди, че е собственик на реална част от ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, одобрени със Заповед № РД-**** от 15.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на реалната част от 750 кв.м., разположена в западната част на имота, при граници на реалната част: на север – поземлен имот с идентификатор *******, на изток - останалата част от поземлен имот с идентификатор *******, на юг - поземлен имот с идентификатор *******, на запад - поземлен имот с идентификатор ******* и поземлен имот с идентификатор *******. През 1968 година процесната реална част била предоставена за ползване на Д. И. Щ. – баща на ищеца, който владял имота до смъртта си (17.03.2010г.). След неговата смърт владението му било продължено от И. Д. Щ., който и понастоящем упражнява необезпокоявано владение върху имота. Ищецът твърди, че същият е ограден и в него има добре поддържано лозе. След предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт за собственост ищецът установил, че през 2010г. е изработен ПНИ на местност „*****“, землище гр. *******, съгласно който собственият му имот представлява част от новообразувани имоти № **** и № ***** е записан на наследници на С. А. М..
Излага, че процесната реална част съставлява част от поземлен имот № *** по ПКП на ползвателите на местност „*****“, землище гр.******* и е разположена в северната му част, като останалата част от ПИ *** попада в поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. *******. Твърди, че посочените две реални части се владеят 1 като един имот и между тях не е поставена граница. Оспорва извършената реституция в полза на ответниците, като наследници на С. А. М.. Поддържа, че постановеното решение на ПК-******* е нищожно, в условията на евентуалност незаконосъобразно.
Оспорва издадената в полза на наследниците на С. А. М. Заповед № *****/27.07.2022г. на Кмета на Община *******. Счита същата за нищожна, тъй като към момента на издаването й имотът вече в бил негова собственост. В случай че съдът намери решението на ПК-******* за действително, поддържа, че е придобил процесната реална част по давност, упражнявана в 10-годишен период след одобряването на ПНИ. Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, одобрени със Заповед № РД**** от 15.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на реалната част от 750 кв.м., разположена в западната част на имота, при граници на реалната част: на север – поземлен имот с идентификатор *******, на изток - останалата част от поземлен имот с идентификатор *******, на юг - поземлен имот с идентификатор *******, на запад - поземлен имот с идентификатор ******* и поземлен имот с идентификатор *******, защрихована в червено на приложената на л. 35 от делото скица, на основание давностно владение, упражнявано в периода от 20.09.2010г. до настоящия момент. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска. Оспорват твърдението на ответниците, че с решение № ****/14.08.2007 г. на ОСЗГ-******* им е възстановено правото на собственост. Твърдят, че преди същото е постановено предходно такова с № ****/10.02.1998г. на ПК-*******, с което е възстановено правото на собственост върху същото лозе от 3 дка, м. „*****“, землището на с. *******. До последващото решение се е стигнало, тъй като преписката е била изпратена в ПК-Варна, след което върната отново в гр. *******.
Поддържа на следващо място, че адресатите на решението са бездействали в периода 2010г., когато е приет ПНИ и имотът е достатъчно индивидуализиран, до 2022г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. С. Б. и С. А. К. са депозирали писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на иска. Твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, придобит въз основа на осъществена в тяхна полза земеделска реституция. Излагат, че по силата на Решение № ****/14.08.2007 г. на ОСЗГ-******* в полза на наследниците на С. М. е възстановено правото на собственост върху лозе с площ от 3 дка, шеста категория, находящо се в землището на с. *******, местност „*****“. Тъй като в посоченото решение имотът не индивидуализиран с граници и съседи, за приключване на процедурата по възстановяване на собствеността следва да бъде издадена заповед на кмета по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и да бъде извършен въвод във владение.
Сочат, че в тяхна полза е издадена Заповед № **-***/27.07.2022г. на Кмета на общ.
2
*******, с която им е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот № ******* по ПНИ на с.о. *****, одобрен със Заповед № РД 10-7706269/20.09.2010г. на Областния управител на обл. Варна, но до момента не е издаден протокол за въвод във владение. Оспорват ищецът да е придобил процесната реална част, като поддържат, че давност не е могла да тече до издаването на заповедта по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочат, че в регистрите на ползвателите към ПНИ е вписано „неустановена собственост“ и не са могли да предявят иск за установяване на собствеността си поради липсата на потенциален ответник. Оспорват ищецът да е владял имота необезпокоявано повече от 10 години. Твърдят, че в хода на реституционното производство са посещавали имота и не са установявали някой да го обработва или поддържа. Напротив, същият изглеждал запуснат. Твърдят, че наличната в имота ограда е поставена най-рано в края на 2023г. Намират за недопустимо извършеното от ищеца оспорване на извършената в тяхна полза реституция, като се позовават на ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ВКС, ОСГК. Молят искът да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени извършените по делото разноски.
Ответникът Й. Л. А. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложенота на л. 8 от делото препис-извлечение № **, че въз основа протокол № 16/4 от 20.08.1968г. ИК на ОбНС-гр. Варна, на Д. И. Щ. е предоставено право на ползване върху място с площ от 940 кв.м., находящо се в с. *******, м.
„*****“, при граници: М. П., А. Н. и Г. Г.. Ползвателят Д. Щ. не е вписан в списъка на имотите предоставени за ползване за м. „*****“, гр. *******, като за посочения в исковата молба имот ПИ *****, лозе, с площ от 1.364 дка, е отразено, че е с неустановен собственик.
Д. И. Щ. е починал на 17.03.2010г. и е оставил за наследници съпруга Т. Д. Г. и син И. Д. Щ.. Т. Д. Г. е починала на 29.12.2016г.
Като доказателство по делото е приета преписката по възстановяване на ПИ *******. Същата е образувана въз основа на заявление вх. № *****/25.11.1991г. на А.
С. А., в качеството му на наследник на С. А. М., депозирано пред ПК-Варна, с която е отправено искане за възстановяване собствеността върху конкретно посочени имоти, сред които и лозе с площ от 3дка в м. „*****то“. След разменена кореспонденция между ПК-Варна и ПК-******* и депозирано пред ПК-******* заявление вх. № ****/18.02.1998г. от А. С. А., с решение № **** от 10.02.1998г., на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на С. А. М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозе от 3 дка, находящо се в терен по §4 на с. *******, м. „*****“. В решението е посочено, че 3 имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.
На 30.05.2005г. С. А. К. е депозирала молба пред ОСЗГ-*******, с която е отправила искане преписката по заявление вх. № ****/18.02.1998г. да бъде изпратена в ОСЗГ-Варна, тъй като имотът признат с горното решение попада в землището на кв.
„*******“, м. „*****“ под № **** по ПНИ на местността.
С решение № **** от 15.07.2005г. на ОСЗГ-******* и във връзка с горната молба и посоченото в нея, че имотът се идентифицира в землището на гр. Варна, кв.
„*******“, е отказано възстановяването на е отказано лозе от 3 дка, находящо се в терен по §4 на с. *******, м. „*****“.
С молба вх. № ****/27.03.2007г. С. А. К. е посочила, че е допусната грешка относно местоположението на имота, предмет на заявление вх. № ****/18.02.1998г., поради което е отправила искане за възстановяване действието на решение № **** от 10.02.1998г., а това от 15.07.2005г. да бъде анулирано.
С решение № **** от 14.08.2007г. на ОСЗГ-******* на наследниците на С. А.
М. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху заявения имот.
Видно от представеното удостоверение за наследници (л. 33), че С. А. М. е починал на 27.05.1987г. и е оставил за наследници по закон: съпруга М. С. А.
(починала на 31.07.2002г.) и синове С. С. А.., починал на 23.08.2018г. и А. С. А., починал на 01.12.2004г. С. С. А.. е оставил за наследници съпруга Й. Л. А. и Е. С. Б..
От своя страна А. С. А. е наследен от дъщеря си С. А. К..
Със заповед № РН-***/27.07.2022г. издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на Община *******, е наредено да бъде възстановено правото на собственост, при условията на параграф 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на С. А. М., за поземлен имот представляващ новообразуван имот № ***** (идентификатор по КК *******), селищно образувание „*****“ (съгласно решение № **-**/22.08.2019г. на Общински съвет *******), землището на гр. *******, с площ от 2487 кв.м., при съседи съгласно скица: имоти №№ *****, *****, *******, *******, *******, ******* и *******.
Имотът е трасиран от правоспособно лице на 31.10.2022г. и 18.10.2024г.
Въз основа на заявление вх. № УТ ***** от 13.05.2026г. на С. А. К. пред Община ******* е образувана преписка за изготвяне на експерта оценка на трайни насаждения и подобрения в НИ № ***** по ПНИ на с.о. „*****“, землището на гр.
*******. В рамките на производството е извършен оглед на имота на 11.06.2025г. при който са констатирани налични 331 лози без бетонни колове, 28 броя дървени нови колове без бетонни стъпки. Протоколът е подписан от С. К.. Със заповед № *****/11.09.2025г. на кмета на Община ******* административното производство по 4 горното заявление е спряно във връзка с настоящото производство.
По делото е проведена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че за територията, в която попада процесния имот са изработени няколко плана – кадастрален план на ползвателите с предоставено право на ползване и план на старите имотни граници, план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-РД-*******/20.09.2010г. на Областния управител на Варна. Понастоящем за територията, в която попада процесния имот, е действаща Кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-96/15.01.2018г., записан в кадастралния регистър на С. А. М., въз основа на Решение на ПК № ****/10.02.1998г., с площ от 2487 кв.м.
От заключението се установява, че със заповед № РД-*******/07.02.2025г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство е одобрен Общия устройствен план на Община ******* – фаза окончателен проект и правила и нормативи за прилагането, според който с.о. „*****“, гр. *******, попада в устройствената зона с индекс „Ов1“-„Вилна зона в *******“.
В кадастралния план на ползвателите имот № *** с площ от 1363 кв.м. е записан на неустановен собственик и съответства на посочения в препис-извлечение № **/01.10.1968г. по местоположение и две граници: от изток А. Н. Г. и от север М. К.
П.. ПИ *** по КП на ползвателите попада с площ от 767 кв.м. в имот № ***** по ПНИ (идентификатор по КК *******) и с площ от 596 кв.м. в имот № **** по ПНИ (идентификатор по КК *******). Процесната реална част от имот ******* (защриховано в червено на комбинирана скица, Приложение № 1 към заключението) граничи: от изток - останалата част от ПИ с идентификатор *******, записан на наследниците на С. А. М.; от запад - ПИ с идентификатор *******, записан на наследниците на Г. Д. К. и ПИ с идентификатор ******* на неидентифициран собственик; от север - ПИ с идентификатор *******, записан на наследниците на М. К.
Разпечатката съдържа 41 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cefbe45-645e-4222-8bff-67ac8c859ee0