Определение № 129 от 23.06.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 22.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно търговско дело № 20222001000111 по описа за 2022 година Производството е образувано е по повод частна та жалба на А. по в., представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез И. К. –юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“, против Определение № 51/ 16.05.2022 г., постановено по т.д. № 29/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 15/ 25.03.2022 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят изразява недоволство от определението като претендира, че същото е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа, че регистърното производство е вид охранително такова, поради което направените от молителя разноски е следвало да останат за негова сметка. В частната жалба се настоява за корективно прилагане на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването ѝ във връзка с разпоредбата на чл.541 ГПК.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение искането на насрещната страна за присъждане на разноски.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „С.“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. М. П. – АК – Сливен.

В него се навеждат доводи за нейната недопустимост и неоснователност. Страната обосновава недопустимостта на жалбата с окончателността на съдебния акт, отменящ отказа на длъжностното лице по регистрацията, по отношение на А. по в., и съответната необжалваемост на определението по чл.248, ал.1 ГПК. Обосновава се мнение за законосъобразност и правилност на атакуваното определение, предвид наличието на специална норма, уреждаща присъждането на разноски по реда 1 на ГПК.

Бургаският апелативен съд, вземайки предвид възраженията и твърденията в жалбата и отговора, въз основа на представените доказателства приема следното:

Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е неоснователно. Нормата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК не ограничава правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред. Безспорно в настоящия случай съществува правен интерес за А. по в. от обжалването.

Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в съдебните производства, образувани по обжалване откази на А. по в., на страните се присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя (чл. 541 ГПК) и е израз на волята на законодателя да въведе специална регламентация относно разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Самото съществуване на тази законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. С нея се цели рационализиране на процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, които се явяват продължение на регистърните производства, чрез предоставяне на възможност споровете относно разноските за защита срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.

Правилото на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно положителния за тях изход от производството.

Съгласно нормата на чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по т.д.

№ 29/2022 г. сторените от него разноски в производството и оставяйки без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на това произнасяне, Окръжен съд – Сливен е постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 51/ 16.05.2022 г., постановено по т.д. № 29/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3