Решение № 1693 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1693 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110107561 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищцата С.

М. срещу ответника „Б.Е. АД (с предишно наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД) за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер на 250,00 евро, представляваща обезщетение за изпълнен с повече от три часа закъснение полет, извършван от ответника по направление Летище Варна, България – Летище Тел Авив, Израел на 12.09.2018 г. на основание чл.

7, параг. 1, б. „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (13.09.2021 г.) до окончателното плащане, и за сумата в размер на 98,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.09.2019 г. до 06.09.2021 г., за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53288 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е налице сключен договор за въздушен превоз с ответника за полет FB6881 по направление Летище Варна, България – Летище Тел Авив, Израел, за 12.09.2018 г. с планирани час на излитане 00:35 часа местно време и час на кацане 02:55 часа местно време на 12.09.2018 г. Посочва се, че ищцата се явила навреме за полета на Летище Варна и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Твърди се виновно забавяне на ответника при изпълнение на задължението му за извършване на въздушния полет и пристигане в крайния пункт по направлението с повече от три часа закъснение от планирания час на кацане. Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба на ищцата не е заплатено обезщетение от ответното дружество. Излагат се твърдения, че разстоянието между двете летища е 1391 км, изчислено по метода на дъгата на големия кръг. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. В становище след този срок ответникът е релевирал 1 свои оспорвания и възражения, като е направил искане за отхвърляне на исковите претенции.

В открито съдебно заседание ищцата не се е явила лично, а е била представлявана от упълномощен адвокат. На етап ход на устните състезания пълномощникът е преповторил искането за уважаване на исковите претенции и за присъждане на разноски, сторени в производството. Ответното дружество, редовно призовано, не е изпратило процесуален представител.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 53642/13.09.2021 г. ищецът е направил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните суми.

Такава е била издадена на 25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53288 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 24-ти състав. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е било подадено възражение от длъжника. На ищеца е било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния срок е била депозирана исковата молба по делото.

По делото е представено писмо с изх. № FR-OUT-VAR-1095, видно от което полет FB6881 с дата на изпълнение 12.09.2018 г. по направление Варна – Тел Авив, Израел, е излетял от Летище Варна в 04:08 часа местно време.

Към исковата молба е представено извлечение от интернет страница в превод, видно от което посоченият полет е бил планиран за 00:35 часа местно време, но е излетял в 04:08 часа местно време. Времето на кацане е било планирано за 02:55 часа, но самолетът е кацнал в Тел Авив, Израел в 06:13 часа.

Представено е и извлечение за пресмятане по метода на дъгата на големия кръг за разстоянието между Летище Варна и Летище Тел Авив, видно от което разстоянието възлиза на 1391 км. По делото липсва своевременно направено възражение от ответника, с което да са оспорени електронните извлечения и данните, съдържащи се в него.

Като писмено доказателство е бил приет електронен билет на ищцата за процесния полет в твърдения времеви интервал и по твърдяното направление, ведно с превод към него. Следва да се отбележи, че в превода на български език е отбелязан полет FB6816, а в електронния билет в съответната графа със съответните данни за направление и дата – FB6881. Съдът счита, че е налице техническа грешка при изписване на последните две цифри при превода.

Доколкото преводът следва приоритетно да обхваща текстовата част, а в настоящия случай е възпроизведена номерация на полет, за което така или иначе не е необходимо превод, посоченото разминаване не е съществено за преценката за опровергаване верността на превода.

На основание чл. 161 от ГПК съдът приема, че ищцата се е явила и регистрирала на Летище Варна най-малко 45 минути преди определения час за излитане, доколкото ответникът, въпреки разпорежданията на съда в тази насока, не е представил списък на пътниците с данни за часа на регистрацията. Със становище с вх. № 203474/29.09.2022 г., имаща характера на молба, ответникът е заявил, че не може да представи изискания списък на пътниците на процесния полет, тъй като от полета са изминали над 36 месеца, какъвто е срокът за съхранение на изискания документ. От страна на същия не са представени доказателства, от които да е видно, че е издаден акт, с който да е унищожен изисканият документ, и които да удостоверят наличието на сочения от ответника обективен факт за непредставянето му по делото.

Списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко 2 въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети (чл. 29, б.

„f“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 год., ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 год. на Президиума на НС за присъединяване, както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданското въздухоплаване). Предвид това и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за доказан фактът, че ищцата е била на гишето за регистрация, за полет FB6881 на Летище Варна от поне 45 минути преди определения час на излитане, надлежно е издадена бордна карта и е допусната до борда на самолета.

По делото е представена имейл-кореспонденция от 13.08.2019 г. и пълномощно от ищцата в полза на Компенсер ЛТД (Compensair LTD). Видно от електронното писмо ищцата чрез упълномощеното дружество е поканила ответникът да заплати обезщетение в размер на 250,00 евро като обезщетение по закъснелия полет. Поканата е била изпратена до ответника на електронния му адрес. От информацията, публикувана на уебстраницата на ответника, е обществено известно, включително и на настоящия съдебен състав, че посоченият в писмото имейл адрес „[email protected]” е именно на ответното дружество касателно подаване на жалби за нарушени права на пътниците.

Ответникът не е навел своевременно оспорвания в тази насока, включително и че не е получил поканата. Предвид това следва да се приеме, че същият е бил поканен на 13.08.2019 г. да заплати търсеното в настоящото производство обезщетение в размер на 250,00 евро. По делото не са били представени доказателства за настъпило плащане.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 7, параграф 1, б. „а” от Регламент (ЕО) 261/2004. За да възникне право на обезщетение на посоченото основание в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, както и че ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на излитане. Регламентът определя конкретен размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 250,00 евро при полет с разстояние до 1500 км, какъвто е настоящият случай, при начална дестинация в държава в Общността, но крайна дестинация – в държава извън територията на Общността. Според Решение от 19.11.2009 г. по дело № С– 402/07, право на обезщетение имат и пътниците на закъснели полети със закъснение три часа или повече, каквато се твърди, че е настоящата хипотеза.

Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, настоящият съд още в определението си по чл. 140 от ГПК е посочил, че в тежест на ищцата е установяването при условие на пълно и главно доказване наличието на следните правопораждащи факти: валидно договорно правоотношение между страните, по който ответникът е следвало да престира, и забава в изпълнението - закъснение на полета с повече от три часа.

Софийски районен съд намира, че ищцата при условията на пълно и главно доказване е установява обстоятелствата, че полет FB6881 е бил насрочен за излитане и кацане в определени часове, но е бил изпълнен от ответната авиокомпания с повече от три часа закъснение, предвид представените писмени доказателства. По делото успешно се установява, че разстоянието между началната и крайната дестинация на процесния полет е под 1500 км.

3

Горепосоченият регламент очертава фактическия състав на правото на парично обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника - същият да има потвърдена резервация за полет, който се е осъществил с над три часа закъснение и пътникът да се е явил на гишето за резервация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане - чл. 3, т. 2, б. „а” от Регламента. Смисълът на посочената разпоредба е правото на обезщетение да възниква единствено в полза на пътниците, които са изпълнили своите задължения по договора с въздушния превозвач и са се явили навреме за изпълнение на уговорения полет, така че, от една страна, същите не са допринесли за последвалото закъснение със собственото си поведение, а от друга страна, явявайки се навреме на летището те несъмнено са претърпели вредата от загуба на време от минимум три часа предвид последвалото закъснение на полета.

Доказано е наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника за осъществяване на въздушен превоз, изводимо от представения електронен билет. Съгласно чл. 2, б. „е” и „ж” от Регламент (ЕО) 261/2004 „билет” е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а според разпоредбата на б. „ж” „резервация” означава факта, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор. В посоченото писмено доказателство са обозначени ясно и по недвусмислен начин имената на ищеца, датата на полета, номера на полета и маршрута му. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника, че по делото не било доказано наличието на договорно правоотношение между страните за извършване на въздушния превоз.

Обстоятелството, че ищцата се е явила навреме на летището, касае доказването на положителен факт, на който ищцовата страна основава своята претенция, поради което и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК именно тя носи тежестта да го докаже пълно и главно. Предвид възприетото по-горе от фактическа страна, на основание чл. 161 от ГПК съдът счита, че е доказано явяването на ищцата 45 минути преди полета и качването ѝ на същия.

Съдът счита за преклудирано възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност, доколкото същото не е било заявено в срока по чл.

131 от ГПК, поради което същото не следва да бъде разглеждано.

Водим от горепосоченото, съдът намира за основателна претенцията на ищеца за заплащане на парично обезщетение в размер на 250,00 евро, който е фиксиран в регламента, поради неизпълнение на задължението на ответника да изпълни полета до крайната дестинация в предварително уговореното часово време на пристигане. Основателна се явява и претенцията за законна лихва, доколкото същата представлява последица от завеждане и уважаване на исковата претенция. Следва да бъде уважен и искът за мораторна лихва, доколкото по делото успешно се установява, че преди сезиране на съда с исковата претенция ответникът е бил поканен от ищеца за заплащане на обезщетението, с което последният е изпаднал в забава, а по делото не са налице доказателства за настъпило плащане. На основание чл. 162 от ГПК и с помощта на лихвен калкулатор лихвата за забава върху сумата в размер на 250,00 евро за периода от 13.09.2019 г. до 06.09.2021 г. възлиза в размер на 98,47 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за остатъка до пълния предявен размер от 98,89 лева – отхвърлен.