Решение № 261105 от 25.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 25.03.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАННА ГЕНЖОВА

СТОЙЧО ПОПОВ при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 2208 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 139243 от 11.06.2019 г., постановено по ГД

№ 38787 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 28 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.Й.Б. срещу Р.С.Д. искове, както следва:

1. иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение ползването на недвижим имот в груб строеж, а именно: Апартамент № 106, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж. к. „***********с площ от 129,25 кв. м. и прилежащите му части;

2. инцидентен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 850/20595 ид. ч. от описания по-горе недвижим имот.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ищеца Н.Й.Б.. Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с приобщения по делото доказателствен материал, като излага подробни съображения за това в жалбата. Във връзка с инцидентния отрицателен установителен иск за собственост се сочи, че не е доказано по делото праводателят на ответницата ЖСК „Български художник“ да е притежавал правото на собственост върху имота, тъй като липсва решение на общото събрание на жилищностроителната кооперация (ЖСК), с което да е определена окончателна цена на всеки от имотите при въведена в експлоатация сграда, с оглед надлежно осъществяване прехвърлянето на процесния имот по чл. 35 от Закона за жилищностроителните кооперации (ЗЖСК), респ. издаденият в тази връзка Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – София, под акт № 32, том LXXXIX, № от вх. рег. 30915/17.07.2009 г. е незаконосъобразен. Въззивникът твърди, че в полза на ЖСК „Български художник“ не е учредено надлежно право на строеж, с оглед на което приложение следва да намери презумпцията по чл. 92 от ЗС. Излагат се доводи, че върху имота, посочен в цитирания нотариален акт, е наложена възбрана на 15.02.2008 г. от ЧСИ и впоследствие същият е придобит от праводателите на ищеца на публична продан, които му дарили 1/10 от 8500/20595 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 20595 кв. м., ведно със съответните идеални части от постройките в имота. На следващо място въззивникът заявява, че е установил правото си на собственост върху процесния имот и изградените в него постройки при квоти, посочени в исковата молба, респективно съдебният изпълнител е описал, оценил, изнесъл на публична продан и възложил с постановление дворното място, ведно с построеното в него. В допълнение въззивникът сочи и че ответницата не е придобила процесния имот и по давност. Счита, че искането му по чл. 32, ал. 2 от ЗС също е основателно. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковите претенции в цялост. Прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемия разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

С молба с вх. № 357109/20.10.2021 г., имаща характер на писмена защита, въззиваемата Р.Д., чрез адв. С.М. с пълномощно по делото, е изразила становище за правилност на първоинстанционното решение, като излага подробни съображения за това.

Претендира разноски.

Въззивникът Н.Б. е депозирал писмена защита с вх. №

360245 от 03.11.2021 г., с която изразява становище по допустимостта и основателността на предявения инцидентен отрицателен установителен иск за собственост, както и за основателност на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС, като в голямата си част преповтаря съображенията, изложени във въззивната жалба.

Прилага практика, която според него е относима към предмета на настоящото производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС и впоследствие по реда на чл. 212 от ГПК и с отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Следвайки логиката на института, уреден с разпоредбата на чл. 212 от ГПК, най-напред следва да бъде разгледана обуславящата претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а след това и тази по чл. 32, ал. 2 от ЗС. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно е разгледал най-напред главния иск, а едва след това е пристъпил към произнасяне по обуславящата претенция.

По отношение иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК:

С разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение

№ 13/2012 г. на ОСГК на ВКС е призната принципната възможност в производството по иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС по реда на чл. 212 от ГПК да се предяви инцидентен установителен иск (ИУИ) за собственост. Това е така, тъй като в това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост. Въпрос на лична преценка на всяка от заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна защита на правата си - чрез заявяване на такова възражение в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, чрез предявяване на инцидентен установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 от ГПК), чрез предявяване на установителен иск за собственост като първоначално обективно съединен (с една искова молба – чл. 210, ал. 1 от ГПК) с иска по чл.

32, ал. 2 от ЗС за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост.

На следващо място, съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, какъвто е настоящият случай. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.

С този иск ищецът цели да бъде признато за установено спрямо него, че ответницата не е собственик на 850/20595 ид. ч. от Апартамент № 106, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж. к. „***********с площ от 129,25 кв. м. и прилежащите му части.

Следвайки тези принципни постановки, изведени от върховната съдебна инстанция, въззивният съд намира, че към момента на предявяването му ИУИ правилно е допуснат за съвместно разглеждане в производството по иска по чл.

32, ал. 2 от ЗС – същият е предявен от ищеца в срока по чл. 212 от ГПК, заедно с главния иск е бил родово подсъден като първа инстанция на СРС, а за наличието на правен интерес се е изхождало от твърденията в исковата молба. В същото време обаче ищецът Н.Б. извежда правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от твърдението на ответника Р.Д., направено с отговора на исковата молба, че същата е собственик на целия процесен апартамент, което по същество представлява оспорване на твърдяното от ищеца материално право, а именно, че по силата на приращението е станал собственик и на съответната идеална част от апартамента. Т. е. за ищеца е възникнало задължение да докаже правния си интерес от предявяването отрицателния установителен иск.

В настоящия случай въззивникът и ищец в първоинстанционното производство Н.Й.Б. въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София, под акт № 24, том LVII, № от вх. рег. 20360/25.05.2009 г. (95/20595 ид. ч. от А.З.Н.), Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София, под акт № 10, том LVII, № от вх. рег.

20335/25.05.2009 г. (12000/20595 ид. ч. от А.З.Н.) и Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София, под акт № 37, том LI, № от вх. рег. 20179/19.05.2010 г. (850/20595 ид. ч. от Й. К. Б. и В.Н.Б.) се легитимира като собственик на 12945/20595 ид. ч. от следния поземлен имот, а именно: парцел I, II, III и IV от кв. 133-д по плана на гр. София, местността „Красно село – Плавателен канал“, с обща площ от 20595 кв. м. със Заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на главния архитект на град София е одобрен ЧРП, съгласно който парцели I, II, III и IV от кв. 133-д представляват част от парцел V (стар) от кв.

133-д, местност „Красно село – Плавателен канал“, при граници: бул. „Тодор Каблешков“, улица и парцел I, II от кв.

Разпечатката съдържа 40 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ced4c21-0e7c-4b7f-b242-07297a9b313f