Решение № 132 от 13.04.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ловеч, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20214310102065 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Р. М. Г. против АНГ. Т. КР. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че с влязло в сила споразумение, одобрено по НОХД № 806/2021 г. на РС Ловеч, ответникът е признат за виновен за това, че на 30.03.2021 г., около 18,00 часа, в ***, е нанесъл на ищеца удар с ръка по лицето, в областта на лявата скула, предизвикал падането й на земята, като й е причинил средна телесна повреда - затруднено движение на лявата ръката около 5-6 месеца, с последващо оперативно лечение.

Ищецът поддържа, че в пряка причинна връзка с престъплението, за което ответникът е признат за виновен, е претърпял вреди - негативни изживявания, болки, унижение, стрес, притеснения и уплах, довели до невъзможност да води самостоятелен живот за дълъг период от време. Твърди се, че ответникът е нанесъл на ищеца побоя на публично място - пред сградата, в която живее, в присъствието на свидетели, което я е накарало да се почувства силно унизена от случилото се. Във връзка с побоя ищецът твърди, че била настанена в болнично заведение, подложена на медицински интервенции, като в рамките на около шест месеца се чувствала безпомощна, 1 тъй като си служила само с едната ръка. През това време за нея грижи полагала дъщеря й. Преживяното довело до затварянето й, прекъсване на социални контакти поради страх да не се срещне с ответника, изпитвала ужас всякога, когато минавала през мястото, на което той й нанесъл побоя. За обезщетяване на тези негативни изживявания ищецът претендира обезщетение в размер на 12 000,00 лв.

В пряка причинна връзка с деянието, за което ответникът е признат за виновен, ищецът твърди, че претърпял и имуществени вреди: сторила разходи за лечение в размер на 120,00 лв., два пъти заплатила такси по лечение от по 17,40 лв., сторила разходи за процесуално представителство на досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 500,00 лв. или общо сумата от 654,80 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000,00 лв. - обезщетение за причинени за неимуществени вреди, изразяваща си в негативни емоции, стрес, притеснения, уплах, унижение, физически болки, невъзможност за самообслужване и 654,80 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи с в направени разходи за лечение и за адвокат, пряка и непосредствена последица от извършено на 30.03.2021 г. престъпление по чл.

129, ал. 1 НК, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 806/2021 г. на РС Ловеч, ведно със законната лихва върху вземането за неимуществени вреди, начания от 30.03.2021 г. до изплащането му.

В депозиран по делото отговор ответникът оспорва в пряка причинна връзка с деянието, за което е признат за виновен, ищецът да е търпял болки и страдания, а при условията на евентуалност оспорва размера на претенцията за заплащане на обезщетение.

В хода на производството ищецът участва лично и да адв. Г., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция, като излага съображения в тази насока.

Ответникът също участва лично и с адв. Д. Г., който по същество заявява, че поддържа заявеното в отговора становище в отговора на исковата молба. В ангажирани по делото писмени бележки той излага становище за неоснователост, а при условията на евентуалност поддържа, че претенцията е 2 завишена по размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.03.2021 г. Р. М. Г. е посетила Център за спешна медицинска помощ към МБАЛ Ловеч във връзка падане след нанесен й побой, с болки в ръката. При прегледа са установени охлузвания на десен лакет, оток и ограничено движение на дясната китка и рамото, оток и зачервяване на лявата буза. При направена рентгенография на дясната й китка и дясното й рамо е установена фрактура на типичното място на радиуса. Резултатите от прегледа са отразени в лист за преглед на пациент /л. 55 от ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.

На 31.03.2021 г. Г. е постъпила в отделението по Ортопедия към МБАЛ Ловеч с водещо заболяване - Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, като след прегледа е оценено и взето решение за оперативна намеса, при оценка на оперативния риск - повишен /л. 47 от ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.

В декларация Г. е декларирала, че й е известна клиничната пътека, по която е хоспитализирана и цената й, както и, че е съгласна да закупи медицински изделия /консумативи/, необходими за извършването на медицинска интервенция, незаплатени от НЗОК - кирш игли Ф1, 6х40,00 лв. 3 бр. Или общо за сумата от 120,00 лв. /л. 54 от ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.

На 31.03.2021 г. Г. е приета в Ортопедичното отделение на МБАЛ Ловеч за лечение, във връзка с поставена и диагноза - Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. По време на престоя й в болница тя е подложена на оперативно лечение, като е изписана на 03.04.2021 г. с препоръки да продължи лечението в домашни условия, като на 08.04.2021 г. се яви за сваляне на превръзка, на 35-тия ден за сваляне на гипсова лонгета, а на 45-тия дена от датата на операцията за сваляне на остеосинтезния материал. След изписването на Г. е предписана медикаментозна терапия с Паратрамол таблетки . 2х1 - при нужда. Казаното се установява от епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ Ловеч /л. 68 от ДП 3

131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.

За консумативи, във връзка с оперативната интервенция, на която е подложена, Г. е заплатила сумата от 120,00 лв. /л. 120-121от ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.

Във връзка с престоя в болница на Г. в периода 31.03.2021 г. До 02.04.2021 г. тя е заплатила потребителска такса от 17,40 лв. с ДДС /л. 122123 ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.

На 19.05.2021 г. Г. отново е приета в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ Ловеч, като й е проведена оперативна интервенция - отстранява от костта на имплантирани уреди. Тя е изписана на 21.05.2021 г. с препоръка да продължи лечението в домашни условия, като това се установява от епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ Ловеч /л. 118 от ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.

Във връзка с престоя в болница на Г. в периода 19.05.2021 г. до 21.05.2021 г. е заплатила потребителска такса от 17,40 лв. с ДДС /л. 125-126 ДП 131/2021 г. По описа на РУ на МВР Ловеч/.

В рамките на образуваното досъдебно производството Г. е овластила адв. Г.Г. да я представлява пред всички съдебни инстанция. В разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие, е удостоверено заплащане на сумата от 500,00 лв. за процесуално представителство в полза на адв. Г. /чл. 163 от ДП 131/2021 г. по описа на РУ на МВР Ловеч/.

С протоколно определение, по постановено по НОХД 805/2021 г. на РС Ловеч, е одобрено постигнато споразумение между прокурора Венцислав Василев, защитникът адв. Анна Михайлова и подсъдимия АНГ. Т. КР., с което АНГ. Т. КР. е признат за виновен за това, че на 30.03.2021 г., около 18,00 часа, в гр. Ловеч, ***, чрез нанасяне на удар с ръка по лицето, в областта на лявата скула, предизвикал падане на земята, причинил на Р. М. Г. от гр. Разград, средна телесна повреда - затруднение движението на лявата ръка за около 5-6 месеца, поради травматично счупване на лъчевата кост на дясната ръка с дислокация на фрагментите с последващо оперативно лечение - престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

Ищецът е пенсионерка. От четири години тя живее в жилище в *** 4 заедно с дъщеря си и внучката си. Г. се грижила за домакинството и внучката си, понякога я водела и прибирала от училище, двете излизали на разходки.

Ответникът живее в със семейството си в същата сграда, в жилище над това на ищеца. Във времето, в което страните живеят в самостоятелни обекти в една сграда, между тях често са възниквали спорове. Повод за тях били шумове, идващи от дома на ответника. Семейството на ответника канело гости в дома си. По време на срещите компанията слушала музика и употребявали алкохол. След инцидента ищецът претърпяла две медицински интервенции – за поставяне на импланти в китката в китката на дясната ръка, която била основан за нея и втора за премахване на имплантите. След първата интервенция ръката й между китката и лакета била гипсира. След махането на гипса тя били подложена на втора интервенция – за премахване на имплантите, след което провела рехабилитация. Възможността й за самообслужване била ограничена в рамките на 5-6 месеца от инцидента, като ежедневни грижи за нея полагала дъщеря й. След инцидента ищецът получила смущения в съня, а за болката в мястото на травмата приемала медикаменти. Тъй като ответникът живее в жилището над нея тя се страхувала, когато излизала навън да не се види с него и отново да бъде нападната. Във връзка с негативни изживявания /страхове и смущения в съня/ ищецът не е търсила помощ от психолог. Към момента Г. се е върнала към частично към стария си живот, но се случва да изпуска вещи, като не може да се справя с по-тежката работа в домакинството, която е поета изцяло от дъщеря й.

Изложеното се установява от показанията н свидетелите М. и Р., на които съдът дава вяра, тъй като възприятията им са изградени на база лични впечатления, които датират преди, по време и след инцидента. Показанията им се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства /медицинската документация/ относно интервенциите, на които е подложен ищецът след инцидента и засегната й ръка, периодът, в който не е можел да си служи със засегнатия крайник /одобрено от съда споразумение/. В частта относно момента на установяването на ищеца в жилището в Ловеч, местоживеенето на ответника в същата сграда, конфликтите между него и ищеца показанията на свидетелите М. и Р. се подкрепят и от тези на свидетелите В. и И.. На казаното от последните съдът не давя вяра в цялост. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. в частта, в която тя казва, че след инцидента 5 многократно е виждала ищецът навън и че не виждала ищецът с гипсирана ръка. При разпита И. заявява, че след инцидента е била трудово ангажирана, което изключва възможността тя често да се е срещала с ответника. Този извод за съда се подкрепя и от изявлението й, че не е виждала ищецът с гипсирана ръка, което не съответства на ангажираните по делото писмени доказателства. По същите съображения, в тази част съдът не дава вяра и на показанията на свидетеля В.. Последната е съпруга на ответника, а наред с това е въвлечена и в конфликта с ищеца във връзка с шума, което не дава основание съдът да счита показанията й за обективни.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Заявена е претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

С влязло в сила споразумение по НОХД № 806/2021 г. на РС Ловеч, ответникът е признат виновен за това, че на 30.03.2021 г., около 18,00 часа, в гр. Ловеч, ***, чрез нанасяне на удар с ръка по лицето, в областта на лявата скула, предизвикал падане на земята, причинил на Р. М. Г. от гр. Разград, средна телесна повреда - затруднение движението на лявата ръка за около 5-6 месеца, поради травматично счупване на лъчевата кост на дясната ръка с дислокация на фрагментите с последващо оперативно лечение - престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Съгласно разпоредбите на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК влязлото в сила споразумение на наказателния съд е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновност на дееца.