Решение № 12 от 13.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Стара Загора, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева в присъствието на прокурора Е. В. В. като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20235500100599 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от М. Т. И. от гр.С.З., чрез адв. Л. Б. от САК против Прокуратурата на Република България, гр.София, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с цена на иска 50 000 лева.

Ищецът М. Т. И. твърди в исковата молба, че на 01.01.2017г. му било повдигнато обвинение от Районна Прокуратура Стара Загора затова, че извършил престъпление по чл. 354а, ал.3 НК, а именно, че на 31.12.2016г. в гр.

С.З. държал високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нетно тегло 10.6363 грама и канабис с нетно тегло 0,3721 грама. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.01.2017г. на Районна Прокуратура Стара Загора ищецът бил задържан за срок от 72 часа, считано от 01.01.2017г. С определение от 04.01.2017г. Районен съд - Стара Загора взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на И.. На 11.01.2017г. Окръжен съд - Стара Загора потвърдил мярката „задържане под стража“. С постановления за привличане на обвиняем от 03.04.2021г., 28.04.2017г. и 21.06.2017г. обвинението срещу И. било прецизирано. С определение от 26.06.2021 г. Районен съд - Стара Загора отново потвърдил първоначално взетата мярка „задържане под стража“ след депозирана от служебен защитник молба за изменение на мярката. На 30.06.2017г. Окръжен съд - Стара Загора също потвърдил мярката. На 07.07.2017г. бил изготвен Обвинителен акт от Районна Прокуратура- Стара Загора, внесен на 10.07.2021г., с който И. бил обвинен по чл. 354а, ал. 3 от НК за държане на наркотични вещества - амфетамин с нетно тегло 12.143 грама на стойност 366.60 лв. и канабис с нетно тегло 0,3721 грама на стойност 2,23лв. С 1

Разпореждане от 19.07.2017г. на Районен Съд - Стара Загора било насрочено НОХД № 2068/2017г. за първото заседание на 24.08.2017г. След седем заседания с Присъда от 07.06.2018г., Районен Съд Стара Загора признал за невиновен М. И. и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК и го признал за виновен за престъпление по чл. 354а, ал 5 от НК, като му наложил наказание „глоба“ в размер на 500 лв. След постановяване на Присъдата, съдът служебно на основание чл. 309 от НПК изменил взетата по отношение на И. мярка „задържане под стража“ в по-лека такава, а именно „подписка“ до приключване на производството, разпореждайки И. да бъде освободен незабавно. Срещу Присъдата били депозирани въззивна жалба от адв. Л. Б., както и протест от Районна Прокуратура - Стара Загора. С Решение № 138/20.11.2018г. на Окръжен Съд Стара Загора първоинстанционната присъда била потвърдена.

Ищецът счита, че първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК било неправилно, но било повдигнато, прецизирано, внесено в съда и поддържано през цялата досъдебна, съдебна и въззивна фаза на процеса срещу И.. Неправилността му се коренила в една основна причина изготвените за целите на досъдебното производство Експертна справка №1/01.01.2017г и Физико-химическа Експертиза от 03.01.2017г. на БНТЛ към ОДМВР-Стара Загора, от заключението по които се извеждала тезата, че веществото, открито в И. е наркотично, а именно амфетамин. Оттук прокуратурата извела заключението за високата степен на обществена опасност на деянието, поради което изискала първоначално задържане за срок от 72 часа, като в последствие - постоянното задържане на И., което Районен и Окръжен съд определили. В съдебната фаза на процеса, адв. Б. изискал от съда назначаването на нова физикохимична експертиза, която да бъде извършена от Научноизследователски Институт по криминалистика - МВР и по делото била назначена, изготвена и приложена такава експертиза от 26.04.2018г., в заключението на която било посочено, че инкриминираното вещество всъщност е смес от фенилетиламин, кофеин и парацетамол, като никое от изброените не влиза в списък I „ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Ищецът сочи, че в заключението се твърдяло, че веществото фенилетиламин имало сходна структура с веществото амфетамин, но не е забранено, води се за хранителна добавка и се предлага свободно в аптеките. Оттук идвали противоправните последици срещу него, който прекарал времето от 01.01.2017г. до 07.06.2018г. в Старозагорския Централен затвор с мярка задържане под стража. Тази мярка била изменена от Районен съд - Стара Загора с присъда от 07.06.2018г. в „подписка“. Въпреки, че И. бил оправдан по първоначално повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 3 от НК, сочи, че бил осъден на основание чл. 354а, ал.5 от НК на глоба от 500лв, заради минимално количество канабис, намерено в него с нетно тегло 0,3721 грама на стойност 2,23лв. като „маловажен случай“.

2

Първоначално повдигнатото обвинение, поддържано от РП Стара Загора било неправилно, поради грешна оценка на доказателствата по делото и поради това ищецът И. бил лишен от свобода с мярка „задържане под стража“ за значителен период от време. Счита, че ако първоначално му било повдигнато правилно обвинение по чл. 354а, ал. 5 от НК, мярката му за неотклонение нямало как да бъде най-тежката, а именно „задържане под стража“, защото степента на обществена опасност щяла да е толкова ниска, с оглед нищожното количество канабис, че дори досъдебното производство можело да бъде прекратено. Счита тази грешка на прокуратурата за толкова съществена, че довела до повече от година и половина фактическо му лишаване от свобода.

Твърди, че самият Районен съд - Стара Загора отчел тази ниска степен на обществена опасност, изменяйки мярката за процесуална принуда в подписка в първия момент, когато било доказано, че първоначалната експертиза била грешна. Районна Прокуратура Стара Загора внесла протест срещу първоинстанционната присъда, искайки отново прилагането на чл. 354а, ал. 3 от НК и наказание лишаване от свобода, което И. да търпи ефективно. С Решение № 138/20.11.2018г. на Окръжен Съд - Стара Загора първоинстанционната присъда била потвърдена, а протеста - отхвърлен.

Друг фактор, който РП - Стара Загора не отчитала било наличието на психично заболяване на И. - „Разстройство вследствие употреба на алкохол.

Синдром на зависимост“. В досъдебното производство била приложена документация, касаеща това заболяване и съпътстващите го симптоматики абстинентни състояния, усложнение на абстиненция с припадъци и делир.

Лекуван бил многократно в психиатрични заведения. Въпреки тези данни още в досъдебното производство, РП не считала психичното му заболяване за пречка за участие в наказателното производство, още повече, че в целия си престой в ареста, не му била оказана медицинска помощ. Първите месеци от задържането му, И. получавал постоянни пристъпи и абстинентни състояния, суицидни мисли и депресия. От лошите условия в ареста се увредило зрението му, подложен през цялото време на луминесцентна светлина, имал сериозни проблеми със зъбите, като не му било осигурено адекватно лечение. Ако му била определена първоначална мярка за неотклонение „подписка“ И. щял да има възможност да лекува зависимостта си, както и да нормализира живота си, можел да работи, което да го откъсне от тази порочна практика. Поради неправилното обвинение И. изгубил връзка с майка си, която след като разбрала за задържането му, отказала да го вижда и му забранила в бъдеще да живее на адреса, на който живеели, което практически го правило бездомен.

След освобождаването му И. за този голям период, в който бил задържан, изгубил връзка с близки и познати и не можел правилно да се социализира в обществото. Под постоянен страх, че отново можел да бъде задържан и съден, без да има причина за това, той напуснал България и отишъл да живее в Испания. Случаят му придобил сериозен обществен отзвук, като след оправдаването му участвал в редица интервюта в медии, които били трогнати от съдбата му, както и предизвикали сериозно обществено възмущение към РП 3

- Стара Загора и методите на работа на прокуратурата.

В исковата молба се посочва, че производството срещу него продължило от 01.01.2017г. до окончателното Решение № 138/20.11.2018г. на Окръжен съд Стара Загора, като през този период били проведени 9 съдебни заседания, а на досъдебна фаза на три пъти било прецизирано обвинението срещу него, един значителен период от време, в който той търпял неимуществени вреди вследствие на неправилното обвинение срещу него. И. твърди, че за периода от повдигането на обвинението живял в постоянен стрес и уплах, че може да последва ефективна присъда срещу него, заради която да прекара години в затвора, както и нови репресии от страна на органите на властта срещу него в бъдеще. За периода до оправдаването му по първоначално повдигнатото обвинение, сочи, че живял с мисълта, че бил държан без причина в ареста и щял да бъде осъден за притежание на хранителна добавка, която закупил в аптеката, което също му нанесло тежка психическа травма. Изпитвал непрестанно чувство за несправедливост по отношение на него, като мисълта, че прекарал повече от година и половина в ареста, както и че тепърва му предстои да прекара още няколко години в затвора, изиграли тежка роля върху лабилната му психика, допринасяйки за тотално отчаяние, и разпад на психиката и духа му. Дори след освобождаването му, чувството за страх от бъдещи подобни репресии не отминало, което го принудило да напусне държавата, търсейки спокойствие и ново начало. Отчуждил се от семейство и приятели, живеейки с мисълта, че те не искат да имат нищо общо с него занапред, загубил дома си и доверието на майка си. Ищецът посочва, че се усамотил, променил изцяло тертипа си на живот и това довело до психически срив в него. Притеснявал се и от угрозата, че при подобен нов случай, в който може да бъде замесен, го чака затвор. Твърди, че дори след първоинстанционната присъда, стресът и уплахата не били намалели, защото прокуратурата упорито продължила да иска той да бъде осъден, протестирайки присъдата на PC - Стара Загора. До излизането на решението на Окръжен съд Стара Загора реално, той не знаел дали ще бъде оправдан, като целият този период бил белязан от тежкото му психическо състояние.

Ищецът счита, че е налице причинно-следствена връзка от образуването на наказателното производство до приключването на същото и разглеждането му в двете инстанции на съда и постановяването на оправдателната присъда по първоначално повдигнатото му обвинение за нанесени вреди от Прокуратурата на Република България на М. Т. И. по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, отговорност за нанесени неимуществени вреди, причинени в това, че същият е бил с висящо производство, в което е бил задържан, което е възпрепятствало да реализира нормално житейски отношения, да изгради трудови правоотношения, да може да лекува психичното си заболяване, да може да се придвижва свободно, притесненията и страха от случилото се и преживяното, които е изпитал, отразили се изключително негативно на личния му живот и психическото му състояние, както и публичният отзвук от делото, които оценя на 50 000 лева.

4

Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ в минималния размер, определен в адвокатската тарифа.

В съдебно заседание адв. Б. поддържа аргументите в исковата молба и счита, че претенцията е доказана в пълен размер. Представя писмена защита.

Ответникът Прокуратурата на Р България, чрез прокурор Я.К. – прокурор в СГП – София оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер. Твърди, че ищецът не обосновал претенцията си по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като към исковата молба не приложил доказателства за влизане в сила на оправдателна присъда.