Решение № 428 от 18.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К.П.Софиянски като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200294 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – /населено място/ срещу въззивно решение № 18/20.02.2024 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по в.н.о.х.д. № 212/23г., в който са релевирани касационните основания по чл.

348, ал.1, т.1 и 2 от НПК по съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, както и поради неправилно приложение на материалния закон.

В касационния протест се поддържа становището, че въззивният съд е потвърдил присъдата на първата инстанция без да отчете неяснотата на мотивите към същата и да упражни правомощията си за нейната отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Сочи се, че в мотивите на окръжния съд се съдържат непреодолими противоречия при оценката на доказателствените източници, които препятстват възможността да се проследи процеса по формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението. В тази връзка се отправя упрек към въззивният съд, който според прокурора е направил опит да отстрани процесуалните пропуски на първата инстанция чрез възприемане на нова фактическа обстановка в частта за посещенията на свидетелите К. и И. в кантората на подсъдимия за процесния период, но същата не почива на вярна интерпретация на посочените гласни доказателствени средства, които са били еднопосочно депозирани в хода на цялостното наказателно производство и кореспондират 1 напълно със заключението на назначената от окръжния съд съдебно – почеркова експертиза.

Аналогични съображения се излагат и относно оценката на останалите гласни доказателствени средства, изходящи от свидетелите Д., Л., Е. и В. които окръжният съд е отказал да кредитира частично поради противоречия с показанията на първите двама свидетели без да ги посочи и конкретизира, както и без да мотивира становището си и това е било възприето безкритично от апелативната инстанция в контролираното решение.

Същите съображения, за възприемане без необходимата проверка и анализ на доказателствено необезпечените фактически изводи на окръжния съд се излагат и по въпросите за собствеността на процесния имот, предмет на постановлението за възлагане и за това в какъв времеви период и при какви обстоятелства свидетелите И. и Б. са съставили множеството документи, свързани с публичната му продан, с които подсъдимият е разполагал, в това число и за експертната оценка на неговата стойност.

Нарушението на материалния закон се поддържа алтернативно, в случай на отхвърляне основателността на първото оплакване по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК с доводи за неправилно оправдаване на подсъдимия в рамките на установените факти, които според прокурора сочат на осъществен състав на престъплението по чл. 282, ал.2 от НК. Поддържа се активната легитимация на подсъдимия като субект на престъплението, изведена от заеманата длъжност на частен съдебен изпълнител при форма на изпълнителното деяние, „нарушение на служебни задължения“ ( а не на тяхното неизпълнение, по който въпрос апелативният съд не е формирал ясна позиция), свързани с индивидуализацията на недвижимия имот и проверката за собственост, както и уведомление до Агенцията по вписванията /АВ/.

Оспорва се тезата на въззивния съд за липса на причинени вреди за Община Н. от действията по служба на подсъдимия, поради липса на вещно – прехвърлителен ефект на привидната сделка, което се оценява в противоречие със съдебната практика на ВКС по този въпрос. Субективната страна на деянието се счита за безспорно установена от неправомерните действия на подсъдимия по провеждането на публичната продан, което се оценява в несъответствие с неговата квалификация и опит. В подкрепа на този довод прокурорът се позовава и на липсата (по делото и изобщо) на Решение на РС - Несебър за възстановяване на собствеността на имота, данни за каквото по делото липсват, както и на становището на вещото лице за подменена страница от експертизата по изпълнителното дело. Специалната цел, с която подсъдимият е действал, за набавяне на облага за взискателя се извежда от механизма на деянието и от съдействието на подсъдимия за възлагането на имота на взискателя при липсата на данни за собствеността на имота.

В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВП поддържа касационния протест в цялост по изложените в същия съображения и с наведените касационни основания, като моли да бъде уважен и да се отмени въззивното решение с връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. Намира посочените от прокурора, изготвил протеста процесуални пропуски за съществени в дейността на въззивния съд по анализ на доказателствата, които не дават възможност да се проследи ясно начинът на формиране на вътрешното убеждение на контролирания въззивен 2 съд по фактите, които е приел за установени. При оценката за основателността на протеста възприема и аргументите, изложени в подкрепа на нарушението на материалния закон и моли същият да бъде уважен.

Подсъдимият К. се представлява пред касационната инстанция от упълномощения защитник адв. К., който намира протеста на прокурора за неоснователен, а изложените в негова подкрепа доводи срещу формирането на вътрешното убеждение на апелативния съд по фактите на обвинението за неубедителни и неаргументирани в необходимата степен, поради което моли да бъде отхвърлен изцяло.

Сочи, че в протеста не се отчита, че действията по нарушение на процесуалния закон, за които подсъдимият се обвинява в действителност гарантират правата именно на взискателя по изпълнителното дело, както и че цитираната съдебна практика е неотносима към тезата на прокурора в процесния казус.

Подсъдимият К. пред касационната инстанция твърди, че с действията си не е нарушил закона и не е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. В последната си дума моли да се отхвърли протеста на прокурора и да се потвърди оправдателната присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в протеста на прокурора от апелативна прокуратура, както и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Контролираното въззивно решение е постановено при второ по ред въззивно производство, след като първият въззивен състав е отменил осъдителната присъда на окръжния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

При първото разглеждане на делото от Окръжен съд- Бургас е била постановена присъда №15/15.01.2021 г. по н.о.х.д. №1088/18 г., с която подсъдимият Т. К. е бил признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 282, ал.2 от НК и му е било наложено съответно наказание. С въззивно решение № 22/ 10.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 199/21 г. на АС - Бургас, образувано по жалба на подсъдимия присъдата на окръжния съд е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – Бургас.

При новото разглеждане на делото от Окръжен съд – Бургас е постановена присъда № 25/11.05.2023 г. по н.о.х.д. №237/22 г., с която подсъдимият К. е бил признат за невиновен, че в периода от 11.12.2007 г. – 14.05.2008 г. в /населено място/ в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, частен съдебен изпълнител с рег. № 708 на Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ), с район на действие Окръжен съд – Бургас, с цел да набави имотна облага за взискателя И В. И. е нарушил служебните си задължения при извършване на действия по изпълнително дело № 20077080400263/2007 г. по описа на ЧСИ Т. К. – а именно по чл. 343, ал.2 от ГПК( отм.), по чл. 373 от ГПК ( отм.) и на 14.05.2008 г. е издал постановление за възлагане на недвижим имот на взискателя И. и от това са настъпили значителни вредни последици, неимуществени и имуществени в размер 3 на 98 800 лв., поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 282, ал.2 , вр. ал.1 от НК.

С въззивно решение № 18/20.02.2024 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по в.н.о.х.д. № 212/23 г., присъда № 25/11.05.2023 г. по н.о.х.д. 237/22 г. на Окръжен съд-Бургас е потвърдена изцяло.

Протестът на прокурора е подаден в срок и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустим, като разгледан по същество се явява основателен.

По оплакването за съществени процесуални нарушения:

Основният аргумент, на който е основано релевираното оплакване се състои в липса на ясни, доказателствено обезпечени мотиви към въззивното решение за оправдаването на подсъдимия, поради възприемане на мотивите към първоинстанционната присъда, които страдат от същия порок и това се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.1 , т. 2 от НПК. В тази връзка като последица от допуснатото нарушение по чл. 348, ал.3, т.2 от НПК се поддържа и искането за отмяна на контролирания въззивен акт и за връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд.

ВКС намира, че оплакването е основателно, макар и не по всички посочени в протеста съображения.

От съдържанието на предявеното обвинение по чл. 282, ал.2 от НК се изяснява, че същото е формирано на базата на две групи фактически обстоятелства, от една страна относно липсата на изпълнително основание за образуване на процесното изпълнително дело, поради фиктивно документално оформени финансови взаимоотношения между свидетелите И. и Б. и от друга, поради възлагане на процесния недвижим имот на взискателя И. без да е установен собственика на възложения недвижим имот от страна на подсъдимия, в хода на образуваното изпълнително дело, което възлагане е осъществено в нарушение на служебните му задължения по чл. 387 ГПК (отм) като частен съдебен изпълнител.

Относно първата група обстоятелства в протеста се отправя упрек към въззивния съд за неправилна доказателствена оценка на релевантните доказателства. Твърди се, че въззивният съд е интерпретирал неправилно доказателствената съвкупност като е приел за необективно дадени гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелите И. и Б. в частта относно еднократното им посещение в кантората на подсъдимия по повод процесното изпълнително дело. При липсата на доказателства в обратна посока и при наличната им кореспонденция с показанията на свидетеля Л. и заключението на графологичната експертиза за поредността на полагане на подписи съдът е формирал доказателствено необезпечен фактически извод, че същите лица са посещавали неколкократно подсъдимия за процесния период и лично са подавали, респективно получавали документи по изпълнителното дело.

Възражението на прокурора, залегнало в протеста е основателно. Фактическите изводи на въззивния съд за поведението на свидетелите И. и Б. в качеството им на взискател и 4 длъжник по изпълнителното дело, образувано от подсъдимия нямат изискуемата от процесуалния закон доказателствена основа, необходима за правилното им формиране.

Основателен е доводът на прокурора от протеста, че свидетелите И. и Б. са депозирали последователно еднопосочни и взаимно кореспондиращи си показания в хода на цялостното наказателно производство, съгласно които двамата не са имали неуредени парични задължения и подписаните от тях документи в обратна насока, представени по изпълнителното дело, предмет на обвинението нямат вярно съдържание. Цитираните свидетели са били последователни и по въпроса за посещението им до кантората на подсъдимия – че то е осъществено по инициатива на техния работодател и със съдействието на свидетеля Л., който през този период е работел като негов адвокат. Двамата свидетели са еднопосочни в свидетелстването си, че не са получавали финансова изгода от участието си в изпълнителното производство и са били ангажирани по настояване на свидетелите Г. и В. В същата посока са депозирани и показанията на свидетеля Л., които в тази им част също са последователни и еднопосочни. По делото не са налични други преки доказателства, че Б. и И. самостоятелно и по друго време и повод са посещавали кантората на подсъдимия.