Решение № 8336 от 21.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8336 гр. София, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110124956 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца Е. Д., с която са предявени срещу ответника „Б. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение до крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа на полет F. от 30.06.2017 г. по направление от летище М., ведно със законна лихва за период от 11.02.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 238,20 лева – представляваща мораторна лихва за период от 04.02.2019 г. до 03.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 6970/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 145 състав.

Ищецът Е. Д. твърди, че сключила договор за въздушен превоз с ответника „Б., като е закупила самолетен билет за полет F. от 30.06.2017 г. от летище М.. Твърди, че полетът закъснял с повече от 3 часа – по разписание самолетът следвало да кацне в 22:25 ч. местно време на 30.06.2017 г., но кацнал едва в 14:49 ч. на 01.07.2017 г. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро, тъй като полетът бил с разстояние от 1652 км. Поддържа, че е изпратила покана до ответника за изплащане на обезщетението, липсвало изпълнение, поради което претендира сумата от 400 евро, както и обезщетение за забава от датата на получаване на поканата.

Твърди, че за претендираните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6970/2022г. на СРС, 145 състав, срещу която ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендира законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът „Б. оспорва исковете. Оспорва се авторството на адвокатското пълномощно на ищцата. Прави се възражение за давност. Оспорва се наличието на валидно сключен договор за превоз, както и че пътникът се е явил 45 минути преди полета. Моли представеният електронен билет да бъде отхвърлен като доказателство, поради липсата на превод на български език, а, ако бъде допуснат като доказателство, се оспорват истинността и авторството му. Оспорва се поканата за плащане да е получена от ответника преди 1 завеждане на делото, поради което и искът за мораторна лихва бил неоснователен. Ето защо, моли за отхвърляне на претенциите, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предяви са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже факта на сключен с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който дружеството се задължило на 30.06.2017 г. да изпълни полет с номер F. от летище М., Б., потвърдена резервация за полета, обстоятелството, че ищцата се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на претенциите.

По релевираното възражение за погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже, че полетът е бил изпълнен съобразно предвиденото разписание, както и при доказване на фактите в доказателствена тежест на ищцата – че е платил претендираните вземания.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91:

На основание член 5, т. 1, б. "в" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламента - 400 евро за всички полети с разстояние над 1500 км. до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2009 година по съединени дела C. пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т. е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

Съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., б. „б“ последният се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността и съгласно чл. 3, параграф 2, б. „а“, ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. В случая се касае за претенция за обезщетение за закъснял полет, като, предвид посоченото по-горе тълкувателно решение, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, като се касае за пътник, заминаващ от летище, намиращо се в трета страна (Москва, Ш.) до летище, разположено на територията на държава членка (Б., Б.) и опериращият въздушен превозвач е превозвач на Общността, като не се твърди, нито се установява ищецът да е получил облага или обезщетение или да му е предоставена помощ в третата страна, от която е осъществено заминаването. От граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от Регламента следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно – приравнените на тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за 2 регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата, предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в процесния случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за съответния полет, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.

В случая се установява от представения в заверен препис и превод на български език електронен билет от 26.06.2017г., че между ищеца Е. Д. и ответника „Б. бил сключен договор за въздушен превоз с предмет осъществяване на въздушен превоз – полет F. на 30.06.2017г. по направление летище Ш., М. с планиран час на заминаване на 30.06.2017г. в 19.55ч. и планиран час на пристигане на 30.06.2017г. в 22.25ч. Сключването на посочения договор се потвърждава и от изпратеното от ответника до представител на ищеца на 04.02.2019г. електронно писмо от електронна поща, за която не е спорно че представлява контактна форма на ответника с домейн air.bg (който същият е обявил публично на интернет страницата си) и в която същият потвърждава косвено сключването на договора, като признава и дължимостта на претендираното обезщетение. Наред с това следва да се има предвид, че с определението по чл. 140 ГПК ответникът е бил задължен да представи списък на пасажерите, допуснати до борда на полет F. на 30.06.2017г. по направление летище Ш., М., но същият не е представил този документ, който несъмнено се намира в негово държане съгласно чл. 42б ЗДАНС, в определения му срок, с оглед на което и при приложение на чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото, съдът приема за установено, че между страните е бил сключен процесният договор за превоз, както и че ищецът е бил пасажер на полета, тоест качил се е своевременно на него. Това от своя страна обуславя и извод, че навреме се е явил за регистрация, като е спазил задълженията си по Регламента в качеството на пътник.

Установява се от представената по делото пътна разписка и изричното извънсъдебно признание на този факт в писмото от 04.02.2019г., че процесният полет е изпълнен със закъснение от повече от три часа, като е пристигнал до крайния пункт – летище Б. на 01.07.2017г. в 14.49ч.

С доклада по делото като безспорно и неподлежащо на доказване между страните е обявено обстоятелството, че разстоянието между летище М. е над 1500 км.

С оглед установените факти се доказват всички елементи от фактическия състав на спорното вземане – сключване на договор за въздушен превоз между страните, по който ищецът е изправна страна – представил се е навреме на гишето за регистрация, като полетът е изпълнен с повече от три часа закъснение, поради което ответникът дължи обезщетение, чийто размер съобразно разстоянието между двете летища от над 1500 км се определя съобразно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на сумата от 400 евро.

Тъй като съдът достига до извод, че спорното вземане е възникнало, на обсъждане подлежи релевираното от ответника възражение за погасителна давност.

Ответникът се позовава на изтекла кратка 2-годишна погасителна давност на основание чл. 135 ЗГВ, която намира за приложима и по исковете за обезщетения за отменен/закъснал полет.

В този смисъл следва да се има предвид следното: В решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск. В мотиви на това решение Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 г., не попада в приложното поле на В. /в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г. по дело N. и др., C-./. Становището, че правата, които се основават съответно на посочените разпоредби на Регламент № 261/2004 и на К., спадат към различни правни уредби, е последователно възприето в практиката на СЕС /решение от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08 Rehder, решение от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodríguez и други, C-83/10, решение от 10 март 2016 г. по дело C-94/14, решение от 09 юли 2020 г. Vueling Airlines по дело С-86/19/.

Съгласно практиката на СГС – Решение № 266070/11.10.2021г. по в. гр. д.№ 3

7764/2020 г. по описа на СГС, Решение № 263463/28.05.2021 г. по в. гр. д. №10832/2019 г. по описа на СГС, Решение № 262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020г. по описа на СГС новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 ЗГВ /измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр.

16/23.02.2021 г./ нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Настоящият състав споделя посоченото тълкуване, в смисъл че двугодишният давностен срок по чл. 135 ЗГВ е приложим единствено за случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство.