Определение № 188 от 25.02.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Разград, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500108 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 188/3.02.2025г. по ч. гр. д. № 71/2025г. по описа на Районен съд Кубрат, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против А.

Л. И. за заплащане на следните суми: 1296,88 лв. – неплатено договорно възнаграждение;

322,92 лв. – лихва за забава, начислена от 11.09.2023 г. до 4.09.2024 г.; 481,10 лв. – законна лихва, начислена от 4.09.2024 г. до 29.01.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***********. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждането и се иска отмяна в тази част, като се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Профи кредит България“ЕООД против А. Л. И. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 3500лв. главница по договор за потребителски кредит № ***********., сключен между заявителя и длъжника; 1296,88 лв. договорно възнаграждение за периода 10.09.2023г.-4.09.2024г.; 1361,11лв. възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 2620,14 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 500лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за неплащане на вноска по договора за кредит; 322,92 лв. лихва за забава, начислена от 11.09.2023 г. до 4.09.2024 г.; 481,10 лв. законна лихва, начислена от 4.09.2024 г. до 29.01.2025 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането Към заявлението е представен договорът за потребителски кредит, видно от който на А. Л. И. е 1 предоставена в заем сумата 3500 лева, определен е годишен лихвен процент по заема 41 % и ГПР 49,14 %. Отразено е искане на кредитополучателя за закупуване на допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 1400лв. и „Флекси“ срещу възнаграждение в размер от 2695лв. Представен е погасителен план, в който е отразен общ размер на месечната погасителна вноска в размер 283,43лв., включваща както вноска по кредита, така и вноска по закупени допълни услуги. Срокът на кредита е 36 месеца.

Приложени са Общи условия към ДПК.

С обжалваното разпореждане районният съд е постановил издаването на заповед за изпълнение срещу А. Л. И. за главница в размер 3500лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. В останалата част относно претендираните акцесорни вземания заповедният съд е отхвърлил заявлението на основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК, като е приел наличието на неравноправни клаузи.

От правна страна въззивният съд приема следното: частната жалба е неоснователна.

Жалбоподателят оспорва възможността на заповедния съд да прави анализ за противоречие на сделката на закона или добрите нрави. Счита, че не са налице и неравноправни клаузи в договора за кредит.

Районният съд е приел, че уговорените възнаграждения за допълнителните услуги Фаст и Флекси са в нарушение на чл.10а ал.2 ЗПК, което води до неравноправност на клаузите и нищожност на договора. Предвид горните констатации и на осн. чл.411 ал.2 т.3 ГПК съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за акцесорните вземания, в т.ч. и за сумата, предмет на частната жалба.

Съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Възражението в частната жалба, че заповедният съд не разполага с правомощия служебно да проверява валидността на сделката в горните хипотези в случай на договор за потребителски кредит, е неоснователно.

С решение № 23/07.07.16 г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, І т. о. и решение № 237 от 20.01.2017 г. по т. д. № 2927 / 2015 г. на ВКС, І т. о. е прието, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, както и че възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат. Изложени са съображения, че нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е изведен от практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по тълкуването на 2

Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителския договор, чиито разпоредби са въведени в националното законодателство съгласно §13а т.9 ДР на Закона за защита на потребителите. Посочени са т. 1 и т. 2 от решение по дело С-243/08, т. 2 от решение по дело С-397/11, т. 24 по дело С -168/05, т. 38 по дело С-40/08, т. 46 по дело № С -618/10, т. 1 по дело С-472-11, т. 2 по дело С-488/11 на СЕС. Изброените хипотези в чл. 143 ЗЗП са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО, като изводът, който се налага е, че неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличието на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП (чл. 3, пар. 1 от Директивата) – уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Поставените общи критерии за преценка на евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл.143 ЗЗП обуславят и процесуалноправните аспекти както на служебната проверка на съда, така и на съдържанието на заявено от потребителя възражение. Според дадените разрешения в практиката на Съда на Европейския съюз и в решение № 23/07.07.16 г. по т. д. № 3686/14 г. на ВКС, І т. о. служебната проверка на съда се основава на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които да може да се изведе неравноправност на договорна клауза.

Предвид изложените дотук съображения се налага извод, че в производството по чл.410 ГПК заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за липсата на неравноправни клаузи в договор с потребител. Преценката от страна на съда за липсата на неравноправни клаузи в потребителския договор следва да се извърши по реда на чл.411 ал.2 т.3 ГПК на база представения от заявителя договор заедно с приложенията и общите условия /чл.410 ал.3 ГПК/. Същото се отнася и за проверката за съответстието на искането със закона и добрите нрави, съгл. императивната норма на чл.411 ал.2 т.2 ГПК. Предвид горното, съдът не споделя възражението на „Профи кредит България“ЕООД в частната жалба, че районният съд се е отклонил незаконосъобразно при проверката на фактите и преценката на правото при постановяване на обжалваното разпореждане.

По същество съдът приема, че са изпълнени хипотезите на чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК. За обезпечаването на субективните права и законни интереси на икономически по-слабата страна, в случая длъжникът по договор за потребителски кредит, цената на услугата, включвща възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да е уговорена ясно и разбираемо за потребителя, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора.

Неизпълнението на това условие води до нарушение на чл.143 т.19 ЗЗП, който регламентира като неравноправна клаузата, непозволяваща на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен 3 процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Конкретно в разглеждания случай годишният процент на разходите в договора е определен на 49,14 %. Въззивният съд счита обаче, че възнагражденията по пакетите „Фаст“ и „Флекси“, дължими на кредитора, значително оскъпяват договора за кредит и реално водят до увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Тези плащания съставляват още разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР. При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия размер. Освен, че в този случай клаузата се явява неравноправна по смисъла горецитираните разпоредби на ЗЗП, тя още нарушава чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът има задължение за връщане само на главницата и законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда.

Разпореждането на районния съд е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., против разпореждане № 188/3.02.2025г. по ч. гр. д. № 71/2025г. по описа на Районен съд Кубрат, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение против А. Л. И. за заплащане на следните суми: 1296,88 лв. – неплатено договорно възнаграждение; 322,92 лв. – лихва за забава, начислена от 11.09.2023 г. до 4.09.2024 г.; 481,10 лв. – законна лихва, начислена от 4.09.2024 г. до 29.01.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4