Решение № 1998 от 02.10.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4762/2024
- Вид
- Решение № 1998
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 17.10.2024
- Състав
- ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 2, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22, ал. 2, т. 18 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 22, ал. 9 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 50 · Кодекс на труда
- Чл. 50, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 51б · Кодекс на труда
- чл. 51б, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 53 и 54 · Кодекс на труда
- чл. 53, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 53 и 54 · Кодекс на труда
- чл. 54, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 56 · Кодекс на труда
- чл. 57 · Кодекс на труда
- чл. 59 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1998 гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120104762 по описа за 2024 година
Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. П. С., ЕГН **********, против ОУ„Любен Каравелов“ – гр. Бургас, с Булстат: 000042565, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Любен Каравелов“ № 69, със законен представител И.Б., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата следните суми: 2372, 12 лева – сборна главница, представляваща неизплатено увеличение на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., 267, 70 лева – мораторна лихва върху сборната главница за периода от 14.09.2023 г. до 09.07.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 11.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че периода 01.01.2023 г. - 31.07.2023 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на длъжност „****“, а след 01.08.2023 г. до настоящия момент ищцата е назначена като „***“ в ОУ „Й.Й.“ – гр. Варна. Твърди се, че ищцата е член на синдикална организация. Сочи се, че с анекс № Д01-192/10.08.2023г. към колективния трудов договор (КТД) за система на училищното и предучилищното образование № Д01-269/06.12.2022г. е бил променен чл. 27 от действащия КТД, по силата на който от 01.01.2023г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието, като в чл. 27, ал. 3, т. 2 било записано, че „индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между 1 старите и новите минимални работни заплати или са по - високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %“. На педагогическите специалисти договореното увеличение било изплатено към заплатите за месец септември 2023 г. Съгласно Заповед № РД-101746/11.09.2023г. на директора на ОУ „Любен Каравелов“ - гр. Бургас увеличението на педагогическия персонал било в размер на 18 %. Вследствие на увеличението с 18 % и анекс към вътрешните правила за работната заплата в ОУ Любен Каравелов било променено основното възнаграждение за педагогически специалисти на длъжност „***“, като възнаграждението на ищцата било променено от 1596 лв. на 1763 лв. На 13.09.2023г. ищцата поискала писмено да й бъде изплатено дължимото увеличение, но с писмо с изх. № РД-15471/14.09.2023г. ответникът е отказал да го стори доброволно с мотив, че увеличението се отнася само до лицата, които към момента на влизане в сила на анекса - 10.08.2023г., са в трудови правоотношения със съответната образователна институция.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното училище, което оспорва предявените искове по основание и размер, като моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Не се оспорват обстоятелствата, че в периода от 01.01.2023 г.. до 31.07.2023г., вкл. ищцата е работила в ответното училище на длъжността „***“, както и че със заповед № ЛС-02-1583/01.08.2023 г. същата е освободена от заеманата от нея длъжност.
Оспорва се правото на ищцата да получи претендираното увеличение на основната работна заплата със задна дата. Отбелязва се, че към датата на подписване на Анекс ищцата е била заето лице в системата на предучилищното и училищното образование и член на страна по Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование oт 06.12.2022 г., но не в ответното училище, а в друго такова – ОУ „Й.Й.“ - гр. Варна, поради което предвидено с Анекса следва да бъде изплатено именно от ОУ „Й.Й..“ – гр. Варна в качеството му на работодател на ищцата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно осъдителни искове е чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. съединени
По главния иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 59 КТ:
За уважаване на предявения главен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на валидно трудово правоотношение между страните за исковия период; 2) ищецът да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период; 3) неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в пълния му дължим размер.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че в процесния периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. ищцата е заемала в ответното училище длъжността „****“; че основната работна заплата на ищцата е била в размер на 1596 лева; че със заповед № ЛС-02-1583/01.08.2023 г. на Директора на ответното училище ищцата е била 2 освободена от заеманата от нея длъжност поради прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; че на 01.08.2023 г. ищцата е сключила трудов договор с ОУ „Й.Й.“ – гр. Варна за длъжността „*** в група за целодневна организация на учебния процес“. Следователно са налице първите две предпоставки за уважаване на предявения главен иск, доколкото по делото се установява, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение и че ищцата е полагала труд за ответника.
Спорът между страните се свежда до наличието на третата предпоставка – неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищцата трудово възнаграждение в пълния му дължим размер. По делото не се твърди, че ответникът е изплатил на ищцата увеличение на трудовото й възнаграждение за процесния период. Следователно спорен по делото е правният въпрос, дали ищцата има право на получи трудово възнаграждение в увеличен размер за исковия период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
От представеното удостоверение, издадено от Регионален синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ – Бургас, се установява, че ищцата е била редовен синдикален член към ответното училище за периода до 01.08.2023 г., а от представената служебна бележка, издадена от Синдикален регионален съюз към КТ „Подкрепа“ – Варна – че е била редовен синдикален член към ОУ „Й.Й.“ – гр. Варна и че продължава да членува в същата синдикална организация и към момент.
Представен е по делото подписан Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., сключен между представители на Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати от друга страна. Клаузата на чл. 4 гласи, че постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите – членове на организациите на работодателите – страни по договора.
Приложен е по делото и подписан от представителите на страните по горепосочения колективен трудов договор Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно образование. С ал. 1, т. 2, б. ‚б“ от анекса е определена минимална основна работна заплата за педагогическите специалисти, заемащи длъжността „***”, каквато е и ищцата, в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 от анекса индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към 3 момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективният трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ. Разпоредбата на чл.
57 КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Съгласно чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.
По делото не се твърди и не се установява наличието на основание за недействителност на представените Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. по чл. 51б КТ (КТД) и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към него (Анекса), поради което съдът приема, че договорът, ведно с изменението му, обвързват страните по него. Установено по делото, че в процесния период ищцата е заемала в ответното училище длъжността „***” и е била член на Синдиката на българските учители, поради което съдът намира, че ищцата има качеството на служител, спрямо когото КТД се прилага. Спорният по делото правен въпрос се свежда до това, дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата – считано от 01.01.2023г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, респ. кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 4
2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността „***“ е предвидена сумата от 1763 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22, ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите. Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.
Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ceb3b28-b74a-414f-9559-b61fe3bd226c