Решение № 238 от 13.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Перник, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20241720104171 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от М. М. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****, чрез адв. М., срещу следните ответници, както следва:

1/ срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожен поради заобикаляне на закона /нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК/, съединен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожен, поради противоречието му със закона /нормите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК/, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г., предвиждаща задължение за потребителя да сключи договор за поръчителство, е нищожна като неравноправна, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожна поради противоречие със закона, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожна поради заобикаляне на закона, 2/ кумулативно съединен с иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да бъде признато за 1 установено, че Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем № 2223991/26.04.2020 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 5,00 лв., предявен като частичен иск от общо 237.80 лв., представляваща платено без основание вземане.

С молба рег. № 1116/15.01.2025 ищеца е направил искане за изменение по чл. 214 ГПК, което с протоколно определение от 16.01.2025г.е допуснато изменение на четвъртия поред иск от исковата претенция, като същият се счита предявен не както е посочено първоначално в исковата молба за сумата от 5,00 лв., частичен иск от общо 237,80 лв. – платена сума без основание, а за сумата от 6,00 лв. – частичен иск от общо 237,80 лв .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е сключил с ищеца договор за потребителски кредит с № 2223991/26.04.2020 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата 500,00 лв., подлежаща на връщане на 5 месечни погасителни вноски с ГПР в размер на 43.34%, ГЛП 36,55%, както и че по силата на договор за поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължил срещу възнаграждение да стане поръчител на ищеца по договора за кредит. Признава, че в ГПР не е включено възнаграждението на поръчителя, както и че в случай, че бъде включено, ГПР ще надхвърли пет пъти законната лихва. Оспорва твърденията, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГПР съгласно чл. 19 ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство е незадължителен и се сключва след договора за кредит и към момента на сключването на договора за кредит не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по него. Оспорва твърденията за нищожност на договора на посочените основания. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски за производството, вкл. юрисконсултско възанграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез юрк. С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че на 26.04.2020 г. е сключен договор за поръчителство във връзка с обезпечаване на договор за потребителски кредит с № 2223991, по който е предоставена главница на ищеца в размер на 500,00 лв., подлежаща на връщане за срок от 5 месеца заедно с възнаграждение за ползването й съгласно погасителен план, както и че ищецът е изплатил изцяло търсената сума от 5,00 лв.

Признава, че в ГПР не е включено възнаграждението на поръчителя, както и че в случай, че бъде включено, ГПР ще надхвърли пет пъти законната лихва. Оспорва твърденията за нищожност на договора, както и че сумата е дадена без основание. Твърди, че договорът за поръчителство е сключен след договора за кредит и не е било задължително за кредитополучателя, поради което уговореното по него възнаграждение не следва да бъде включено в ГПР. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 5 от договора „Кредисимо“ ЕАД е овластен да получи плащанията за „Ай Тръст“ ЕООД, но съгласно ал. 4 кредитополучателят може да извърши плащанията и в по сметка на поръчителя. Признава, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но отбелязва, че двете дружества 2 са самостоятелни юридически лица, с отделно имущество и всички организационни характеристики, поради което „Кредисимо“ ЕАД само получава плащането за сметка на „Ай Тръст“ ЕАД, но не е титуляр на вземането, поради което не е налице заобикаляне на закона.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени разноските за производството, включително юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, не изпраща представител, чрез процесуалния си представител, посредством писмено становище моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл.

80 от ГПК.

Ответниците, в открито съдебно заседание редовно призовани, не изпращат представител, процесуалните им представители представят писмени становища по съществото на спора, в които молят исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 26.04.2020г. между ’’КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: 175330437, като кредитодател и М. М. Г., ЕГН: **********, като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № 2223991 от 26.04.2020 г. по силата, на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 500.00 лв., която се задължила да я върне в срок от 5 месеца, на 5 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109.32 лв. Лихвеният процент по кредита бил уговорен на 36.55 %. Годишният процент на разходите е 43.34%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР били посочени в общите условия.

По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с определение на съда е обявено, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 2223991 от 26.04.2020 г., по който е отпуснат кредит в размер на 500.00 лева на ищцата М. М. Г., която сума е изцяло усвоена от последния. По горепосочения договор за кредит № 2223991 от 26.04.2020 г., както и по договор за поръчителство, сключен на 26.04.2020 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и М. М. Г., последния е изплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 784.39 лева.

От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако кредитополучателят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непредставяне обаче на посоченото обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено. Ако е заявен кредит без обезпечение срокът за произнасяне е 14-дневен от подаването му.

От представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2020 г., ведно е Приложение № 1 към него се установява, че между ищеца и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор, озаглавен – Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за 3 поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 546.60 лева месечно за периода на действие па договора за кредит, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4. Същевременно в същото приложение е посочено, че възнаграждението за поръчителя е в размер на 47.56 лева месечно.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.

Съгласно Справка от профил за движение по кредит, извършените плащания от М.

М. Г. по процесния договор за потребителски кредит са в размер на 784.39 лева.

Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит на М. М. Г., без начислените допълнителни суми по Договор за поръчителство от 26.04.2020 г., между „Ай тръст” ЕООД и М. М. Г., действителният размер на ГПР по Договор за потребителски кредит №2223991 от 26.04.2020 година, между „Кредисимо”ЕАД, и М. М. Г., е 43.34%.

Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит на М. М. Г., с начислените допълнителни суми по Договор за поръчителство от 26.04.2020 г., между „Ай тръст” ЕООД и М. М. Г., действителният размер на ГПР по Договор за потребителски кредит №2223991 от 26.04.2020 година, между „Кредисимо”ЕАД, и М. М. Г., е 154.52%.

От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът, като съобрази Решение на СЕС по дело C-321/22, според което чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че „не се допускат национална правна уредба и нейното тълкуване в съдебната практика, съгласно които предявеният от потребител иск за установяване на непротивопоставимостта на неравноправни договорни клаузи...се отхвърля, а потребителят се осъжда да заплати съответните съдебни разноски, 4 тъй като липсва правен интерес поради наличието на друг способ за защита, позволяващ събирането на сумите, които вече са платени на този продавач или доставчик въз основа на посочените клаузи“, намира, че отнесено към настоящия случай, следва да се приеме, че предявените установителни искове са допустими независимо от извършените плащания по договорите.

По основателността:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 33Д за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 2223991/26.04.2020 г., поради заобикаляне на нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпечатката съдържа 33 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cea1f2a-3ad6-43d4-bab2-cd5131350062