Решение № 69 от 13.07.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вилиян Г. Петров

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000269 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на М. Г. К., подадена чрез адв. В.Д. от АК - Варна, срещу решение № 260035/16.02.2021г., постановено по т. д. № 2069/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. първо във вр. чл. 240 ЗЗД, предявен от К Х К, ЕГН ХХХХХХХХХХ, починал в хода на процеса и заместен по реда на чл.

227 ГПК от наследника си М. Г. К., срещу „ДЕЛТАСТРОЙ“ ООД, ЕИК 148035414, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Южна промишлена зона, ПИ № 83, представлявано от управителя М Я И, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 128 265.02 лв., представляваща неизплатена главница по договор за заем от 27.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД.

Поддържайки доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, 1 въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Сочи се, че в допълнителната искова молба са направени възражения за нищожност на договор за продажба на акции, поради липса на съгласие, и в евентуалност, унищожаем, поради измамливи действия на ответното дружество, а съдът не е коментирал събраните доказателства за релевираните обстоятелства по тези възражения – обяснения на ищцата, свидетелски показания и писмени доказателства. Твърди се също необоснованост на извода на първоинстанционния съд за довършване на фактическия състав за прехвърляне на собствеността върху акции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна „Делтастрой“ ООД – гр. Варна, ЕИК 148035414, представлявано по пълномощие от адв. И .К. от АК – Варна, представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на К Х К от гр.

Варна, с която е предявен осъдителен иск срещу „Делтастрой инвест“ АД – гр. Варна, ЕИК 202098073, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 128 265.02 лева, претендирана като дължима незаплатена главница по договор за заем от 27.12.2010г., сключен между ищеца и „Делтастрой“ ООД – гр.

Варна, ЕИК 148035414, / което дружество е едноличен собственик на 2 капитала на ответника „Делтастрой инвест“ АД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД. Ищецът основава иска на договор за заем от 27.12.2010г., сключен между него и „Делтастрой“ ООД, за сумата 140 000лв., за срок до 31.12.2014 г., с уговорена годишна лихва в размер на 2 000 лв. Това, че като ответник по иска е посочено дружеството „Делтастрой инвест“ АД – гр. Варна, а не заемодателят по договора от 27.12.2010г. - „Делтастрой“ ООД – гр. Варна, се обяснява с обстоятелствата, че за обезпечаване на вземанията по договора заемателят е учредил ипотека върху недвижими имоти, които впоследствие са придобити от „Делтастрой Инвест“ АД чрез апортирането им от „Делтастрой“ ООД – гр. Варна, за покриване на част от капитала на новоучреденото дружество.

В изпълнение на разпореждане № 12737/18.12.2019г., с което на ищеца са дадени указания за отстраняване на противоречието между обстоятелствена част и петитума относно лицето, задължено за връщане на сумата по договора за заем, с молба вх. 0 232/06.01.2019г. процесуалният представител е уточнил, че като ответник в процеса следва да се конституира „Делтастрой“ ООД – гр. Варна, в качеството на страна по заемното правоотношение, ведно с ответника по исковата молба - „Делтастрой Инвест“ АД. След нови указания по чл. 129 ГПК, дадени от първоинстанционния съд с разпореждане № 94/07.01.2020г., представителят на ищеца еднозначно посочва в молба вх. № 1533/16.01.2020г., че искът за връщане на заетата сума е насочен само срещу „Делтастрой“ ООД.

Ответникът оспорва иска изцяло по основание, като твърди, че процесният договор за заем от 27.12.2010 г., е прекратен преди изтичане на уговорения срок, по взаимно съгласие на страните, обективирано в сключен между същите страни договор от 24.05.2013г. за продажба на пакет от 130 000 броя акции от капитала на „Делтастрой Инвест“ АД, по силата на който, ответното дружество е продало на ищеца 130 000 бр. поименни акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, от капитала на „Делтастрой Инвест“ АД, а вземането за цената на прехвърлените акции е било прихванато с насрещното задължение по прекратения договор за заем. С прихващане били погасени главница в размер на 128 265.02 лв. и лихва в размер на 2 789.04 лв., като в чл. 5 от договора за продажба на акции. страните са 3 заявили пълно погасяване на задълженията по договор за паричен заем от 27.12.2010 г. Излага се, че в деня на подписване на договора, са вписани джира за прехвърляне на акции върху издадените на името на продавача временни удостоверения с № 32-35 от 01.06.2012 г. и с № 36-39 от 12.12.2012 г. и в същия ден купувачът е бил вписан и в книгата на акционерите на „Делтастрой Инвест“ АД.

В допълнителна искова молба от 10.03.2020г. ищецът твърди, че представеният от него договор за продажба на поименни акции не му е познат, че не го е подписвал, както и че страните не са договаряли продажба на поименни акции. Излага се, че на 24.05.2013г. той и съпругата му М.К. били поканени на вилата на И Р в м-т „Траката“ на обяд, на който присъствали и други негови роднини и приятели, като имало и оркестър за празника; по време на обяда И Р подал на ищеца един лист с думите да го подпише, като после щял да му обясни какво е това. Излага също, че М Я И, подписала договора за продажба на акции като представляващ ответното дружество, не е присъствала на вилата на И Р на 24.05.2013г. Въз основа на тези обстоятелства се възразява за нищожност на договора за продажба на акции поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД, с твърдения, че на 24.05.2013г. ищецът не е желал и не е изразявал воля за погасяване на задълженията на ответното дружество по процесния договор за заем с вземането му за цената на поименните акции, а е бил въведен в заблуждение. Излага се също, че на 28.10.2016 г. ищецът е отправил нотариална покана чрез нотариус К К, с рег.№ 513 при НК, с която поканил ответното дружество, в тридневен срок от получаването й, да му предаде временни удостоверения с № 32-35 от 01.06.2012 год. и с № 36-39 от 12.12.2012 г., с предупреждение, че в противен случай ще счита договора за прекратен. Оригиналните временни удостоверения с № 32-39 за 130 000 бр. обикновени поименни акции и заверено копие от книгата на акционерите на „Делтастрой Инвест“ АД били депозирани при нотариуса една след връчване на втора нотариална покана и прекратяване на договора за продажба на акции.

След подаване на допълнителната искова молба, ищецът К Х К е починал / препис – извлечение от акт за смърт № 0644/29.03.2020г./, като е заместен в процеса, по реда на чл. 227 ГПК, от наследника по закон - М. Г. К.

4

(негова съпруга).

В подадения в срок допълнителен отговор ответното дружество излага, че фактическа обстановка, при която бил подписан договора за продажба на акции, не отговаря на действителната такава. Твърди, че договор е подписан от двете страни в офиса на дружеството, в присъствието на счетоводител, а преди подписването му страните многократно обсъждали договорните клаузи, броя на акциите, както и цената, по която да се придобият, тъй като към онзи момент ответникът вече бил погасил част от задължението си за главница по процесния заем. Категорично се оспорват твърденията за подписване на договора при посещение на вила, на някакво празненство на 24.05.2013г.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните са приети са безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 27.12.2010г. между К Х К и „Делтастрой“ ООД, е сключен договор за паричен заем, за сумата 140 000 лв., за срок до 31.12.2014 г., с годишна лихва в размер на 2 000 лв., за обезпечаване изпълнението по който е сключена договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на заемателя, както и че по договора за заем е погасена чрез плащане част от главницата в размер на сумата 11 734.98 лв.

Спорните въпроси са дали процесният договор за заем от 27.12.2010 г. е действащ или е прекратен преди изтичане на уговорения срок, по взаимно съгласие на страните, обективирано в сключен между същите страни договор от 24.05.2013г. за продажба на пакет от 130 000 броя акции от капитала на „Делтастрой Инвест“ АД, по силата на който, ответното дружество е продало на ищеца 130 000 бр. поименни акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, а вземането за цената на прехвърлените акции е било прихванато с насрещното задължение по прекратения договор за заем.

Ответникът релевира с допълнителна искова молба възражение за нищожност на договора за прехвърляне на акции, което квалифицира по чл.

26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие. Въведените от ищеца правопораждащи факти, за обосноваване на това възражение обаче, не 5 са адекватни на предвиден от закона фактически състав по чл. 26, ал. 2, предл.

2 ЗЗД или друг фактически състав по чл. 26 ЗЗД за нищожност на сделка.

Нищожни поради липса на съгласие са договорите, сключени от недееспособни, сключени чрез физическо насилие срещу лицето, което го извършва, или когато е налице мислена уговорка за отсъствие на намерение за обвързване (reservatio mentalis), достигнала до знанието на другата страна.

В случая, липсата на намерение за задължаване се твърди от дееспособно лице, няма твърдения за физическо насилие или за съзнателно отсъствие на воля, от което следва, че съдът е изначално е сезиран с неоснователно възражение за нищожност, и за този извод е безпредметно за бъдат обсъждани събраните доказателства във връзка с твърденията за въвеждане на ищеца в заблуждение и сочените в допълнителната искова молба обстоятелства, при които е сключен договорът – на тържество, с оркестър, след употреба на алкохол и др. Извънсъдебното поведение на ищеца също не е в подкрепа на тезата за липса на намерение за задължаване по договора за продажба на пакет акции, тъй като няма твърдения и данни в периода от падежа на задължението по договора за заем – 31.12.2014г., до завеждане на исковата молба, което е направено две седмици преди изтичане на давностния срок, да е поискано връщане на заетата сума по прекратения договор за заем.

С нотариална покана от 28.10.2016 год. с рег. № 2983, том 2, акт 185 на нотариус К, К Х К е претендирал реално изпълнение на договора за продажба на акции в частта за предаване на временните удостоверения във връзка със сключения договор от 24.05.2013 за продажба на пакет от акции, с обективирани джира, а това отрича третирането му от купувача като нищожен.