Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23826 от 07.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 124/2023
Вид
Определение № 23826
Подписан
07.07.2023
В сила
07.07.2023
Състав
ИВАНКА ПЕТКОВА БОЛГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23826 гр. София, 07.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20231110100124 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 26.09.2023г. от 11:00 часа , за която дата и час да с е уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.36, ал.1 ЗАдв. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Ищецът Адвокатско дружество ........... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника ФИРМА за сумата от 1

6 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към него от 01.06.2017г. и издадени фактури № 337/01.10.2019г., № 354/02.12.2019г., №359/03.01.2020г., № 366/03.02.2020г. и № 375/05.03.2020г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението /30.09.2022г./ до изплащане на вземането, както и за сумата от 1 588,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2019г. до 27.09.2022г. След постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от страна на длъжника, ищецът е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че съгласно сключения с ответника договор за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към него от 01.06.2017г. същият се е задължил да му заплаща месечно възнаграждение за правно обслужване в размер на 1000 лв. без ДДС в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи възнаграждението, независимо от това дали през съответния месец е предоставена юридическа консултация. Твърди, че за месеците 09.2019г., 11.2019г., 12.2019г., 01.2020г. и 02.2020г. не му е заплатено дължимото съгласно договора възнаграждение. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди, че за процесния период ищецът не е предоставил, съответно ответникът не е получил юридически услуги. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.36, ал.1 ЗАдв. в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен валиден договор за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към него от 01.06.2017г. между страните, както и уговорения размер на възнаграждение по същия.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3