Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 398 от 18.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 453/2025
Вид
Решение № 398
Подписан
18.12.2025
В сила
20.05.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Александър Стойчев, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.345 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.408,ал.1,т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000453 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от ЗАД Армеец АД, ЕИК 121076907, чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт Р. Л., срещу постановеното решение №213 от 14.05.2025 г. по търг.дело №721/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в осъдителната му част.

Видно от посоченото решение, ЗАД Армеец АД, ЕИК 121076907, е осъдено да заплати на Д. С. К., ЕГН **********, сумата от 63 750 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица № ************* / 02.09.2022 г., по щета № ***************, за действително претърпени вреди по лек автомобил БМВ 850И, рег. № ** ******, поради настъпило ПТП на 28.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 21.12.2022 г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 7 563 лв., представляващи направени по делото разноски по съразмерност, като искът за 1 заплащане на застрахователно обезщетение над уважения размер до пълния предявен от 67 709,14 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата е отхвърлил иска. Д. С. К. е осъдена да заплати на застрахователното дружество разноски по съразмерност в размер на 53 лв.

Жалбоподателят счита във въззивната си жалба, че решението в обжалваната му осъдителна част е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Неправилно е прието, че са налице предпоставките на чл.405 от КЗ, тъй като е налице изключен по застрахователното покритие риск, доказано е изключение от застрахователното покритие, както и основание за отказ по смисъла на чл.408,ал.1,т.3 от КЗ. Изложил е съображения във връзка с приетия механизъм на произшествието, като счита, че няма официални документи за възприемане на втория вариант, посочен от вещото лице за настъпване на произшествието. По отношение на представените от него телеметрични данни от автомобила, посочва, че е доказана верността на съдържащите се в него данни въз основа на показанията на свидетеля К., отговорът по чл.192 от ГПК от третото лице Т. и обясненията на вещото лице автоексперт. Моли да се отмени решението в обжалваната осъдителна част и се отхвърли исковата претенция. Претендира направените разноски.

Ответникът Д. С. К., чрез пълномощника си адвокат М. Н., е представила отговор, с който оспорва въззивната жалба, като счита, че фактите са правилно установени от окръжния съд и няма основание застрахователното дружество да откаже плащане. Претендира разноските.

Съдът, след като разгледа въззивната жалба и делото, намери за установено следното: доказателствата по

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което и страните не спорят, постановен по допустима искова молба, подадена в резултат на приключила процедура по доброволно уреждане на отношетнията, поради което следва да се пристъпи към разглеждането и по същество в съответствие с наведените оплаквания.

С исковата молба е предявен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, и чл. 409 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, от Д. С. К. срещу ЗАД “Армеец“ АД за заплащане на сумата 2 от 67 709,14 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица № ************* / 02.09.2022 г., поради настъпило застрахователно събитие „Пътно-транспортно произшествие“ на 28.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Страните не спорят за възникналото правоотношение между тях по договор за имуществена застраховка “Каско“ при условия на покритие “Пълно каско“, както и че в срока на валидност на застраховката, на 28.10.2022 г. около 14 :30 часа на път III667, км 31, по път Първомай –Асеновград, в посока Асеновград, при управление на застрахования автомобил е настъпило пътнотранспортно произшествие, че е изготвен Протокол за ПТП №*******, че е предявена застрахователна претенция към ответното дружество за изплащане на обезщетение, по която е образувана преписка по щета №*************** и е постановен отказ, тъй като действията на водача на застрахования автомобил представляват нарушение на правилата за движение по пътищата - не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и пътните знаци, като се движил с несъобразена скорост, което поведение било проява на груба небрежност и съставлявало изключен от покритие риск.

Ищцата твърди, че отказът от плащане е в противоречие с поетото от застрахователя задължение срещу заплатена премия да предостави застрахователно покритие при случайното увреждане на застрахованата вещ, в резултат на реализиран покрит застрахователен риск. В тази връзка посочва, че е управлявала застрахования автомобил, съобразявайки се с пътните условия и натрупаните встрани от пътя строителни отпадъци, като не могла да възприеме внезапно изкочилото на пътното платно диво животно, поради което е възникнало процесното произшествие. Дори да се приеме, че е нарушила чл.20,ал.1 от ЗДвП, като не е контролирала непрекъснато МПС, което управлява, това нарушение не е действие на груба небрежност по смисъла на т.3.14 от Общите условия.

Ответникът е представил отговор в определения от закона срок, с който оспорва да е налице покрит застрахователен риск, както и твърденията на ищцата за възникване на произшествието. Твърди, че единствената причина за настъпилото събитие е поведението на водача на МПС. В хода на образуваната 3 при тях преписка по щетата бил извършен оглед на застрахования автомобил от страна на експерти на застрахователя, за който бил съставен описзаключение, а впоследствие - допълнителен оглед в сервизни условия, като били снети телеметричните данни на автомобила, чийто анализ установявал управление със скорост, значително надвишаваща разрешената в пътния участък, което представлявало изрично изключен риск от предоставеното по договора застрахователно покритие.

Счита, че е налице изключен риск и на друго основание, тъй като водачът бил навлязъл със застрахования л.а. и го управлявал по затворен, забранен за движение на МПС пътен участък, по който се извършвал ремонт, ищцата не била изпълнила задълженията си, предвидени в ОУ, свързани с полагане на грижа за застрахованото МПС. В условията на евентуалност поддържа, че наличието на изрично изключен риск обуславя намаляването на застрахователното обезщетение с поне 90 %, както и че е налице тотална щета на МПС по смисъла на чл. 390 от КЗ, което налагало определяне на обезщетението съобразно действителната стойност на МПС, намалена със стойността на запазените части. Относно размера на исковата претенция счита, че претендираната стойност е завишена.

В допълнителната искова молба се поддържа първоначалната искова молба и оспорват възраженията на ответника, а в допълнителния отговор – възраженията.

Установява се възникването на имуществено и доброволно застрахователно правоотношение между страните за покриване на щети, вследствие от пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движението на пътното превозно средство и предизвикало смърт или нараняване на хора, повреда на пътното превозно средство, за която последна хипотеза се отнася настоящия случай - покриване на вредите, причинени на лекия автомобил в резултат на пътнотранспортно поризшествие. Основният спор се концентрира по въпроса налице ли е изключен застрахователен риск на база оплакванията във въззивната жалба, съответно налице ли са условията на чл.408,ал.1,т.3 от КЗ за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно посочената разпоредба, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интересите на застрахователя, било 4 е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, застрахователят може да откаже плащане. В случая се препраща към Общите условия –т.10.11, в която е предвидено, че не се предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при груба небрежност, като в т.3.14 е разяснено понятието груба небрежност – форма на виновно поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа /грижа, която би полагал и най-небрежния водач/ за предпазване на застрахованото МПС от вреди, като са изброени примери, които не са изчерпателни.

По делото е приложена преписката по образуваната щета. От протокол за ПТП №******* от 28.10.2022 г. и акт за установяване на административно нарушение, както и НП № ******-******, с което е наложено на ищцата административно наказание глоба в размер на 20 лв., се установява, че на ищцата е наложено административно наказание по чл. 20, ал. 1 ЗДП, за това, че на 28.10.2022 г., на път III667, км 31, посока Асеновград, управлявайки собствения си л.а. БМВ 850 И, с рег. № ** ******, не е контролирала непрекъснато МПС, което управлява, загубила контрол над управлението, излязла в дясно извън пътното платно, блъснала се в дърво и реализирала ПТП с материални щети.

За установяване на твърденията в исковата молба е допуснат до разпит свидетеля М. Й. М., на страната на ищцата. От показанията му се установява се установява, че е бил очевидец на произшествието, тъй като се е движил, като велосипедист, заедно с още един човек – И., срещу посоката на движение на автомобила на ищцата. Преди опасния завой видял, че откъдето идвал автомобилът, изскочило животно и след това последвало произшествието.

Автомобилът изгубил контрол и този факт привлякъл вниманието му, като не знаел какво е станало с животното. Чули се спирачки и някакво престъргване.

Автомобилът се завъртял, със сигурност два пъти, след което се забил в дървото. От дясната страна на колата излязло момичето, което управлявало автомобила. Предложили и помощ, но тя казала, че някаква система на автомобила се задействала и идвала Бърза помощ, а така също и че и нямало нищо. Била малко уплашена. След 2-3 минути си тръгнали. Свидетелят посочва, че видял животното до колата, но тъй като били на 200 м от завоя не могъл да каже откъде е излязло, нито какво е било, нито какво е станало с него, гледали автомобила, за да окажат помощ на водача. Според него 5 автомобилът се движил по-скоро с нормална скорост, около 90 км/ч.

На страната на ищеца е разпитан и свидетелят Г. Д. Б., служител МВР, РУ Асеновград, който посочва, че е посетил местопроизшествиета на самокатастрофирал автомобил БМВ, като е намерил автомобила в дясно, извън пътя, изпробвал за алкохол водача и съставил протокол и АУАН. В автомобила нямало други пътници, само водача, а при пристигането не си спомнял да е имало други хора, както и ограничение за движението по пътния участък, на който бил направен ремонт.

От представения от ответника доклад за извлечени телеметрични данни от превозно средство, подписани от М. Т., се установява скоростта на автомобила 5 секунди преди удара – 128 км/ч, 4,5 секунди преди удара – 124 км/ч, 4 секунди преди удара – 115 км/ч, 3,5 секунди преди удара – 112 км/ч, 2 секунди преди удара – 76 км/ч, 1,5 секунди преди удара - 66 км/ч, 1 секунда преди удара – 62 км/ч, в момента на удара – 42 км/ч.

Докладът е оспорен от ищцата - по отношение на авторството на документа и по отношение на верността на отразените в същия факти. В тази връзка са допуснати доказателства в съответствие с разпределената доказателствена тежест по този въпрос. Разпитан е свидетелят С. Н. К., на страната на ответника, който е присъствал на оглед на автомобила в автосервиз Л. в гр.Хисар. От показанията му се установява, че е служител в „** С.“ ООД, чиято дейност се изразява в извършване на огледи на автомобили по възлагане от ответнното застрахователно дружество. По време на огледа не знаел да е присъствал собственика на автомобила, или негов представител. Под номер две в съставения за огледа протокол стоял подписа на представител на сервиза, където се намирал оглеждания автомобил. На огледа присъствали той, неговия колега С. Р. и лицето, на което те били възложили извличане на информация от електронните системи на автомобила, а именно М. Т., който извличал информацията, докато те правели оглед на автомобила. В протокола били записани техните имена, като лицето, което извличало данните и разполагало с техниката за това, не било нито техен колега, нито служител на ответника, а управител и собственик на „Ф.“ фирмата, която притежава лицензиран софтуерен продукт за четене на данните от автомобилите.