Определение № 260 от 10.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Благоевград, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500951 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. С. К., ЕГН ***, и Д. Ц. К., ЕГН **********, подадена чрез адв. А. Б. срещу Решение № 210 от 11.06.2025 г. по гр. д. № 58/2024 г. по описа на Районен съд П..

С обжалвания съдебен акт са отхвърлени като неоснователни претенциите на Х. С. К. и Д. Ц. К. срещу И. А. К., ЕГН **********, Н. А. К., ЕГН **********, А. А. М., ЕГН **********, Х. Т. Б., ЕГН ***, И. Т. Д., ЕГН

**********, и Г. Т. Д., ЕГН **********: 1/ да се признае за установено по отношение на ответниците, че към датата на одобряване на КККР на гр. П. със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на ИД на АГКК ищците Х. С. К. и Д. Ц. К. са собственици при равни права на РЕАЛНО ОПРЕДЕЛЕНА ЧАСТ ОТ 112 КВ.М. от поземлен имот с идентификатор *** по действащата КККР на град П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г., последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 04.05.2012 г., с адрес на поземления имот ***, с площ от 395 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирА., НТП – ниско застрояване /до 10 м./, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., няма предишен идентификатор, номер по предходен план 3291, кв. 232, парцел 8, при съседи на ПИ ***, ***,

***,

***,

***, собственост на ответниците по силата на наследствено правоприемство от А. А. К. /починал на *** г./ придобит от него на основание договор за покупко-продажба от 1964 г., издаден от П.ки народен съдия, както и за собственици при равни квоти от правото на собственост върху: СГРАДА с идентификатор *** по действащата КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД- 18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 04.05.2012 г., с адрес на сградата ***, със ЗП от 72 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение „Жилищна сграда еднофамилна“, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР на града от 2010 г., които имоти поради допусната техническа грешка към датата на одобрението на КККР на град П. със заповед 1

№ РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК /последно изменение на КККР касаещи този поземлен имот и сграда от 04.05.2012 г./, са неправилно заснети и неправилно отразени в КККР като собственост на ответниците като наследници на А. А. К., починал на *** г., вместо като собственост на ищците, придобити по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус с peг. № 287 на НК, и реализирано строителство, във връзка с което е издаден констативен нотариален акт № *** г. на нотариус с peг. № 287 на НК, II, по силата на които правни основания последните са придобили правото на собственост върху УПИ-9 с пл. № 3290, кв. 232, целият с площ от 219 кв.м., както и на основание давностно владение, осъществявано от ищците по време на гражданския им брак, в режим на СИО, от 1997 г. до настоящия момент, с площ от 240 кв.м., при граници и съседи: от север – УПИ 8, от юг – УПИ 12, от изток – УПИ 13 и УПИ 18, от запад – улица, УПИ 8 и УПИ 9, ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64,60 квадратни метра, гараж - 10 кв.м, покрита тераса с площ от 19,38 кв.м., таванско помещение с площ от 9,60 кв.м., таванско помещение с площ от 12,50 кв.м, която застроена площ е заснета със скица - проект № 15-10549-02-02-2022 г. на СГКК-Благоевград със ЗП от 102 кв.м., въз основа на която е одобрено със заповед № 18-11122 от 21.10.2022 г. на НСГКК-Благоевград изменение на КККР на град П., не влязла в сила, или въз основа на проект за изменение на действащата за тези имоти КККР на града, по одобрено от съда заключение на съдебно-техническа експертиза; 2/ да се допусне поправка на грешка в заснемането в КККР на гр. П., одобрена със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на ИД на АГК чрез отразяването на горевизираните промени в кадастралната карта и кадастрални регистри на ***, одобрени със заповед № РД 18-11122-21.10.2022 г. на началника на СГКК - град Благоевград, не влязла в сила, или по прието от съда заключение по съдебно-техническа експертиза за изменение.

Преписи от въззивната жалба са връчени на въззиваемите И. А. К., Н. А.

К., А. А. М., Х. Т. Б., И. Т. Д. и Г. Т. Д.. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпвал отговор на въззивна жалба от някой от въззиваемите.

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.

От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни решения и определения“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.

2

С Определение № 1192 от 09.10.2025 г. по в. гр. д. № 951/2025 г. ОС Благоевград остави без движение исковата молба, подадена от Х. С. К., ЕГН ***, и Д. Ц. К., ЕГН **********, и указа на ищците да отстранят констатираните нередовности на исковата молба, като в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от определението: уточнят основанието и петитума на исковата молба, като посочат дали с нея са отправили искове в отношенията им с ответниците да се установи, че ищците са титуляри на правото на собственост върху спорните имоти, притежавано от тях в режим на СИО или че всеки един от ищците притежава по ½ ид. ч. от правото на собственост върху тези имоти, в условията на обикновена съсобственост; уточнят дали с петитума на исковата молба са отправили искове за установяване правото на собственост върху имотите към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество или са отправили искове за установяване правото на собственост върху имотите към минал момент.

Препис от определението е връчен на ищците на 27.10.2025 г. В изпълнение на указания в срок на 29.10.2025 г. са депозирали поправена искова молба с вх. № 16469/29.10.2025 г., подадена чрез адв. А. Б.. В нея те са уточнили, че претендират, че притежават процесните имоти в режим на СИО и са прецизирали петитума на исковата молба.

Въззивният съд обаче констатира други нередовности в поправената искова молба, поради което с Определение № 1341 от 13.11.2025 г. по в. гр. д.

№ 951/2025 г. тя беше оставена без движение и се дадоха указания за тяхното отстраняване. С това определение се указа на ищците да отстранят констатираните нередовности на исковата молба, като в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от определението: 1 / ако искат да предявят установителен иск за право на собственост, надлежно да формулират своя петитум, като ясно отправят искане (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК) съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имотите, които са предмет на правния спор; 2/ да уточнят дали с петитума на исковата молба са отправили искове за установяване правото на собственост върху имотите към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество или са отправили искове за установяване правото на собственост върху имотите към минал момент; 3/ да посочат дали предявяват иск, с който искат със сила на присъдено нещо да се установи, че са собственици на целия имот, представляващ дворно място с пл. № 3164, в кв.

232 по плА. на гр. П., с площ от 219 кв.м.; 4/ надлежно да индивидуализират спорната сграда, върху която искат да се установи правото им на собственост;

5/ надлежно да индивидуализират спорната реално определена част от 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, като посочат точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта й, като тази индивидуализация може да се извърши и чрез скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, чрез скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора.

Препис от определението е връчен на ищците на 01.12.2025 г. В изпълнение на указания в срок на 08.12.2025 г. те са депозирали по куриер поправена искова молба с вх. № 18874/09.12.2025 г., подадена чрез адв. А. Б., с която са отстранили констатираните нередовности.

3

Към настоящият момент съдът е надлежно сезиран с редовна искова молба, като с нейния петитум ищците искат съдът да ги признае за собственици на следните надлежно индивидуализирани имоти – реална част с площ от 112 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** и построена в тази реална част сграда с ***, като имотите са отбелязани с червена линия, очертаваща югоизточната граница на поземлен имот с идентификатор *** с поземлен имот с идентификатор ***, съгласно скица проект с изх. № 15-105459-02.02.2022 г. на Началника на служба по геодезия картография и кадастър – гр. Благоевград.

Предвид изложеното и с оглед на изпълнението на указанията въззивният съд намира, че към настоящия момент исковата молба и въззивната жалба са редовни, поради което на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение. Ако ищецът отстрани нередовност на исковата молба, уточняващата молба следва да се връчи на ответника, като на общо основание следва да му се даде възможност за отговор, когато нередовността е засягала петитума на исковата молба (виж Красимир Влахов и Таня Градинарова, цит. съч., стр. 383). Затова на ответниците следва да се връчи и препис от поправената искова молба с вх. № 16469/29.10.2025 г. и поправена искова молба с вх. № 18874/09.12.2025 г., с които са отстранени нередовности в исковата молба.

Жалбоподателите са отправили доказателствени искания. Те молят да се изиска за послужване административната преписка от Началника на СГККБлагоевград, по издаване на заповед № 18-11122-21.10.2022 г. за одобрено изменение на КККР на гр. П. от 2010 г., по заявление на ищеца от 19.01.2022 г.

Според чл. 156, ал. 1 ГПК в доказателственото си искане стрА.та посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани. Едновременно с доказателственото искане стрА.та трябва да посочи доказателственото средство, като се очертае неговият вид и обстоятелствата, които ще бъдат доказвани с него (Сталев, Ж. „Българско гражданско процесуално право.

Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК“, „Сиела Норма“ АД. София, 2020, стр. 290 и Постановление № 6 ОТ 23.12.1968 Г., Пленум на ВС), като на основата на тези данни съдът преценява дали доказателственото средство е допустимо и относимо (Сталев, Ж., Цит. съч., стр. 290). В конкретния случай с оглед на данните по делото не може да бъде направен извод, че с уважаването на това доказателствено искане ще се установят доказателства, които да са релевантни за спорните права, които са предмет на делото. По тази причина това доказателствено искане е неотносимо и следва да се остави без уважение.

По делото са налице данни, че във връзка с обжалването на заповед № 1811122-21.10.2022 г. е било образувано адм. д. № 44/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Силата на пресъдено нещо е присъща правна последица на всяко влязло в сила решение по административни дела („Административнопроцесуален кодекс. Систематичен коментар. Проблеми на правоприлагането. А.лиз на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2013, стр. 1176). Съдът служебно следи за наличието на сила на пресъдено нещо, като следва да се отчете и че в определени случаи (виж чл.