Решение № 13183 от 14.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13183

Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20267050702381 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. П. А., [ЕГН], гр.Пловдив, против Решение № 707/15.06.2026г. на Районен съд – Варна, V-ти състав, постановено по АНД № 1687/2026г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 12344576, издаден от ОДМВР – Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 204,52 евро. С решението на ОДМВР – Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66,47 евро.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че въззивният съд е нарушил правото й на защита, защото въпреки че е представила доказателства за отсъствието й от страната, е разгледал делото в нейно отсъствие. Така, административната преписка била приета от въззивния съд, без да е запозната със същата и без да й е предоставена възможност да изрази становище по представените документи. Поддържа изложените във въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на електронния фиш. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на Районен съд - Варна за ново разглеждане.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответната страна – ОД на МВР – Варна, чрез гл. юрк. К. Л. - А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 20505/29.09.2026г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде определено в минимален размер.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 25.02.2026г. в 12:07 часа, в гр. Варна, на южен пътен възел „А. мост“ - посока [улица], с АТСС ARH CAM S1 /1250b2e/ било установено нарушение за скорост на МПС Хонда ЦРВ с рег. № [рег. номер], с установена скорост 87к м./ч. при разрешена скорост за населеното място 50 км./ч. – превишение на разрешената скорост 37км./ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Като собственик на автомобила била установена М. П. А., на която на основание чл.189, ал.4 ЗДвП, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, с ЕФ Серия К № 12344576 била наложена глоба, в размер на 204,52 евро.

За да потвърди електронния фиш ВРС е приел, че при съставянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същият следва да породи целените с него правни последици. Съобразено е, че ЕФ съдържа реквизитите по чл.182 ЗДвП, както и че А., като собственик на автомобила, не е оспорила, че тя го е управлявала на посочените дата и място, поради което на наказващия орган не може да се възлага извършването на разследване кой именно е бил водачът на автомобила. Изисканите от А. доказателства са били събрани служебно от съда. На снимката към електронния фиш са посочени GPS координати на мястото, където е установено нарушението, поради което е прието, че мястото, където е извършено нарушението е достатъчно индивидуализирано. Същото е в рамките на населеното място, за което максимално разрешената скорост за движение е 50 км/ч. Позовавайки се на приложените по преписката снимки, ВРС е извел извод, че именно МПС с рег. № [рег. номер] е било разпознато от АТСС при извършеното засичане на превишена скорост от лазерния скоростомер на 25.02.2026г. в 12.07ч. По арг. от чл.147, ал.1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, въззивният съд е приел, че липсват каквито и да е съмнения, че представените по делото снимки могат да бъдат използвани за еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е измерена от лазерния скоростомер, в случай че на снимката е заснето повече от едно МПС, както и че в процесния случай това е именно лек автомобил с рег. № [рег. номер]. Прието е, че в ЕФ е отразена наказуема скорост от 87 км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък - 50 км/ч. Санкцията е във фиксиран размер, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса за нейната справедливост. В заключение е прието и че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишение на разрешената скорост с 37 км./ч. в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, което не дава основание да се приеме, че деянието представлява маловажен случай.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован извод за доказаност на санкционираното с ЕФ нарушение. Правилен и обоснован от доказателствата и закона е изводът на ВРС, че ЕФ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати във въззивното производство съществени процесуални нарушения, вследствие на които страната е лишена от правото да участва в процеса и да изразява становище по доказателствата. Съгласно чл.84 ЗАНН, производството пред въззивната инстанция се провежда по реда на НПК. По арг. от чл.329, ал.3 НПК, неявяването на страна без уважителна причина във въззивното производство по обжалване на акт по чл.58д ЗАНН, не е основание за отлагане на делото. По АНД № 1687/2026г. е проведено едно открито съдебно заседание – на 19.05.2026г., за което А. е уведомена на 30.04.2026г. С молба вх.№ 38162/14.05.2026г. М. А. е уведомила съда, че поради организирано пътуване в чужбина в периода от 16.05.2026г. до 19.05.2026г., не може да се яви лично в насроченото открито съдебно заседание. Поискала е да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Изразено е становище – че поддържа подадената жалба и са направени доказателствени искания: от ОДМВР – Варна да се изискат документи, удостоверяващи техническата изправност на устройството към момента на твърдяното нарушение; да се изискат доказателства за точното местонахождение на камерата, както и периодът, в който същата е поставена; да се изиска информация от ОДМВР – Варна за това установени ли са други нарушения на същото място от същата камера на същия ден, в период един час преди и един час след твърдяното нарушение, издавани ли са съответните ЕФ. За събиране на поисканите доказателства е поискала делото да се отложи за друга дата. Постъпилата молба е докладвана в с.з. на 20.05.2026г. В същото са приети и служебно изискани от съда с Разпореждане № 2962/24.04.2026г. писмени доказателства.

Противно на доводите в касационната жалба, разглеждането на делото и приемането на доказателствата в отсъствието на жалбоподателката, не съставлява процесуално нарушение, т.к. от една страна неявяването на жалбоподателката в с.з. не се дължи на уважителни причини. Планираното пътуване, за което към молбата са представени доказателства, не съставлява такава уважителна причина, т.к. летателният план е от 08.05.2026г., т.е. след като на 30.04.2026г. А. вече е получила призовката за насроченото открито съдебно заседание. Всички доказателства, които е искала да бъдат събрани, вече са били налични по административнонаказателната преписка – протокол за извършена проверка № 213-СГ-ИСИС/16.06.2025г. на Български институт по метрология, относно проверката на АТСС; Протокол № 442р-6200/25.02.2026г. – приложение към чл.10, ал.1, в който са посочени данните за: използваното АТСС; мястото на контрол; въведеното ограничение на скоростта; режим на измерване; посока на задействане; начален и краен час на работа, както и бр. установени нарушения от АТСС. Преписката е била представена с писмо вх.№ 32397/23.04.2026г. и при желание жалбоподателката е имала възможност да се запознае с приложените документи. Изисканите служебно от ВРС доказателства са досежно датата на издаване и връчване на ЕФ, заплащането на глобата, както такива, за собствеността на автомобила. Същите също са били налични по делото много преди насроченото открито съдебно заседание и преди молбата на жалбоподателката за отлагане на делото. По изложените съображения твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.

По същество, правилно ВРС е приел, че нарушението и неговото авторство са безспорно установени. Нарушението е установено с годно автоматизирано техническо средство и при спазване на приложимите правила за използването му. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като в тази връзка по преписката е представен Протокол с рег. № 442р-6200/25.02.2026г., по описа на Четвърто РУ Варна, удостоверяващ използването на мобилно техническо средство на 25.02.2026г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работило същото, посока за задействане /приближаване/, контролирана скорост, режим на измерване, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата.

Във въззивното производство е приета справка за собственост, от която се установява, че автомобилът е регистриран на името на А.. Същата не е попълнила декларация по чл.188, ал.2 ЗДвП и в нито един момент не е оспорила обстоятелството, че на посочените в ЕФ място, дата и час е управлявала собствения си автомобил. При това положение правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, с издаденият Електронен фиш серия К, № 12344576 е бил наказан именно собственикът на автомобила – М. П. А..

Наложеното административно наказание е определено в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и установеното превишение на максимално разрешената скорост, при отчитане на допустимата грешка – както е видно от приложената по преписката снимка, засечената скорост на движение е 90км./ч., а наказуемата скорост според ЕФ е 87км./ч. Маркерите в четирите посоки на снимката недвусмислено показват, че засечената с АТСС скорост е именно на автомобил с рег.№ [рег. номер].

Предвид установеното превишение над максимално разрешената скорост със 37км./ч. и фактът, че нарушението е извършено в населено място, правилно ВРС е приел, че нарушението не може да се приеме за маловажно.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.1 и 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента), определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е НЗПП и правилата на чл.11, ал.2, вр. чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 707/15.06.2026г. на Районен съд – Варна, V-ти състав, постановено по АНД № 1687/2026 година.

ОСЪЖДА М. П. А., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента).

Решението е окончателно!

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: