Разпореждане № 1816 от 25.09.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1816 гр. Перник, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261700100692 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано първоначално пред Административен съд - Перник под № 418/2026 г. въз основа на искова молба вх. № 1761/03.06.2026 г., подадена от К. Д. Т., с ЕГН:********** и адрес: ***** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, с адрес ****, ЕИК: 203615520, и срещу „Ей Уан Вижън“ ЕООД, с адрес *****, ЕИК: 202047351.

С постановено по делото определение № 1851/06.08.2026 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Перник.

Видно от съдържанието на исковата молба, в нея е посочена цена на иска 17 388,34 евро, представляваща искове на правно основание чл.507, т.2-4 ТЗ, както и сумата от 12 020,79 евро на основание чл.86, изр. второ ЗЗД и сумата от 2 556,45 евро на основание чл.34 ЗЗД. Сочат се като основание и други правни норми: чл. 127 и сл. ГПК; чл. 203-204 АПК; чл. 128-129 АПК; разпоредби от ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, както и правото на ЕС (Директива 93/13/ЕИО и практика на СЕС и ВКС).

Твърди се, че между ищцата и ответниците е налице правоотношение, породено от сключен договор за кредит № 101557/12.19.2022 г. За обезпечаване на вземането по договора, ищцата е издала запис на заповед в полза на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, като в последствие същата е джиросана на другия ответник „Ей Уан Вижън“ ЕООД.

Последният предприел действия по принудително удовлетворяване на вземането, като инициирал производство по реда на чл. 417 ГПК, снабдил се с изпълнителен лист и образувал изпълнително производство. Сочи се, че с Решение № 203/12.03.2026 г. по гр.д.№ 31/2025 г. по описа на ПРС е прогласена нищожността на посочения договор. Ищцата твърди, че солидарните ответници без основание „държат и се разпореждат“ с паричните й средства и не изпълняват задълженията си по влязлото в сила решение по гр.д. № 31/2025 г. по описа на ПРС. Въз основа на изложеното, ищцата претендира заплащане на суми по реда на чл. 507 ТЗ, както и лихви и обезщетение за пропуснати ползи.

1

Въпреки че от ищцата са изложени конкретни фактически твърдения и са направени искания, съдът, извършвайки служебна проверка по чл. 129, ал. 1 ГПК, намира исковата молба за нередовна, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, т.е. да индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича. Това е т.нар. „обстоятелствена част” на исковата молба, за която въпреки че няма формални изисквания за формулиране, следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани (в този смисъл определение № 550/09.11.2010 г. по гр. д. № 566/2010 г. на III г.о. на ВКС и др.), така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си.

А по силата на чл. 127, ал. 1 ,т. 5 ГПК ищецът следва да посочи в какво се състои искането му към съда, или това е т.нар. „петитум” на исковата молба. В него ищецът следва да посочи каква защита на спорното материално правно иска - установяване единствено на неговото съществуване или несъществуване (при установителните искове - положителни и отрицателни), осъждане на ответника (при осъдителните искове) или правна промяна (при конститутивните искове).

В случая това не е сторено.

От съдържанието на исковата молба може да се извлече, че ищцата иска ответникът да бъде осъден да и заплати общо сума в размер на 17 388,34 евро като част от тази сума се посочват сумите от 13 653,59 евро, 2 150,44 евро, 1 400,00 евро, 184,31 евро, 12 020,79 евро.

Тези суми обаче са посочени фрагментарно и не става ясно как се формира общият сбор, кои суми са главница, кои - лихви, кои - вреди. Ищцата претендира и заплащане на законна лихва без обаче да посочва от коя дата и върху коя сума (главница).

С оглед гореизложеното, съдът намира, че макар и в обстоятелствената част на исковата молба да са изложени твърдения за наличие на договорно правоотношение, прогласено за нищожно със съдебно решение, както и за надплатени суми от страна на ищцата, то тези твърдения са неясни, непоследователни и несистематизирани, като се смесват фактически твърдения с правни доводи и позовавания на нормативни актове и съдебна практика, без ясно разграничение кои факти обосновават конкретни искови претенции.

Петитумът на исковата молба също е неясен и непълен, поради което не позволява да се определи предметът на делото и обемът на търсената защита. Така, не става ясно колко и какви искове са предявени (осъдителни, установителни и/или други); какъв е точният размер на всяка една от претенциите; на какво правно основание се претендират отделните суми; как се формира общо претендираната сума; какви са претърпените вреди по вид; за кой период се претендира и по какъв начин е изчислен размера им.

Освен горното съд констатира и че с исковата молба е поискано присъждане на суми, без да е конкретизиран размерът на исковата претенция спрямо всеки един от ответниците, 2 което представлява нередовност по смисъла на чл.127, ал.1 т. 4 и 5 ГПК, поради което и на ищцата следва да се дадат указания да отстрани констатираната от съда нередовност на исковата молба. Ако ищецът поддържа, че са налице основания за солидарно осъждане на ответниците, то същият следва да изложи фактическите си твърдения, на които основава това си искане.

Поради това, съдът не може да определи предмета на спора, нито да даде възможност на ответника да организира защитата си, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба следва да бъде оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите.

На основание чл. 99 ГПК следва и да се укаже на ищцата, че може да и бъде предоставена правна помощ при наличие на законовите предпоставки за това, като в случай, че желае такава може да подаде писмена молба до съда, като към нея приложи доказателства, удостоверяващи нейните доходи и тези на семейството и, имущественото и състояние, удостоверено с декларация, семейното и положение, здравословното и състояние, трудовата и заетост.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Оставя без движение искова молба вх. на АС-Перник вх. № 1761/03.06.2026 г., подадена от К. Д. Т., с ЕГН:********** и адрес: **** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, с адрес ****, ЕИК: 203615520, и срещу „Ей Уан Вижън“ ЕООД, с адрес *****, ЕИК: 202047351.

Указва на ищцата да отстрани нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане като:

Ясно и конкретно посочи колко и какви искове предявява, срещу кой ответник, като към всеки иск изложи фактически и правни твърдения, които го обосновават;

Формулира точен и ясен петитум, като отделно за всеки иск посочи конкретната претендирана сума (ако искът е осъдителен) и съдържанието на искането (напр. прогласяване на нищожност, осъждане за заплащане и др.);

Уточни как се формира общият размер на претенцията, като разграничи главница; лихви (от коя дата се претендират и върху коя главница); обезщетения за вреди; други претендирани суми;

Конкретизира твърдените вреди, като посочи техния вид; периода, за който се претендират; начина на изчисляване на размера им;

Изложи обстоятелствената част по ясен, последователен и структуриран начин, така че да се установи връзката между изложените факти и предявените искове;

6) Да конкретизира размера на сумите, претендирани от всеки един от ответниците.

Ако ищцата поддържа, че са налице основания за солидарно осъждане на ответниците, то в посочения срок следва да изложи фактическите си твърдения, на които основава това си искане.

3

Указва на ищцата, че при неизпълнение в посочения срок на така дадените от съда указания, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото - прекратено.

Указва на ищцата на основание чл. 99 ГПК, че може да и бъде предоставена правна помощ при наличие на законовите предпоставки за това, като в случай, че желае такава може да подаде писмена молба до съда, като към нея приложи доказателства, удостоверяващи нейните доходи и тези на семейството и, имущественото и състояние, удостоверено с декларация, семейното и положение, здравословното и състояние, трудовата и заетост.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца на посочения адрес.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4