Решение № 53 от 03.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110128196 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

03.01.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 28196/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 314772/06.11.2023 г. от К. Е. С., като се твърди, че в Решение № 18013/03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 28196/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав е допусната очевидна фактическа грешка. Твърди, че съдът правилно е формирал правосъдната си воля, но неправилно същата била отразена в диспозитива по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като неправилно била посочена длъжността, която ищцата била заемала преди незаконното уволнение. В молбата е инкорпорирано и искане за изменение на 1 решението в частта за разноските, като сочи, че съдът бил присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1247,35 лева, а по делото били ангажирани доказателства, че действително заплатения размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1600,00 лева. Поддържа, че доколкото исковете били уважени в цялост, следвало да се присъди и пълният размер на адвокатското възнаграждение. Инвокира довод за приложението на правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, доколкото в случая били налице три обективно, кумулативно съединени иска, поради което адвокатско възнаграждение се дължало за всеки иск. Иска допускане поправка на ОФГ, както и изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК и чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не е подал отговор на молбата и не е изразил становище по направените искания.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

Очевидната фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив – така Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о., ГК.

От диспозитивна на Решение № 18013/03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 28196/2023 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав се установява, че съдът е уважил претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като е възстановил К. Е. С., на длъжността „Системен оператор (обща регистратура)“ в сектор „Координация и административно обслужване и секретариат“ на отдел „Координация и административно обслужване“ на Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“, която е заемала преди незаконното уволнение извършено със Заповед № 484з-1727/03.05.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ на директора Главна Дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“.

В случая, съдът счита, че действително при формиране на правосъдната му воля правилно е формирал същата, вкл. с оценката на доказателствата, което е отразено и в мотивите на съдебното решение, но неправилно е изписал същата в диспозитива на съдебното решение. Тоест налице е очевидна фактическа грешка, чиято поправка следва да бъде допусната.

По отношение на молбата за изменение на решението в частта за разноските, съдът счита, че същата е неоснователна.

Действително в случая, съдът е уважил предявените искове, като е съобразил и размера на адвокатското възнаграждение, за което не е имало и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Но в случая ищцата не отчита факта, че с Протоколно определение от 26.10.2023 г., съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 2790,70 лева, като на основание чл. 232 ГПК 2 производството е прекратено за разликата до пълния предявен размер о 3247,63 лева.

При това положение за прекратената част от производството не се дължат разноски на ищеца, а евентуално на ответника (арг. чл. 78, ал. 4 ГПК), като в случая на последният деловодни разноски не са присъждани за прекратената част, тъй като не са били поискани.

За пълнота трябва да се спомене, че съдът е взел предвид прекратената част от производството, т.е. присъдил е разноските съразмерно, като е отчел представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600,00 лева. В тази насока – в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е направено никакво разграничение от страните за всеки от исковете какво възнаграждение се дължи, поради което съдът при тълкуването на волята им съобразно чл. 20 ЗЗД е счел, че действителната им воля е възнаграждението да бъде по равно за всеки от исковете. Тоест, за претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1-2 КТ е присъден пълния размер на адвокатското възнаграждение, а по осъдителната претенция, съдът е взел предвид прекратената част от производството.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 18013/03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 28196/2023 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав , като вместо НЕПРАВИЛНО ИЗПИСАНОТО :

„ВЪЗСТАНОВЯВА К. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ........... на длъжността „Системен оператор (обща регистратура)“ в сектор „Координация и административно обслужване и секретариат“ на отдел „Координация и административно обслужване“ на Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“, която е заемала преди незаконното уволнение извършено със Заповед № 484з1727/03.05.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ на директора ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С ТЕРОРИЗМА – МВР“,

БУЛСТАТ: ........, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. .............“ – ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНО : „ВЪЗСТАНОВЯВА К. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ........... на длъжността „Системен оператор (завеждащ регистратура)“ в сектор „Защита на класифицираната информация в регистратура“ на отдел „Координация и административно обслужване и секретариат“ на Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма – МВР“, която е заемала преди незаконното уволнение извършено със Заповед № 484з-1727/03.05.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ на директора ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ, СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОПЕРАЦИИ И БОРБА С

ТЕРОРИЗМА – МВР“, БУЛСТАТ: ........, със седалище и адрес на управление: гр. София ул.

.............“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 314772/06.11.2023 г., подадена от К. Е. С., 3

ЕГН: ********** в частта, с която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е поискано изменение на Решение № 18013/03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 28196/2023 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба в частта за допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка, а в останалата част – по отношение на разноските, имаща характер на определение в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийският градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4