Определение № 514 от 12.11.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. Бургас, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500407 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.1,т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Т. И. К., съдебен адрес: гр.С., *, ж.к.“Х.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* против определение № 2120/22.08.2025г., постановено по гр.д. № 1464/2025г. на Окръжен съд – Бургас, с което на осн. чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото.Обжалваният съдебен акт е оспорен като неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд и спиране на производството на осн.чл.229,ал.1,т.4 ГПК до произнасяне на ВКС по преюдициално и предхождащо го производство по първия подаден иск с правно основание чл.440 ГПК. Сочи, че причината за подаване на нов иск по чл.440 ГПК е насрочения нов въвод във владение по изп.дело № 630/2012г. на ЧСИ Станимира Николова за 27.08.2025г., с цел отправяне на искане за спиране на този въвод. Счита, че съдът не е съобразил, че в случая се прилага разпоредбата на чл.126, ал.1, втора хипотеза, тъй като според жалбоподателката се касае за делото за присъждане на първоначално непредявена част от нейно вземане, което е не-парично, каквото е вещното право на владение. Конкретизира, че под непредявена част има предвид непредявеното в първия иск искане за обезпечаване на иска чрез спиране на и на бъдещи въводи, какъвто се явява насроченият за 27.08.2025г. въвод във владение на процесните два имота.В жалбата е изложена и хронология на производството по гр.д.№ 1196/2024г на БОС.

Подадената частна жалба е допустима – насочена срещу акт, преграждащ развитието на производството, депозирана в срока по чл.275,ал.1 1

ГПК, платена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че пред Окръжен съд –Бургас е бил предявен иск от частната жалбоподателка против същите ответници, по който е образувано гр.д.№ 1196/2024г. и този иск се основава на идентични на изложените в настоящото производство факти и е отправено същото искане. Единствената разлика е, че по първото дело се твърди, че по изп.дело № 630/2021г. е насрочен въвод във владение на процесните имоти на 08.08.2024г., а по настоящото дело се твърди, че е насрочен нов въвод на 27.08.2025г. При това съдът е приел, че производството по делото е идентично с това, по което е образувано гр.д.№ 1196/2024г. страни, предмет, фактически и правни основания, петутим. Производството по първо образуваното дело е висящо, тъй като постановеното по него определение, с което е прекратено, е обжалвано пред БАС и съответно актът на въззивната инстанция е обжалван пред ВКС и по настоящем производството е висящо. Това означава, че второто образувано производство е недопустимо на осн.чл.126 ГПК.

Настоящият състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. След извършена служебна справка в ЕИСС се установи , че гр.д.№ 1196/2024г на ОС –Бургас е образувано по предявен иск от настоящата жалбоподателка против същите ответници: К. Б. и Л. П. и М. П.

– първата взискател, а вторите двама длъжници по изп.дело № 630/2021г. на ЧСИ С. Н.. В обстоятелствената част на молбата се твърди, че ищцата е придобила на публична продан два имота: СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор *** по КККР на гр.С., с адрес: гр.С., ул.“С.“ № *, вх.*. Постановлението за възлагане на тези имоти е влязло в сила на 19.01.2022г. и тя е станала техен собственик. Твърди също, че ЧСИ Н. е издала второто постановление за възлагане на процесните имоти и е насрочила въвод във владение на купувача на 08.08.2024г. Претендира се установяване, че длъжниците по изп.дело не са собственици на имотите и иска да бъдат възстановени по законен ред правата й върху имотите, като е направено искане за обезпечаване на иска й чрез спиране на публичната продан на собствениците й имоти и на насрочения въвод във владение.

Идентични факти се излагат и в исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 1464/25г. на ОС –Бургас, като искът е насочен против същите ответници, на същото основание и искането е същото. Разликата е в това, че по първото образувано дело се е искало спиране на въвод в имотите, насрочен за 08.08.2024г., а настоящото дело се иска като обезпечение на иска спиране на насрочения за 27.08.2025г. въвод във владение по изпълнителното дело на ЧСИ С.Н.. От справката в ЕИСС също така се установява, че производството 2 по гр.д. № 1196/2024г. на ОС–Бургас е прекратено с определение № 429/12.02.2025г на осн.чл.130 ГПК, определението е обжалваното от ищцата и е потвърдено с определение № 185/24.04.2025г. по ч.гр.д.№ 123/2025г. на АС –Бургас. Въззивният съдебен акт е обжалван от частната жалбоподателка пред ВКС, образувано е ч.гр.д. № 3771/2025г. и към настоящия момент няма произнасяне на касационната инстанция. Поради това настоящият състав споделя извода на окръжния съд, че е налице висящо производство, което не е приключило и образуваното второ дело между същите страни, на същото основание и със същото искане следва да се прекрати на осн.чл.126 ГПК.

Неоснователно в частната жалба жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл.126 ГПК, касаеща изключението, при което второто дело не се прекратява, ако има за предмет присъждане на първоначално не предявена част от вземането. Жалбоподателката счита, че такава непредявена част е непредявеното с първия иск искане за обезпечаване чрез спиране на бъдещи въводи, какъвто е насрочения въвод във владение на процесните имоти за 27.08.2025г. Както е посочено в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС ако в съда има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и също основание, но претенцията е за различни части на едно и също вземане, не е налице идентитет между двете дела. Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право. Цитираната законова разпоредба касае случай на непредявена част от вземането, т.е. от предмета на делото /например при частичен иск, предмет на делото става само част от субективното материално право/, а не касае искането за обезпечаване на същият иск, но с друга обезпечителна мярка- в случая спиране на друг въвод във владение, насрочен за друга дата. Искането за налагане на друга обезпечителна мярка не е част от вземането, а способ за защита на това вземане от фактически и правни промени, които могат да бъдат предприети от ответниците и да осуетят осъществяването на правните последици, в които се състои исковата защита. С оглед на това, искането за налагане на обезпечителна мярка не е част от искането, по смисъла на чл.126 ГПК. Всъщност в жалбата не се отрича пълният идентитет на двете дела, като се твърди, че второто дело е предприето именно с оглед искане за налагане на друга обезпечителна мярка: спиране на втори въвод във владение, насрочен от ЧСИ за 27.08.2025г., след като по първото образувано дело е бил спрян въвода във владение, насрочен за 08.08.2024г. Ако действително е било постановено спиране на изпълнението по изп.дело, като обезпечение на иска, по който е образувано гр.д.№ 1196/2024г. на ОС –Бургас, то защитата на ищцата не е чрез предявяване на втори идентичен иск. Следва за пълнота да се 3 отбележи, че при извършената служебна справка в ЕИСС по гр.д.№ 1196/2024г на ОС –Бургас не се установи да е постановена обезпечителна мярка –спиране на въвод във владение, насрочен за 08.08.2024г.

Що се отнася до искането в жалбата да се спре производството по настоящото дело до приключване на гр.д.№ 1196/2024г., вкл. и пред ВКС, то следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК има предвид наличие на висящо друго дело, решението по което има значение за правилното решаване на спора по спряното дело. В случая гр.д.№ 1196/2024г на ОС –Бургас не е преюдициално, а е делото със идентичен предмет, страни и искане и поради това решението по него не е преюдициално по отношение на разрешаването на правния спор по настоящото дело.

Що се отнася до изложената хронология по гр.д.№ 1196/2024г. на ОС – Бургас, тя не касае настоящото производство и е без значение за преценката на правилността на обжалвания съдебен акт. Следва също да се отбележи, че съдът не е прекратил настоящото дело поради недопустимост на иска поради липса на правен интерес, на скица, на данъчна оценка, непосочена цена на иска или невнесена държавна такса, а единствено на осн.чл.126 ГПК – наличие на по-рано заведено и висящо дело между същите страни, на същото основание и със същото искане.

С оглед на горните мотиви съдът приема подадена частна жалба за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. И. К., съдебен адрес: гр.С., *, ж.к.“Х.“, бл.*, вх.* ет.*, ап* против определение № 2120/22.08.2025г., постановено по гр.д.№ 1464/2025г на Окръжен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. Бургас, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500407 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.1,т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Т. И. К., съдебен адрес: гр.С., *, ж.к.“Х.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* против определение № 2120/22.08.2025г., постановено по гр.д. № 1464/2025г. на Окръжен съд – Бургас, с което на осн. чл.126, ал.1 ГПК е прекратено производството по делото.Обжалваният съдебен акт е оспорен като неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд и спиране на производството на осн.чл.229,ал.1,т.4 ГПК до произнасяне на ВКС по преюдициално и предхождащо го производство по първия подаден иск с правно основание чл.440 ГПК. Сочи, че причината за подаване на нов иск по чл.440 ГПК е насрочения нов въвод във владение по изп.дело № 630/2012г. на ЧСИ Станимира Николова за 27.08.2025г., с цел отправяне на искане за спиране на този въвод. Счита, че съдът не е съобразил, че в случая се прилага разпоредбата на чл.126, ал.1, втора хипотеза, тъй като според жалбоподателката се касае за делото за присъждане на първоначално непредявена част от нейно вземане, което е не-парично, каквото е вещното право на владение. Конкретизира, че под непредявена част има предвид непредявеното в първия иск искане за обезпечаване на иска чрез спиране на и на бъдещи въводи, какъвто се явява насроченият за 27.08.2025г. въвод във владение на процесните два имота.В жалбата е изложена и хронология на производството по гр.д.№ 1196/2024г на БОС.

Подадената частна жалба е допустима – насочена срещу акт, преграждащ развитието на производството, депозирана в срока по чл.275,ал.1 1

ГПК, платена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че пред Окръжен съд –Бургас е бил предявен иск от частната жалбоподателка против същите ответници, по който е образувано гр.д.№ 1196/2024г. и този иск се основава на идентични на изложените в настоящото производство факти и е отправено същото искане. Единствената разлика е, че по първото дело се твърди, че по изп.дело № 630/2021г. е насрочен въвод във владение на процесните имоти на 08.08.2024г., а по настоящото дело се твърди, че е насрочен нов въвод на 27.08.2025г. При това съдът е приел, че производството по делото е идентично с това, по което е образувано гр.д.№ 1196/2024г. страни, предмет, фактически и правни основания, петутим. Производството по първо образуваното дело е висящо, тъй като постановеното по него определение, с което е прекратено, е обжалвано пред БАС и съответно актът на въззивната инстанция е обжалван пред ВКС и по настоящем производството е висящо. Това означава, че второто образувано производство е недопустимо на осн.чл.126 ГПК.