Определение № 246 от 07.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. София, 07.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20221001001067 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.250 ГПК, евентуално чл.247 ГПК.

С определение №112 от 16.02.2023г., постановено по настоящото дело, съдът е потвърдил изцяло първоинстанционното определение на СГС, с което е изменена частичната сметка за разпределение. Намерил е частните жалби на синдика Н. Г. и на „България Жинвест“ ЕООД за неоснователни и ги е оставил без уважение.

Постъпила е молба от синдика Н. Г. вх.№4076/22.02.2023г., с която моли съда на основание чл.250 ГПК да допълни определението си, като задължи съда по несъстоятелността по т.д.№2238/2014г. на СГС да постанови акт, въз основа на който от особената банкова сметка на несъстоятелното дружество да бъде заделена сумата, дължима за окончателно възнаграждение на синдика.

Препис от молбата е връчен на другата страна - „България Жинвест“ ЕООД за отговор, но такъв в указания срок не е постъпил.

От това дружество „България Жинвест“ ЕООД чрез пълномощника му адв.М. Т. е постъпила молба вх.№7327 от 29.03.2023г., с която моли съда на основание чл.247 ГПК да допусне поправка на ОФГ в определението от 16.02.2023г., като вместо „потвърждава определението“ да се чете: „Потвърждава определение №266075 на СГС в частта, с която са изключени вземанията на синдика Н. А. Г. за сумата от 355 187 лева с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ. Отменя определение №266075 на СГС в частта на включените вземания на НАП в размер на 355 187 лева с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 ТЗ. И з м е н я частична сметка за разпределение, изготвена от синдика на „БОЛКАН ПРОПЪРТИ СЪРВИСИС“ ЕАД /н/, обявена в Търговския регистър на 13.10.2022 г., като на основание 1 чл.725,ал.1 от ТЗ ЗАДЕЛЯ сума в размер на 355 187 лева, представляваща вземане за окончателно възнаграждение на синдика Н. А. Г. с ред на плащане по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ до настъпване на следното отлагателно условие – приемане на отчет по чл.733 от ТЗ. Одобрява сметката за разпределение съгласно направените изменения“.

Евентуално, ако съдът приеме, че не се е произнесъл по цялото искане на дружеството, поддържано в частната жалба в този смисъл, то на основание чл.250 ГПК да допълни определението си №112 от 16.02.2023г. в следния смисъл: „Изменя частична сметка за разпределение, изготвена от синдика на „БОЛКАН ПРОПЪРТИ СЪРВИСИС“ ЕАД /н/, обявена в Търговския регистър на 13.10.2022 г., като заделя на основание чл.725,ал.1 от ТЗ сума в размер на 355 187 лева, представляваща вземане за окончателно възнаграждение на синдика Н. А. Г. с ред на плащане по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ до настъпване на следното отлагателно условие – приемане на отчет по чл.733 от ТЗ. Одобрява сметката за разпределение съгласно направените изменения“.

Жалбоподателят „България Жинвест“ ЕООД твърди, че в мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт на САС липсва произнасяне по направеното искане в случай, че вземането за възнаграждение на синдика не е изискуемо,т.е. не е настъпил неговия падеж, да бъде заделена сума в размер на вземането на синдика за окончателно възнаграждение, която да бъде заплатена след приемане на отчета по чл.733 от ТЗ.

Въззивният съд намира и двете молби за процесуално допустими.

Поправянето на ОФГ по см. на чл.247 ГПК не е обвързано със срок. Молбата по чл.250 ГПК за допълване на решението се подава в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.

В конкретния случай определението на въззивния съд по чл.729, ал.3 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване, т.е. влиза в сила веднага от постановяването му на 16.02.2023г. И двете молби са подадени в едномесечния срок, като се има предвид, че искането по чл.247 ГПК не е обвързано със срок.

Разгледани обаче по същество са неоснователни поради следното:

Неоснователно е искането на молителя и жалбоподател в производството „България Жинвест“ ЕООД за поправка на ОФГ в определението на САС от 16.02.2023г. при условията на чл.247 ГПК. Видно от мотивите на съда, не сме изправени пред тази законова хипотеза. Никъде в мотивите си съдът не е обективирал воля, не е отразил, че гласуваното от ОС на кредиторите окончателно възнаграждение на синдика следва да бъде заделено в момента от генерираната от продажбата сума. Затова и диспозитива на съдебния акт не предвижда разпореждане за заделяне на сума в размер на 355 187 лева за изплащане на окончателно възнаграждение на синдика до настъпване на отлагателното условие – приемане на отчет по чл.733 от ТЗ.

Неоснователни са исканията както на синдика, така и на кредитора 2

„България Жинвест“ ЕООД за допълване на определението на основание чл.250 ГПК отново в смисъл: съдът да разпореди заделяне на сума от 355 187 лева за изплащане на окончателно възнаграждение на синдика до настъпване на отлагателното условие – приемане на отчет по чл.733 от ТЗ.

Предмет на производството по чл.729, ал.3 ТЗ е определението на първоинстанционния съд, с което той се е произнесъл служебно или по възражение на лицата, посочени в чл.728 ТЗ по изготвената от синдика частична/окончателна сметка за разпределение на постъпилите суми при продажбата на определен обект от масата на несъстоятелността.

В случая предмет на този контрол е частична сметка за разпределение. В определението си САС е изложил мотиви, че окончателното възнаграждение на синдика не може да бъде изплатено преди да е представил на съда по несъстоятелността отчета за своята дейност и доклада за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания; че окончателното възнаграждение съставлява разноски в несъстоятелността с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ.

Характера на самото възнаграждение като окончателно предполага неговата дължимост и изплащане при приключена работа и изпълнени задължения.

С решението от 14.09.2020 г. кредиторите единствено са взели решение за начина на определяне на размера на окончателното възнаграждение, който размер понастоящем, с оглед възприетия подход, е вече конкретно определен. Въпреки това обаче окончателното възнаграждение не може да бъде нито включено в частичната сметка за разпределение, нито заделено от нея, тъй като синдикът продължава да изпълнява своите функции като такъв. Окончателното възнаграждение е дължимо и изискуемо едва при приключване на дейността на синдика и следва са бъде включено чак в окончателната сметка, когато възниква основание за разпределяне на сума за него. В този смисъл и нормата на чл.661, ал.1 ТЗ изрично предвижда единствено възможността за определяне на окончателното възнаграждение, но не и заделянето му или изплащането му преди приключване дейността на синдика.

Окончателното възнаграждение не може да се отъждестви с уреденото в нормата на чл.725,ал.1 ТЗ вземане под отлагателно условие, което се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане и за него се заделя съответната сума от разпределението. Тази разпоредба има предвид случаите, при които вземането е установено със съдебно решение, което обаче още не е влязло в сила. Докато вземането на синдика за окончателно възнаграждение става изискуемо в точно определен от закона момент – при приключване на производството по несъстоятелност и приключване на дейността му. Нормата на чл.661, ал.1 ТЗ изрично предвижда единствено възможността за определяне на окончателното възнаграждение, но не и изплащането му преди приключване дейността на синдика.Нормата предвижда също, че решение за определяне на окончателно възнаграждение 3 може да бъде взето и преди приключване дейността на синдика , т.е, възнаграждението може и да бъде определено по размер от събранието на кредиторите преди приключване на дейността му, но не и да бъде заделена предварително сумата в определения размер.Това би лишило останалите кредитори от полагащите им се суми при частичните сметки за разпределение. В частност, ако се възприеме тезата на молителите – синдика и кредитора „България Жинвест“ ЕООД - от процесната сметка да се задели сумата от 355 187 лева за окончателното възнаграждение на синдика, то на кредитора НАП не би следвало да се разпредели никаква сума с тази сметка.

Окончателното възнаграждение поради неговия характер следва да се включи в окончателната сметка когато стане изискуемо, без да е заделена преди това сума за него, защото по този начин се нарушава реда за удовлетворяване на кредиторите. Освен това, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния и е приел, че обжалваното определение е правилно и съобразено със закона. Допълването му при условията на чл.250 или поправянето му по реда на чл.247 ГПК би довело до извод, различен от направения и обективиран в определението, което е недопустимо.

В определението от 16.02.2023 г. съдът е изложил съображения в този смисъл – кога става изискуемо и кога се изплаща окончателното възнаграждение на синдика, както и редът, по който същото подлежи на удовлетворяване.

По тези съображения съдът намира, че липсват основания за допълване на определението при условията на чл.250 ГПК. Поради това и двете молби – на синдика и на кредитора „България Жинвест“ ЕООД следва да се оставят без уважение като неоснователни.

По изложените съображения Софийският Апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни молба вх.№4076 от 22.02.2023 г. на синдика Н. А. Г. и молба вх.№7327 от 29.03.2023 г. на „България Жинвест“ ЕООД за допълване на определение №112 от 16.02.2023 г. на САС на основание чл.250 ГПК, евентуално за отстраняване на очевидна фактическа грешка в същото определение по чл.247 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4