Решение № 93 от 29.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Велико Търново, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000072 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 19.01.2024г. по т. д. №266/2019г. ОС- Велико Търново е оставил без уважение молба от „Юробанк България" АД, ЕИК: 000694749, чрез адв. Д. М., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № Р29/05.12.2022г. по т.д. № 266/2019г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Разпореждане от 01.11.2023г., постановено по т.д. № 266/2019г. по описа на Окръжен съдВелико Търново, като диспозитива следва да се чете:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, въз основа на Решение № Р29/05.12.2022, постановено по т. д. № 266/2019г. по описа на Окръжен съдВелико Търново, в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на уравнение град София, Район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д.- изпълнителни директори, срещу М. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново, **********, наследник на К. Н. А., ЕГН ********** с постоянен адрес град Велико Търново, **********, конституирана като ответник по делото съгласно Определение от 12.05.2023г., постановено по т.д. № 266/2019г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, за заплащане на сумата от 4772,20 лв.

/четири хиляди седемстотин седемдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, от които 2422,20 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и два лева и двадесет стотинки/- платена 1 държавна такса, 2000 лв. /две хиляди лева/- платено възнаграждение за особен представител и 350 лв./триста и петдесет лева/- разноски за вещо лице.

Със същото решение съдът е обезсилил И-29/05.12.2023г., издаден по т.д. № 266/2019г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново и е постановил да се издаде нов изпълнителен лист с оглед допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането по чл. 406 от ГПК .

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от адв.

Е. К.- пълномощник на М. К. Х., в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане от 01.11.2023г. постановено по т.дело № 266/2019г. по описа на ОС- Велико Търново, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Излагат се съображения, че в разпореждане от 01.11.2023г. не е допусната очевидна фактическа грешка. Като е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумата 4772.20 лв. срещу К. Н. А., съдът правилно е възпроизвел диспозитива на съдебното решение от 05.12.2022г. В разпореждането от 01.11.2023г. няма противоречие между изразената от съда воля и постановения диспозитив. Смяната на името на осъденото с решението лице К. А. с това на М. Х. в разпореждането за издаване на изпълнителен лист, каквато съдът е извършил с обжалваното решение, не е и не може да представлява очевидна фактическа грешка. Против М. Х. няма постановен осъдителен диспозитив за заплащане на разноски. Същата не е била страна в процеса и няма как да носи отговорност за разноски. Съдът неправилно е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение на първата инстанция. Решението от 5.12.2022г. по т.дело № 266/ 2019г. не е надлежно връчено на ответната страна. М. Х., на която съдът е „връчил при отказ„ съобщение за решението, се е отказала от наследството на баща си и отказът й е вписан още на 09.04.2020г., поради което тя не може да е страна в процеса. Съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 51 от ЗН, като не е дал срок на наследницата по закон М. Х. да заяви дали приема наследството на К. А. или не. Дори да нямаше вписан отказ от наследство /какъвто има в случая/, бездействието на наследника при даден от съда срок, следва да се приеме като отказ от наследство и да се предприемат действия за вписването му в книгата по чл. 49 от ЗН / чл. 51 ал.2 и ал.3 от ЗН/. С решението от 19.01.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът осъдил за разноски лице, което се е отказало от наследството на починалия в хода на делото ответник, не е било надлежна страна в процеса и не може да носи отговорност за разноски.

Претендирано е да се отмени решението от 19.01.2024г. по т.дело №266/2019г. на ВТОС в обжалваната част, вместо което да се отхвърли молбата на „Юробанк България" АД от 17.11.2023г. изцяло. Претендират се разноски.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по 2 делото и възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № Р-29/ 05.12.2022г. по т.д.№266/2019г. на ОС- Велико Търново е уважен предявеният иск по чл. 422 ГПК, като е прието за установено, че К. Н. А., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, представляван чрез особен представител адв. М. С. от АК- Велико Търново, дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, посочените суми по Договор за банков креди № НL 79845/07.12.2016г. и разноски.

Решението е връчено на особения представител на ответника на 20.12.2022г., като същият е подал въззивна жалба. По жалбата е образувано в.т.дело № 43/ 2023г. на ВТАС.

С определение № 63/ 23.03.2023г. по т.д.№43/2023г. ВТАС, след като е установил, че К. Н. А., от чието име е подадена въззивната жалба, е починал на 03.04.2020г. (акт за смърт № 252 от 03.04.2020г. в гр. Велико Търново), преди постановяване на обжалваното Решение № 29/05.12.2022г. по т. д. № 266/2019г. на ВТОС, респективно преди подаване на въззивната жалба , е прекратил производството по въззивното дело и е върнал същото на ОСВелико Търново с указания да спре производството, на основание чл. 229 ал. 1 т. 2 от ГПК, като укаже на ищеца в срока по чл. 230 ал. 2 от ГПК да посочи наследници по закон на починалата страна- ответник- К. Н. А., които да се конституират по делото, на основание чл. 227 ГПК, съответно да им бъде съобщено за постановеното решение, доколкото същите имат право да го обжалват. Апелативният съд е посочил, че в конкретния случай, производството по делото е продължило и след смъртта на ответника и съдебното решение на първата инстанция е било постановено по отношение на страна, изгубила правосубектността си, а отделно от това въззивната жалба е подадена от назначения особен представител адв. М. С., чиито процесуални права по отношение на ответника- К. Н. А. са прекратени, считано от датата на смъртта му.

С определение от 05.04.2023г. по т.д. №266/ 2019г. ВТОС е спрял производството по делото и е указал на ищеца, че следва в двуседмичен срок писмено да посочи кои са законните наследници на К. Н. А..

С молба от 11.05.2023г. ищецът е представил удостоверение за наследници, в което е посочено, че единствен пряк наследник на лицето е М.

К. Х.- дъщеря.

С определение от 12.05.2023г. производството по т.дело 266/ 2019г. е възобновено, М. К. Х. е конституирана като наследник на основание чл. 227 ГПК и съдът е разпоредил да й се връчи постановеното по делото решение.

Видно от данните по делото М. К. Х. се е отказала от наследството на баща си К. Н. А. и отказът й е вписан още на 09.04.2020г. с № 55 в особената книга при ВТРС, съгласно решение № 354/ 08.04.2020г. по ч.гр.д. № 803/ 2020г. на ВТРС.

Въпреки, че ОС- Велико Търново е уведомен за вписаният отказ от 3 наследство, с разпореждане от 03.07.2023г. /л.186/ е приел съобщението за постановеното по делото решение за връчено на М. Х. /като наследник и надлежна страна по делото/ при отказ, а с разпореждане от 07.08.2023г. /л.186/ е констатирал, че решението е влязло в сила.

Позовавайки се на констатациите на ВТОС, че решението е влязло в сила, ищецът „Юробанк България" АД е депозирал молба от 29.09.2023г. за издаване на изпълнителен лист за присъдените в негова полза разноски.

С разпореждане от 01.11.2023г. ВТОС е разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу К. Н. А. за сумата 4772.20 лв. разноски по делото.

Разпореждането е съобщено на ищеца „Юробанк България" АД.

Изпълнителният лист е издаден.

С молба от 17.11.2023г. ищецът е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по т.дело №266/ 2019г., издаденото разпореждане от 01.11.2023г. и изпълнителния лист, като в тези документи се посочи, че всички суми в полза на банката са дължими от М. К.

Х., в качеството й на наследник и правоприемник в процеса на починалия К.

Н. А..

С обжалваното в настоящото производство решение от 19.01.2024г. по т.дело №266/ 2019г., ОС- Велико Търново е оставил без уважение молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № Р-29/ 5.12.2022г., но е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане от 01.11.2023г., като фактически е заменил името на лицето, което дължи 4772.20 лв. разноски в полза на „Юробанк България" АД и е посочил, че задълженото лице е М. К. Х., постановил издаване на нов изпълнителен лист против Х. е и обезсилил предходният издаден такъв.

Мотивите, които е изложила първата инстанция са, че не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, доколко в изразеното в диспозитива и формираната воля на съда не е налице несъответствие, поради което искането за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № Р-29/05.12.2022г. по т.д. № 266/2019г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново е неоснователно. Но е прието, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Разпореждане от 01.11.2023г., постановено по т.д. № 266/2019г. по описа на Окръжен съдВелико Търново и в издадения въз основа на него изпълнителен лист, е основателно, тъй като за съдебният изпълнител не съществува възможността да преценява материалноправното качество на длъжник, доколкото по силата на чл. 429 ал. 2 ГПК на него е предоставена такава възможност само в случаите, когато изпълнителният лист е издаден срещу наследодателя и същият е починал преди образуването на изпълнителното производство, но след издаването на изпълнителния лист, каквато хипотеза не е налице в конкретния казус. Приел е, че поради това следва да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането за издаване на изпълнителен лист и да издаде нов, с длъжник неговия законен наследник и процесуален 4 правоприемник на основание чл. 227 ГПК М. К. Х..

Въззивната жалба е основателна.

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не е част от исковият процес. Същото се издава по молба на легитимираното за това лице и подлежи на обжалване по специален ред- чл.407 ГПК. То следва задължително да отразява точно диспозитива на съдебният акт, въз основа на който се издава, без да го променя, като промяна не може да се извършва и по реда на поправяне на очевидна фактическа грешка. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е съдебен акт, в който при допуснати очевидни фактически грешки същите подлежат на отстраняване, но замяната на един длъжник с друг /който не е бил страна в исковото производство и не фигурира в диспозитива на съдебното решение/, не представлява отстраняване на такава.

В случая, видно от изложеното по- горе, не се касае за очевидна фактическа грешка допусната в съдебен акт постановен в исковият процес по делото, която да се отстрани с решение по реда на чл.247 ГПК.

Очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив. Замяната на осъденото лице /починало преди постановяване на съдебното решение в исковият процес пред първата инстанция/ в разпореждането за издаване на изпълнителен лист, с друго лиценегов наследник /който се е отказал от наследството/, не е очевидна фактическа грешка и не се отстранява с решение по чл.247 ГПК. В случая не е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение № 29/05.12.2022г. по т. д. № 266/2019г. на ВТОС и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив /както е приел и ОС- Велико Търново, като в тази част решението му не е обжавано и не е предмет на настоящото производство/.