Решение № 204 от 15.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Ямбол, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102913 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Ц. Л. Й. със съдебен адрес в гр.Я., представлявана от адв.

С. В., срещу Б. П. Б. от гр.Я., в която се твърди, че ищцата е собственик на икона на ******* с младенеца с размери около 50/70 см. Иконата е била собственост на прабаба й, след това на дядо й, който е бил най-големият син, а след него-на баща й, имал право да я притежава по семейна традиция като по-голям син. Същият е починал обаче преди баба й, която е пазела в дома си картината за ищцата като правоимаща. Ответникът е неин чичо -брат на баща й, у когото се намира иконата. Двамата са се споразумели с ищцата да й я предаде, респ. тя да придобие изцяло собствеността върху иконата, чрез заплащане при продажбата на съсобствен недвижим имот на по-голям дял от цената на него -40 000 лв., съответно помалък на нея- 20 000 лв.. След продажбата тя не е успяла да намери толкова голям банков сейф, в който да я остави за пазене, поради невъзможността да я пренесе в А. където живее.

Оставила я е по тази причина на съхранение у ответника. Той обаче е отказал в по-късен момент да й я предаде, защото много години е стояла в дома му. Поради това се иска съдът да осъди ответника да предадат владението върху иконата на ищцата, както и да й заплати направените по делото разноски.

В с.з. искът се поддържа с уточнението, че иконата- семейна реликва- се намира в дома на ответника.

Ответникът, чрез адв. В.К., в срока за отговор оспорва исковата молба, която счита за недопустима поради неконкретизиране на ревандикираната вещ. Намира я и за неоснователна, като оспорва, че държи икона, която е била собственост на ищцата. В с.з. заявява чрез пълномощника си, че всички движими вещи, които притежава от момента на 1 смъртта на майката си - баба на ищцата- през 2014 г. са преминали във владение на ответника и същият ги е придобил по давност. Пледира, съдът да прекрати производството по делото, поради липса на индивидуализация на предмета на делото, на иска. Ако прецените, че искът е допустим и се произнесете по същество, моля да отхвърлите иска като неоснователен

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че ищцата и ответникът се намират в твърдяната от нея родствена връзка, както и че баща й е починал преди баба й, починала на ******* г.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том *** рег.№ ****, дело ***/2017 г. на нот. Д. Л. № *** с район ЯРС, съгласно който страните са продали недвижим имот в гр.Я., ******* на 20.12.2027 г. с данъчна оценка 39346 лв., срещу цена от 40 000 лв., заплатена по банков път на продавачите.

Ищцата е отправила покана от 15.07.2025 г. до ответника, в която е поискала в 7-девен срок от получаването й да й предаде владението върху иконата, тъй като е едноличен собственик на същата. Видно от Известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД, поканата е връчена срещу личен подпис на ответника на 17.07.2025 г.

От показанията на св. Ж. и Х. се установява, че бащата на ищцата е починал, когато е била около 20- годишна. Дядо й, на когото картината е предадена от прабаба й в качеството му на големия син, е починал преди баба й. Когато тя е починала, страните са продали апартамента на ******* г. според втората свидетелка). Ответникът е движил въпросите по продажбата. След нея е предал иконата на ищцата. Св. Ж. я е видяла- изобразява *******, облечена в синьо, която държи младенец- бебе в скута си. Според свидетелката е много стара, голяма - приблизително 50-60 см/70-80 см, обкована с летвички отзад, опъната на тях, без рамка. Ответникът я е съхранявал в апартамента си в *******. Предал я е завита в бял плик, чаршаф. Понеже ищцата живее в А. е търсила къде да я остави, докато намери някой, който да я изследва и да установи, дали е ценна, за да може да я изнесе зад граница. Къщата в кв.К. на майка й е в много лошо състояние, рушаща се, затова е потърсила банков сейф, за да я съхранява там. Тъй като не е открила такъв с подходящи размери, за да побере иконата, я е върнала на чичо си, който да я съхранява. Сега вещта е в неговия апартамент. Св. Х. е присъствала миналата година на разговор по телефон на високоговорител между старните по делото. Ц. се е обадла на чичо си, който й е казал: „Аз никога тази картина няма да ти я дам. Ще я унищожа, но на теб няма да я дам!“ на думите на ищцата, че му е дала 10000 лв. за нея, е отговорил, че той парите не ги е взел, а ги е дал на децата си. Попитал я е, какъв наследник е тя и е заявил, че на нея нищо не й се полага. Свидетелката е чула за собствеността на иконата от бабата на ищцата, която познава лично, че в семейството се предава първо от прабабата, след това на големия й син, а бабата на ищцата я дава на баща й Л., след чиято смърт се полага на дъщеря му Ц..

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

2

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Възражението на ответника за недопустимост, поради ненадлежна индивидуализация на ревандикираната вещ, е неоснователно.

Ищцата е описала същата като старинна „Икона на ******* с младенеца“, с приблизителни размери 50/70 см, с неизвестен автор, находяща се в дома на ответника в гр.Я., *******. Свидетелката Ж. допълва описанието, че облеклото на Девата е синьо, опъната е върху дъсчици, без рамка. За да се направи още по-подробно описание, е необходимо предоставяне на вещта за експертна преценка от вещо лице относно вида на използваните материали, каквото обаче не е възможно, предвид процесуалното поведение на ответника, който не се явява, не признава съществуването на иконата и владението си върху нея. Видно от съдебната практика, индивидуализацията на иконата е надлежна, когато съдържа някои от гореизброените белези (Определение № 2750 от 30.05.2025 г. по к. гр. д. № 2625/2024 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 734/07.12.2025 г. по гр. д. № 2625/2024 г., ІІ г. о. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.

Съдът намира иска за основателен. За да бъде уважен, е необходимо да са налице кумулативно и трите предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, чиято ревандикация се иска, ответникът да упражнява фактическа власт върху нея, владението или държането му да не почива на правно основание.

По отношение на първата предпоставка по чл. 108 от ЗС -правото на собственост на ищеца, следва да се изходи от факта, че се касе за движима вещ-икона или картина, както я наричат свидетелите.

От гласните доказателства се установява, че съществува родова традиция, при която вещта се предава от поколение на поколение на най-голямото дете в семейството, поради което след смъртта на прабабата на ищцата, е придобита от големия й син. Негови наследници са съпругата му, ответникът и бащата на ищцата (с равни права на наследяване –по 1/3 ид.ч.). Т.е. касае се за придобиване по давност от съответния наследодател чрез предаване на владението на него като правоимащ и упражняването след това на еднолично владение съобразно семейната традиция. Ищцата твърди, че по силата на тази традиция иконата е принадлежала на баща й. Не са оспорени твърденията й, че той е по-големият син, но е починал –според св. Ж. около 20- годишната възраст на дъщеря му (т.е. към 2002 г.).

Няма данни, кога е починал баща му, собственик на иконата. Свидетелите сочат обаче, че съпругата му –баба на ищцата- е държала вещта за внучката си, както се твърди и в исковата молба. Следователно от 2002 г. до 2014 г., когато е починала бабата, са изтекли повече от 5 – години, в които е осъществявано владение от ищцата чрез трето лице-хипотеза, уредена в чл. 68 от ЗС. Според тази разпоредба владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Чл. 80 урежда, че движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

3

Гласните доказателства сочат, че след смъртта на бабата иконата е била във фактическата власт на ответника, тъй като ищцата от години живее в А. Двамата са продали апартамент през 2017 г., видно от представения от ответната страна нотариален акт. Ищцата е наследник на баба си по право на заместване съгласно чл.10 ал.1 от ЗН и е придобила 1/2 ид.ч. от нейното имущество. След продажбата на апартамента ответникът й е предал иконата (когато и св. Св. Ж. е видяла самата вещ), което негово действие е признание за собствеността й. Докато е търсела подходящо място за съхранение, ищцата е осъществявала лично фактическата си власт, а след предаването на вещта за съхранение от ответника като близък роднина, я е държала чрез него до промяната на намерението му -от държател да се превърне във владелец. Св. Х. е присъствала миналата година на разговор по телефон на високоговорител между страните по делото, в който ответникът е признал съществуването на картината, но е отказал да я предаде на ищцата. Не е възразил срещу думите й, че му е дала 10000 лв. за нея, а е отговорил, че парите е дал на децата си. Следователно, между страните е било потвърдено през 2017 г. придобиването на едноличната собственост от ищцата. Не е осъществен впоследствие факт, който да доведе до изгубването й.

Налице е и релевантния факт – владението на ответника, който се установява от гласните доказателства, че осъществява фактическата власт. Тъй като ищцата няма достъп до вещта, е лишена от фактическата власт, която желае да получи.

Съдът счита, че не е налице основание за упражняване от ответника на фактическа власт. Такова не е изтъкнато в преклузивния срок за отговор на исковата молба. Заявеното едва в първото с.з. придобиване по давност на вещите, намирали се в дома на майка му-баба на ищцата- е недопустимо възражение поради настъпилата преклузия по чл. 133 от ГПК. Не са ангажирани допустимите след този срок доказателства, които да установят придобиване на вещта от ответника. Ако се изходи от показанията на св. Х., трансформирането на държането във владение е установено към момента на телефонния разговор миналата година, в който са оспорени наследствените и собственически права на ищцата, откогато не е изтекъл давностният 5-годишен срок. Поради това владеещият следва да предаде фактическата власт на собственика.

Налице е хипотезата на чл. 108 от ЗС и искът за ревандикация следва да бъде уважен.

При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на направените разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъди внесената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ето защо ЯРС

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на Б. П. Б. от гр.Я., *******, *******, че Ц. Л.

Й. със съдебен адрес в гр.Я., *******, ЕГН **********, е собственик на старинна „Икона на ******* с младенеца“, изобразяваща ******* със синьо облекло, с приблизителни размери 4

50/70 см, с неизвестен автор, находяща се в дома на ответника в гр.Я., *******, *******.

ОСЪЖДА Б. П. Б. от гр.Я., *******, *******, ЕГН **********, да предаде на Ц. Л. Й. със съдебен адрес в гр.Я., ******* владението върху старинна „Икона на ******* с младенеца“, изобразяваща ******* със синьо облекло, с приблизителни размери 50/70 см, с неизвестен автор, както и да й заплати направените по делото разноски в размер на 638,81 евро..

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5